Psalm 141 | Съвременен български превод

Молитва на верния в скръбен ден

(140)

1 Псалом на Давид. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Тебе призовавам! 2 Нека се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва. 3 Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми; 4 не насочвай сърцето ми към лоша дума, за да върша безсмислени дела на неправда с хора, които правят зло, и няма да вкуся от техните трапези. 5 Накаже ли ме праведникът – това е милост; изобличи ли ме – това е най-добър елей, който главата ми няма да отхвърли, защото и моята молитва е винаги против техните злини. 6 Техните управници бяха захвърлени в скалисти места и чуха думите ми, защото са приятни. 7 Нашите кости са разпръснати като разцепени и раздробени в земята камъни в устата на преизподнята. 8 Защото към Тебе, Господи Боже, са отправени очите ми; в Тебе намерих убежище; не отхвърляй душата ми! 9 Запази ме от уловките на капани, поставени за мене, от клопките на онези, които правят злини. 10 Неправедните нека паднат в собствените си мрежи, докато аз единствен ще премина.

Lutherbibel 2017

Bitte um Bewahrung

1 Ein Psalm Davids. HERR, ich rufe zu dir, eile zu mir; vernimm meine Stimme, wenn ich dich anrufe. 2 Mein Gebet möge vor dir gelten als ein Räucheropfer, das Aufheben meiner Hände als ein Abendopfer. 3 HERR, behüte meinen Mund und bewahre meine Lippen! 4 Neige mein Herz nicht zum Bösen, / dass ich nicht in Frevel lebe gemeinsam mit Übeltätern; dass ich nicht esse von ihren leckeren Speisen. 5 Der Gerechte schlage mich freundlich und weise mich zurecht; das wird mir wohltun wie Balsam auf dem Haupte. Mein Haupt wird sich dagegen nicht wehren. Doch ich bete stets, dass jene mir nicht Schaden tun. 6 Ihre Führer sollen hinabgestürzt werden auf einen Felsen; dann wird man meine Worte hören, dass sie lieblich sind. 7 Unsere Gebeine sind zerstreut bis zur Pforte des Todes, wie wenn einer das Land pflügt und zerwühlt. 8 Ja, auf dich, HERR, mein Herr, sehen meine Augen; ich traue auf dich, gib mich nicht in den Tod dahin. 9 Bewahre mich vor der Schlinge, die sie mir gelegt haben, und vor der Falle der Übeltäter. 10 Die Frevler sollen miteinander in ihr eigenes Netz fallen; ich aber werde vorübergehen.

Psalm 141 | Съвременен български превод Lutherbibel 2017

Молитва на верния в скръбен ден

(140)

Bitte um Bewahrung