Psalm 88 | Съвременен български превод

Молитва на изоставения в смъртна опасност

(87)

1 Песен. Псалом на Кореевите синове. За първия певец. По мелодията на махалат.* Поучение на Еман Езрахит. 2 * Господи, Боже на моето спасение, ден и нощ зова към Тебе. 3 Дано да стигне до Тебе молитвата ми; вслушай се в молбата ми, 4 защото душата ми се насити на страдание, а животът ми се приближи до преизподнята. 5 Бях равен с мъртвите, станах като юнак без сила. 6 Проснат бях сред мъртвите; бях сред убитите, лежащи в гроба, за които Ти вече не си спомняш, тъй като са отхвърлени от Твоята ръка. 7 Ти ме положи в яма, постави ме в бездна и мрак. 8 Над мене тегне Твоята ярост и всички Твои вълни ме заливат. 9 Ти отдалечи от мене тези, които ми се доверяваха, и ги накара да се отвращават от мене. Затворен съм и не мога да изляза. 10 Окото ми се умори от тъга; цял ден викам към Тебе и простирам ръката си към Тебе. 11 Ще направиш ли чудеса с умрелите? Нима мъртвите ще се надигнат и ще Те прославят? 12 В гроба ли ще се разгласява Твоята милост, а Твоята истина – в преизподнята? 13 В мрака ли ще се проявят Твоите чудеса или Твоята правда – в земята на забравата? 14 Обаче аз, Господи, Тебе призовавам. Молитвата ми ще Те срещне сутрин рано. 15 Господи, защо отхвърляш душата ми и криеш лицето Си от мене? 16 Аз съм нещастен и болнав от младини. В страха пред Тебе изнемогвам. 17 Пламтящият Ти гняв премина над мене; Твоите ужаси ме унищожиха, 18 всеки ден ме заливаха като вода и от всички страни ме обкръжаваха. 19 Ти отдалечи от мене другар и близък; само мракът остана мой приятел.

Louis Segond 1910

1 Cantique. Psaume des fils de Koré. Au chef des chantres. Pour chanter sur la flûte. Cantique d'Héman, l'Ézrachite. 2 Éternel, Dieu de mon salut! Je crie jour et nuit devant toi. 3 Que ma prière parvienne en ta présence! Prête l'oreille à mes supplications! 4 Car mon âme est rassasiée de maux, Et ma vie s'approche du séjour des morts. 5 Je suis mis au rang de ceux qui descendent dans la fosse, Je suis comme un homme qui n'a plus de force. 6 Je suis étendu parmi les morts, Semblable à ceux qui sont tués et couchés dans le sépulcre, A ceux dont tu n'as plus le souvenir, Et qui sont séparés de ta main. 7 Tu m'as jeté dans une fosse profonde, Dans les ténèbres, dans les abîmes. 8 Ta fureur s'appesantit sur moi, Et tu m'accables de tous tes flots. Pause. 9 Tu as éloigné de moi mes amis, Tu m'as rendu pour eux un objet d'horreur; Je suis enfermé et je ne puis sortir. 10 Mes yeux se consument dans la souffrance; Je t'invoque tous les jours, ô Éternel! J'étends vers toi les mains. 11 Est-ce pour les morts que tu fais des miracles? Les morts se lèvent-ils pour te louer? Pause. 12 Parle-t-on de ta bonté dans le sépulcre, De ta fidélité dans l'abîme? 13 Tes prodiges sont-ils connus dans les ténèbres, Et ta justice dans la terre de l'oubli? 14 O Éternel! j'implore ton secours, Et le matin ma prière s'élève à toi. 15 Pourquoi, Éternel, repousses-tu mon âme? Pourquoi me caches-tu ta face? 16 Je suis malheureux et moribond dès ma jeunesse, Je suis chargé de tes terreurs, je suis troublé. 17 Tes fureurs passent sur moi, Tes terreurs m'anéantissent; 18 Elles m'environnent tout le jour comme des eaux, Elles m'enveloppent toutes à la fois. 19 Tu as éloigné de moi amis et compagnons; Mes intimes ont disparu.

Psalm 88 | Съвременен български превод Louis Segond 1910

Молитва на изоставения в смъртна опасност

(87)