1Йоав, син на Саруя, забеляза, че сърцето на царя клони към Авесалом.2Йоав пожела да доведат от Текоя една умна жена, като и каза: „Престори се, че плачеш, облечи жалейна дреха, не се мажи с маслиново масло и се представи за жена, която много дни е оплаквала мъртвец.3След това иди при царя и му кажи това и това.“ Тогава Йоав вложи в устата и какво да каже.4Жената текоянка влезе при царя, падна по лице на земята, поклони се и каза: „Помогни ми, царю!“5Царят я попита: „Какво ти е?“ Тя отговори: „Вдовица съм, мъжът ми умря.6Рабинята ти имаше двама синове. Те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, единият удари другия и го уби.7И ето всички роднини се вдигнаха срещу слугинята ти с думите: „Предай онзи, който уби брат си. Ние ще го убием заради отнетия живот на брат му, ще погубим дори и наследника.“ Така те ще угасят искрата, която още ми е останала, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по земното лице.“8И царят каза на жената: „Иди си спокойно вкъщи, аз ще разпоредя за тебе.“9Но жената текоянка отговори на царя: „Царю, мой господарю, нека бъде върху мене вината, както и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.“10Тогава царят каза: „Доведи ми онзи, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.“11Тя отговори: „Закълни се, царю, в Господ, своя Бог, че няма да има повече отмъстители за кръв, които да погубят сина ми.“ И царят обеща: „Жив ми Господ! Даже и косъм от твоя син няма да падне на земята.“12А жената каза: „Позволи на слугинята си да каже още една дума на своя цар господар.“13Той рече: „Говори.“ И жената продължи: „Защо си замислил такова нещо против Божия народ? Като казва това, излиза, че царят е виновен за това, че не е върнал своя изгнаник.14Ние ще умрем и ще станем като разлята на земята вода, която не може да се събере. Но Бог не желае да отнеме живот и се грижи да не отхвърли от Себе Си и изгнаника.15А сега аз дойдох да кажа на царя, своя господар, всичко това, защото роднините ми ме плашат. Затова твоята слугиня си каза: „Ще поговоря с царя, дали няма да изпълни молбата на слугинята си.16Защото царят ще послуша и ще избави слугинята си от онези, които се стремят да ме погубят заедно със сина ми и да ни лишат от наследство.“17И твоята слугиня си каза: „Думата на моя господар, царя, нека ми бъде утеха, защото моят господар, царят, е като Божий ангел – той може да изслуша и доброто, и лошото. Нека Господ, твоят Бог, бъде с тебе.“18Царят отговори на жената: „Не крий от мене това, за което ще те попитам.“ А жената каза: „Говори, господарю мой, царю!“19Царят продължи: „Не се ли намесва във всичко това ръката на Йоав?“ Жената отговори: „Жива да е душата ти, господарю мой, царю. От това, което изрече моят господар цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво. Наистина твоят служител Йоав ми заповяда и вложи всички тези думи в устата на слугинята ти.20Твоят служител Йоав извърши това, за да промени положението. Но моят господар е мъдър, както е мъдър Божият ангел, и знае всичко, което е на земята.“21След това царят каза на Йоав: „Ето ще направя това – иди, върни младия Авесалом.“22Тогава Йоав падна по лице на земята и се поклони, като благослови царя с думите: „Сега вече служителят ти разбра, че е намерил благоволение пред твоите очи, господарю мой, царю, понеже царят изпълни молбата на своя служител.“23И така, Йоав стана, отиде в Гесур, като доведе Авесалом в Йерусалим.24Тогава царят нареди: „Нека Авесалом се завърне в къщата си, но моето лице да не вижда.“ Затова Авесалом се завърна в къщата си, но лицето на царя той не видя.25Между всички израилтяни нямаше по-красив и по-възхваляван от Авесалом – от петите на краката му до върха на главата му нямаше у него никакъв недостатък.26Когато пък острижеше косата си, а той я стрижеше всяка година, понеже му тежеше, то косите от главата му тежаха двеста сикли според царската теглилка.27На Авесалом се родиха трима синове и една дъщеря на име Тамар, която беше много красива жена, хубавица*.28В Йерусалим Авесалом живя две години, но лицето на царя той не видя.29Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя. Но той отказа да дойде при него. Повика го втори път, но той пак отказа да дойде.30Затова Авесалом нареди на служителите си: „Ето нивата на Йоав се намира до моята. Там той има засят ечемик. Идете и я изгорете с огън.“ И така, Авесаломовите служители изгориха с огън тази нива*.31Затова Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и попита: „Защо твоите служители са изгорили с огън нивата ми?“32Авесалом отговори на Йоав: „Ето аз изпратих вест до тебе с думите: „Ела тук и аз ще те изпратя при царя да го попиташ защо съм дошъл от Гесур. По-добре да си бях още там. Аз искам да видя лицето на царя. Ако пък съм виновен, нека той ме убие“.“33Йоав отиде при царя и му разказа всичко това. Царят повика Авесалом. Той дойде при царя и падна по лице на земята пред него. Тогава царят целуна Авесалом.
English Standard Version
Absalom Returns to Jerusalem
1Now Joab the son of Zeruiah knew that the king’s heart went out to Absalom.2And Joab sent to Tekoa and brought from there a wise woman and said to her, “Pretend to be a mourner and put on mourning garments. Do not anoint yourself with oil, but behave like a woman who has been mourning many days for the dead.3Go to the king and speak thus to him.” So Joab put the words in her mouth.4When the woman of Tekoa came to the king, she fell on her face to the ground and paid homage and said, “Save me, O king.”5And the king said to her, “What is your trouble?” She answered, “Alas, I am a widow; my husband is dead.6And your servant had two sons, and they quarreled with one another in the field. There was no one to separate them, and one struck the other and killed him.7And now the whole clan has risen against your servant, and they say, ‘Give up the man who struck his brother, that we may put him to death for the life of his brother whom he killed.’ And so they would destroy the heir also. Thus they would quench my coal that is left and leave to my husband neither name nor remnant on the face of the earth.”8Then the king said to the woman, “Go to your house, and I will give orders concerning you.”9And the woman of Tekoa said to the king, “On me be the guilt, my lord the king, and on my father’s house; let the king and his throne be guiltless.”10The king said, “If anyone says anything to you, bring him to me, and he shall never touch you again.”11Then she said, “Please let the king invoke the Lord your God, that the avenger of blood kill no more, and my son be not destroyed.” He said, “As the Lord lives, not one hair of your son shall fall to the ground.”12Then the woman said, “Please let your servant speak a word to my lord the king.” He said, “Speak.”13And the woman said, “Why then have you planned such a thing against the people of God? For in giving this decision the king convicts himself, inasmuch as the king does not bring his banished one home again.14We must all die; we are like water spilled on the ground, which cannot be gathered up again. But God will not take away life, and he devises means so that the banished one will not remain an outcast.15Now I have come to say this to my lord the king because the people have made me afraid, and your servant thought, ‘I will speak to the king; it may be that the king will perform the request of his servant.16For the king will hear and deliver his servant from the hand of the man who would destroy me and my son together from the heritage of God.’17And your servant thought, ‘The word of my lord the king will set me at rest,’ for my lord the king is like the angel of God to discern good and evil. The Lord your God be with you!”18Then the king answered the woman, “Do not hide from me anything I ask you.” And the woman said, “Let my lord the king speak.”19The king said, “Is the hand of Joab with you in all this?” The woman answered and said, “As surely as you live, my lord the king, one cannot turn to the right hand or to the left from anything that my lord the king has said. It was your servant Joab who commanded me; it was he who put all these words in the mouth of your servant.20In order to change the course of things your servant Joab did this. But my lord has wisdom like the wisdom of the angel of God to know all things that are on the earth.”21Then the king said to Joab, “Behold now, I grant this; go, bring back the young man Absalom.”22And Joab fell on his face to the ground and paid homage and blessed the king. And Joab said, “Today your servant knows that I have found favor in your sight, my lord the king, in that the king has granted the request of his servant.”23So Joab arose and went to Geshur and brought Absalom to Jerusalem.24And the king said, “Let him dwell apart in his own house; he is not to come into my presence.” So Absalom lived apart in his own house and did not come into the king’s presence.25Now in all Israel there was no one so much to be praised for his handsome appearance as Absalom. From the sole of his foot to the crown of his head there was no blemish in him.26And when he cut the hair of his head (for at the end of every year he used to cut it; when it was heavy on him, he cut it), he weighed the hair of his head, two hundred shekels* by the king’s weight.27There were born to Absalom three sons, and one daughter whose name was Tamar. She was a beautiful woman.28So Absalom lived two full years in Jerusalem, without coming into the king’s presence.29Then Absalom sent for Joab, to send him to the king, but Joab would not come to him. And he sent a second time, but Joab would not come.30Then he said to his servants, “See, Joab’s field is next to mine, and he has barley there; go and set it on fire.” So Absalom’s servants set the field on fire.*31Then Joab arose and went to Absalom at his house and said to him, “Why have your servants set my field on fire?”32Absalom answered Joab, “Behold, I sent word to you, ‘Come here, that I may send you to the king, to ask, “Why have I come from Geshur? It would be better for me to be there still.” Now therefore let me go into the presence of the king, and if there is guilt in me, let him put me to death.’”33Then Joab went to the king and told him, and he summoned Absalom. So he came to the king and bowed himself on his face to the ground before the king, and the king kissed Absalom.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.