Psalm 39 | Съвременен български превод English Standard Version

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Psalm 39 | Съвременен български превод

Молитва при изпитания

(38)

1 За първия певец. От Йедутун*. Псалом на Давид. 2 * Казах си: „Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си, ще обуздавам устата си, докато нечестивият е пред мене.“ 3 Бях ням и безгласен и мълчах, лишен от блага; и моето страдание се усили. 4 Пламна сърцето в гърдите ми, огън се разгоря в мислите ми. Тогава проговорих с езика си: 5 „Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край, открий ми числото на моите дни, за да разбера, че съм преходен. 6 Ето кратки са дните, които Ти си ми определил, и възрастта ми е като нищо пред Тебе. Наистина, животът на всеки човек е като полъх. 7 Наистина, човек е като сянка; напразно вдига шум, трупа съкровища и не знае кой ще ги получи. 8 И сега какво ми остава да очаквам, Господи? Надеждата ми е единствено в Тебе. 9 Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумен за поругание. 10 Станах ням, не отварям устата си, защото Ти направи това. 11 Отклони от мене Своите удари, аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка. 12 Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията, Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха. Така че всеки човек е само полъх! 13 Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл, не стой безмълвен пред моите сълзи, защото аз съм гост пред Тебе и странник, както и всички мои предци. 14 Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна, преди да си замина и да ме няма вече.“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

English Standard Version

What Is the Measure of My Days?

1 To the choirmaster: to Jeduthun. A Psalm of David. I said, “I will guard my ways, that I may not sin with my tongue; I will guard my mouth with a muzzle, so long as the wicked are in my presence.” 2 I was mute and silent; I held my peace to no avail, and my distress grew worse. 3 My heart became hot within me. As I mused, the fire burned; then I spoke with my tongue: 4 “O Lord, make me know my end and what is the measure of my days; let me know how fleeting I am! 5 Behold, you have made my days a few handbreadths, and my lifetime is as nothing before you. Surely all mankind stands as a mere breath! 6 Surely a man goes about as a shadow! Surely for nothing* they are in turmoil; man heaps up wealth and does not know who will gather! 7 “And now, O Lord, for what do I wait? My hope is in you. 8 Deliver me from all my transgressions. Do not make me the scorn of the fool! 9 I am mute; I do not open my mouth, for it is you who have done it. 10 Remove your stroke from me; I am spent by the hostility of your hand. 11 When you discipline a man with rebukes for sin, you consume like a moth what is dear to him; surely all mankind is a mere breath! 12 “Hear my prayer, O Lord, and give ear to my cry; hold not your peace at my tears! For I am a sojourner with you, a guest, like all my fathers. 13 Look away from me, that I may smile again, before I depart and am no more!”