Matthäus 21 | Съвременен български превод

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

1 А когато наближиха Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, 2 като им каза: „Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле* с нея. Отвържете ги и Ми ги доведете. 3 А ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са нужни на Господ; и той веднага ще ги пусне.“ 4 А всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва: 5 „Кажете на дъщерята на Сион: „Ето твоят Цар идва при тебе кротък, възседнал ослица и осле“.“ 6 Учениците отидоха и направиха така, както им заповяда Иисус. 7 Докараха ослицата и ослето и метнаха върху тях дрехите си. И Той седна върху тях. 8 А повечето хора постилаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клонки от дърветата и застилаха пътя. 9 Народът, който вървеше отпред или Го следваше, викаше: „Осанна на Давидовия Син! Благословен е Идващият в името на Господа! Осанна във висините!“ 10 Когато пък влезе в Йерусалим, раздвижи се целият град и казваха: „Кой е Този?“ 11 А множеството отговаряше: „Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.“

Изгонване на търговците от храма

12 Иисус влезе в Божия храм и изгони всички, които продаваха и купуваха в храма, преобърна масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби. 13 И им каза: „Писано е: „Домът Ми ще се нарече дом за молитва; а вие го направихте разбойнически вертеп“.“ 14 И дойдоха при Него в храма куци и слепи и Той ги изцели. 15 Когато първосвещениците и книжниците видяха чудесата, които Той извърши, и децата, които викаха в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, започнаха да негодуват 16 и Му казаха: „Чуваш ли какво казват тези?“ Иисус им отговори: „Да. Нима никога не сте чели: „От устата на деца и кърмачета Ти си подготвил похвала“?“ 17 И като ги остави, излезе извън града във Витания, където и пренощува.

Безплодната смокиня

18 А на сутринта, връщайки се в града, Иисус огладня. 19 И като видя една смокиня край пътя, отиде до нея, но не намери на нея нищо освен листа и и каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И смокинята веднага изсъхна. 20 Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна смокинята?“ 21 А Иисус им отговори: „Истината ви казвам, че ако имате вяра и не се усъмните, не само това със смокинята ще извършите, но и да наредите на тази планина: „Вдигни се и се хвърли в морето!“ – ще стане. 22 И ще получите всичко, което поискате в молитва с вяра.“

За властта на Иисус Христос

23 Когато Иисус дойде в храма и поучаваше, приближиха се към Него първосвещениците и стареите на народа и попитаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“ 24 Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос, ако Ми отговорите, ще ви кажа и Аз с каква власт върша това. 25 Йоановото кръщение откъде беше: от небето ли или от хората?“ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „От небето“, ще ни каже – „а защо не му повярвахте“? 26 Ако пък речем – „От хората“, боим се от народа, защото всички смятат Йоан за пророк.“ 27 Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ И Той им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

Притча за двамата синове

28 „А какво мислите за това? Един човек имаше двама синове. Отиде при първия и му каза: „Синко, иди днес да работиш на лозето.“ 29 А той рече: „Не искам.“ Но после се разкая и отиде. 30 И като дойде при втория, каза му същото. Той отвърна: „Добре, господарю.“ Но не отиде. 31 Кой от двамата изпълни волята на баща си?“ Отговориха му: „Първият.“ Иисус им каза: „Истината ви казвам, че митарите и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32 Защото Йоан дойде при вас по пътя на праведността, но не му повярвахте. А митарите и блудниците му повярваха. Вие пък видяхте това и не се разкаяхте после, за да му повярвате.“

Притча за злите лозари

33 „Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го, изкопа в него лин, построи кула и като го предаде на лозари, замина надалеч. 34 А когато наближи гроздобер, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат неговия дял от плода. 35 Но лозарите хванаха слугите – едни набиха, други убиха, трети пребиха с камъни. 36 Той изпрати отново други слуги, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин. 37 Накрая изпрати при тях сина си, мислейки си: „Ще се засрамят от сина ми.“ 38 Но лозарите, като видяха сина, си казаха: „Този е наследникът, хайде да го убием и да присвоим наследството му.“ 39 Хванаха го, изведоха го извън лозето и го убиха. 40 И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?“ 41 Отговориха Му: „Злодейците жестоко ще убие, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода.“ 42 Иисус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла*, това е от Господа и е чудо в нашите очи.“ 43 Затова ви говоря, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се предаде на народ, който ще дава плодове. 44 И който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“ 45 Като изслушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че говори за тях. 46 И искаха да Го хванат, но се бояха от народа, който Го смяташе за пророк.

English Standard Version

The Triumphal Entry

1 Now when they drew near to Jerusalem and came to Bethphage, to the Mount of Olives, then Jesus sent two disciples, 2 saying to them, “Go into the village in front of you, and immediately you will find a donkey tied, and a colt with her. Untie them and bring them to me. 3 If anyone says anything to you, you shall say, ‘The Lord needs them,’ and he will send them at once.” 4 This took place to fulfill what was spoken by the prophet, saying, 5 “Say to the daughter of Zion, ‘Behold, your king is coming to you, humble, and mounted on a donkey, on a colt,* the foal of a beast of burden.’” 6 The disciples went and did as Jesus had directed them. 7 They brought the donkey and the colt and put on them their cloaks, and he sat on them. 8 Most of the crowd spread their cloaks on the road, and others cut branches from the trees and spread them on the road. 9 And the crowds that went before him and that followed him were shouting, “Hosanna to the Son of David! Blessed is he who comes in the name of the Lord! Hosanna in the highest!” 10 And when he entered Jerusalem, the whole city was stirred up, saying, “Who is this?” 11 And the crowds said, “This is the prophet Jesus, from Nazareth of Galilee.”

Jesus Cleanses the Temple

12 And Jesus entered the temple* and drove out all who sold and bought in the temple, and he overturned the tables of the money-changers and the seats of those who sold pigeons. 13 He said to them, “It is written, ‘My house shall be called a house of prayer,’ but you make it a den of robbers.” 14 And the blind and the lame came to him in the temple, and he healed them. 15 But when the chief priests and the scribes saw the wonderful things that he did, and the children crying out in the temple, “Hosanna to the Son of David!” they were indignant, 16 and they said to him, “Do you hear what these are saying?” And Jesus said to them, “Yes; have you never read, “‘Out of the mouth of infants and nursing babies you have prepared praise’?” 17 And leaving them, he went out of the city to Bethany and lodged there.

Jesus Curses the Fig Tree

18 In the morning, as he was returning to the city, he became hungry. 19 And seeing a fig tree by the wayside, he went to it and found nothing on it but only leaves. And he said to it, “May no fruit ever come from you again!” And the fig tree withered at once. 20 When the disciples saw it, they marveled, saying, “How did the fig tree wither at once?” 21 And Jesus answered them, “Truly, I say to you, if you have faith and do not doubt, you will not only do what has been done to the fig tree, but even if you say to this mountain, ‘Be taken up and thrown into the sea,’ it will happen. 22 And whatever you ask in prayer, you will receive, if you have faith.”

The Authority of Jesus Challenged

23 And when he entered the temple, the chief priests and the elders of the people came up to him as he was teaching, and said, “By what authority are you doing these things, and who gave you this authority?” 24 Jesus answered them, “I also will ask you one question, and if you tell me the answer, then I also will tell you by what authority I do these things. 25 The baptism of John, from where did it come? From heaven or from man?” And they discussed it among themselves, saying, “If we say, ‘From heaven,’ he will say to us, ‘Why then did you not believe him?’ 26 But if we say, ‘From man,’ we are afraid of the crowd, for they all hold that John was a prophet.” 27 So they answered Jesus, “We do not know.” And he said to them, “Neither will I tell you by what authority I do these things.

The Parable of the Two Sons

28 “What do you think? A man had two sons. And he went to the first and said, ‘Son, go and work in the vineyard today.’ 29 And he answered, ‘I will not,’ but afterward he changed his mind and went. 30 And he went to the other son and said the same. And he answered, ‘I go, sir,’ but did not go. 31 Which of the two did the will of his father?” They said, “The first.” Jesus said to them, “Truly, I say to you, the tax collectors and the prostitutes go into the kingdom of God before you. 32 For John came to you in the way of righteousness, and you did not believe him, but the tax collectors and the prostitutes believed him. And even when you saw it, you did not afterward change your minds and believe him.

The Parable of the Tenants

33 “Hear another parable. There was a master of a house who planted a vineyard and put a fence around it and dug a winepress in it and built a tower and leased it to tenants, and went into another country. 34 When the season for fruit drew near, he sent his servants* to the tenants to get his fruit. 35 And the tenants took his servants and beat one, killed another, and stoned another. 36 Again he sent other servants, more than the first. And they did the same to them. 37 Finally he sent his son to them, saying, ‘They will respect my son.’ 38 But when the tenants saw the son, they said to themselves, ‘This is the heir. Come, let us kill him and have his inheritance.’ 39 And they took him and threw him out of the vineyard and killed him. 40 When therefore the owner of the vineyard comes, what will he do to those tenants?” 41 They said to him, “He will put those wretches to a miserable death and let out the vineyard to other tenants who will give him the fruits in their seasons.” 42 Jesus said to them, “Have you never read in the Scriptures: “‘The stone that the builders rejected has become the cornerstone;* this was the Lord’s doing, and it is marvelous in our eyes’? 43 Therefore I tell you, the kingdom of God will be taken away from you and given to a people producing its fruits. 44 And the one who falls on this stone will be broken to pieces; and when it falls on anyone, it will crush him.”* 45 When the chief priests and the Pharisees heard his parables, they perceived that he was speaking about them. 46 And although they were seeking to arrest him, they feared the crowds, because they held him to be a prophet.

Matthäus 21 | Съвременен български превод English Standard Version