Matthäus 13 | Съвременен български превод

Притчи за Небесното Царство. Притча за сеяча

1 Същия ден Иисус излезе от къщата и седна край Генисаретското езеро. 2 Около Него се събра много народ, затова Той влезе в лодка и седна, докато всички стояха на брега. 3 И им говореше много неща с притчи. Така Той каза: „Ето излезе сеяч да сее. 4 Когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6 А когато изгря слънцето, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. 7 Други паднаха между тръни – израснаха тръните и ги заглушиха. 8 Други семена паднаха на добра почва и почнаха да дават плод: едно зърно – сто, друго – шестдесет, а трето – тридесет. 9 Който има уши да слуша, нека слуша!“ 10 Приближиха се до Него учениците Му и попитаха: „Защо им говориш с притчи?“ 11 А в отговор Той им каза: „Защото на вас е дадено да узнаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 12 Защото, който има, на него ще му се даде, и то в изобилие. А който няма достатъчно, от него ще се отнеме и това, което има. 13 Затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, слушат, а не чуват, нито разбират. 14 Тъкмо над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което гласи: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.“ 15 Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася. 16 Но вашите очи са блажени затова, че виждат, и ушите ви, че чуват. 17 Защото, истината ви казвам, мнозина пророци и праведници са копнели да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което чувате, и не чуха. 18 И тъй, чуйте какво означава притчата за сеяча: 19 при всеки, който чува словото за Царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: ето какво означава посятото край пътя. 20 А посятото на каменисти места – това е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, 21 но няма корен в себе си и е непостоянен. Щом настъпи притеснение или гонение заради словото, веднага отпада. 22 А посятото между тръни е този, който слуша словото, но светските грижи и измамното богатство заглушават словото и то не дава плод. 23 А посятото на добра почва е този, който слуша словото и го разбира. Такъв принася плод: един дава сто, друг – шестдесет, а трети – тридесет.“

Притча за житото и плевелите

24 Друга притча им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си. 25 Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде. 26 А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите. 27 Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: „Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?“ 28 А той им отговори: „Някой враг е сторил това“. Слугите му го попитаха: „Искаш ли да отидем и да ги оскубем?“ 29 Но той каза: „Не! – Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. 30 Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми“.“

Притча за синаповото зърно

31 Иисус им предложи друга притча с думите: „Небесното царство прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося на нивата си. 32 То е наистина най-малко от всички семена, но когато израсне, е по-голямо от всички градински растения – става дърво, тъй че птиците долитат и се подслоняват по клоните му.“

Притча за кваса

33 Каза им и друга притча: „Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“ 34 Всичко това Иисус говори на народа с притчи и без притчи не им говореше, 35 за да се сбъдне изреченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си с притчи; ще възвестя тайните от сътворяването на света.“

Обяснение на притчата за житото и плевелите

36 Тогава Иисус разпусна народа и влезе в къщата. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“ 37 А Той в отговор им рече: „Сеячът на доброто семе е Синът човешки. 38 Нивата е този свят. Доброто семе са синовете на Царството, а плевелите – синовете на злото. 39 А врагът, който ги пося, е дяволът. Жетвата е краят на света, а жетварите са ангелите. 40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при края на света: 41 Синът човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие, 42 и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби. 43 Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша!

Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер

44 Небесното Царство прилича още на скрито в нива съкровище. Човек, като го намира, го скрива. Изпълнен с радост за него, той отива, продава всичко, което има, и купува тази нива. 45 Небесното царство прилича още на търговец, който търси хубави бисери. 46 Когато намери скъпоценен бисер, той отива, продава всичко, което има, и го купува.

Притча за мрежата

47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в морето и уловила всякакви риби. 48 Когато тя се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и събраха добрите в съдове, а негодните изхвърлиха вън. 49 Тъй ще бъде при края на света: ще излязат ангелите и ще отделят грешниците от праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби.“ 51 Тогава Иисус ги попита: „Разбрахте ли всичко това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“ 52 А Той им каза: „Затова всеки книжник, който е придобил знания за небесното царство, прилича на стопанин, който изнася от съкровището си нови и стари неща.“

Иисус Христос отхвърлен от Назарет

53 Когато свърши тези притчи, Иисус си замина оттам. 54 Като дойде в родния Си град, Той ги поучаваше в синагогата им, тъй че всички бяха смаяни и казваха: „Откъде Той има тази мъдрост и тези чудотворни сили? 55 Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария и братята Му – Яков и Йосия, Симон и Юда? 56 И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, Той има всичко това?“ 57 И те се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родния си град и сред домашните си.“ 58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.

English Standard Version

The Parable of the Sower

1 That same day Jesus went out of the house and sat beside the sea. 2 And great crowds gathered about him, so that he got into a boat and sat down. And the whole crowd stood on the beach. 3 And he told them many things in parables, saying: “A sower went out to sow. 4 And as he sowed, some seeds fell along the path, and the birds came and devoured them. 5 Other seeds fell on rocky ground, where they did not have much soil, and immediately they sprang up, since they had no depth of soil, 6 but when the sun rose they were scorched. And since they had no root, they withered away. 7 Other seeds fell among thorns, and the thorns grew up and choked them. 8 Other seeds fell on good soil and produced grain, some a hundredfold, some sixty, some thirty. 9 He who has ears,* let him hear.”

The Purpose of the Parables

10 Then the disciples came and said to him, “Why do you speak to them in parables?” 11 And he answered them, “To you it has been given to know the secrets of the kingdom of heaven, but to them it has not been given. 12 For to the one who has, more will be given, and he will have an abundance, but from the one who has not, even what he has will be taken away. 13 This is why I speak to them in parables, because seeing they do not see, and hearing they do not hear, nor do they understand. 14 Indeed, in their case the prophecy of Isaiah is fulfilled that says: “‘“You will indeed hear but never understand, and you will indeed see but never perceive.” 15 For this people’s heart has grown dull, and with their ears they can barely hear, and their eyes they have closed, lest they should see with their eyes and hear with their ears and understand with their heart and turn, and I would heal them.’ 16 But blessed are your eyes, for they see, and your ears, for they hear. 17 For truly, I say to you, many prophets and righteous people longed to see what you see, and did not see it, and to hear what you hear, and did not hear it.

The Parable of the Sower Explained

18 “Hear then the parable of the sower: 19 When anyone hears the word of the kingdom and does not understand it, the evil one comes and snatches away what has been sown in his heart. This is what was sown along the path. 20 As for what was sown on rocky ground, this is the one who hears the word and immediately receives it with joy, 21 yet he has no root in himself, but endures for a while, and when tribulation or persecution arises on account of the word, immediately he falls away.* 22 As for what was sown among thorns, this is the one who hears the word, but the cares of the world and the deceitfulness of riches choke the word, and it proves unfruitful. 23 As for what was sown on good soil, this is the one who hears the word and understands it. He indeed bears fruit and yields, in one case a hundredfold, in another sixty, and in another thirty.”

The Parable of the Weeds

24 He put another parable before them, saying, “The kingdom of heaven may be compared to a man who sowed good seed in his field, 25 but while his men were sleeping, his enemy came and sowed weeds* among the wheat and went away. 26 So when the plants came up and bore grain, then the weeds appeared also. 27 And the servants* of the master of the house came and said to him, ‘Master, did you not sow good seed in your field? How then does it have weeds?’ 28 He said to them, ‘An enemy has done this.’ So the servants said to him, ‘Then do you want us to go and gather them?’ 29 But he said, ‘No, lest in gathering the weeds you root up the wheat along with them. 30 Let both grow together until the harvest, and at harvest time I will tell the reapers, “Gather the weeds first and bind them in bundles to be burned, but gather the wheat into my barn.”’”

The Mustard Seed and the Leaven

31 He put another parable before them, saying, “The kingdom of heaven is like a grain of mustard seed that a man took and sowed in his field. 32 It is the smallest of all seeds, but when it has grown it is larger than all the garden plants and becomes a tree, so that the birds of the air come and make nests in its branches.” 33 He told them another parable. “The kingdom of heaven is like leaven that a woman took and hid in three measures of flour, till it was all leavened.”

Prophecy and Parables

34 All these things Jesus said to the crowds in parables; indeed, he said nothing to them without a parable. 35 This was to fulfill what was spoken by the prophet:* “I will open my mouth in parables; I will utter what has been hidden since the foundation of the world.”

The Parable of the Weeds Explained

36 Then he left the crowds and went into the house. And his disciples came to him, saying, “Explain to us the parable of the weeds of the field.” 37 He answered, “The one who sows the good seed is the Son of Man. 38 The field is the world, and the good seed is the sons of the kingdom. The weeds are the sons of the evil one, 39 and the enemy who sowed them is the devil. The harvest is the end of the age, and the reapers are angels. 40 Just as the weeds are gathered and burned with fire, so will it be at the end of the age. 41 The Son of Man will send his angels, and they will gather out of his kingdom all causes of sin and all law-breakers, 42 and throw them into the fiery furnace. In that place there will be weeping and gnashing of teeth. 43 Then the righteous will shine like the sun in the kingdom of their Father. He who has ears, let him hear.

The Parable of the Hidden Treasure

44 “The kingdom of heaven is like treasure hidden in a field, which a man found and covered up. Then in his joy he goes and sells all that he has and buys that field.

The Parable of the Pearl of Great Value

45 “Again, the kingdom of heaven is like a merchant in search of fine pearls, 46 who, on finding one pearl of great value, went and sold all that he had and bought it.

The Parable of the Net

47 “Again, the kingdom of heaven is like a net that was thrown into the sea and gathered fish of every kind. 48 When it was full, men drew it ashore and sat down and sorted the good into containers but threw away the bad. 49 So it will be at the end of the age. The angels will come out and separate the evil from the righteous 50 and throw them into the fiery furnace. In that place there will be weeping and gnashing of teeth.

New and Old Treasures

51 “Have you understood all these things?” They said to him, “Yes.” 52 And he said to them, “Therefore every scribe who has been trained for the kingdom of heaven is like a master of a house, who brings out of his treasure what is new and what is old.”

Jesus Rejected at Nazareth

53 And when Jesus had finished these parables, he went away from there, 54 and coming to his hometown he taught them in their synagogue, so that they were astonished, and said, “Where did this man get this wisdom and these mighty works? 55 Is not this the carpenter’s son? Is not his mother called Mary? And are not his brothers James and Joseph and Simon and Judas? 56 And are not all his sisters with us? Where then did this man get all these things?” 57 And they took offense at him. But Jesus said to them, “A prophet is not without honor except in his hometown and in his own household.” 58 And he did not do many mighty works there, because of their unbelief.

Matthäus 13 | Съвременен български превод English Standard Version