1В годината, когато умря цар Озия, видях Господ, седнал на висок и издигнат престол. И полите на дрехата Му изпълваха целия храм.2Над него стояха серафими. Всеки от тях имаше шест крила: с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше.3И извисяваха глас един към друг: „Свят, свят, свят е Господ Вседържител! Цялата земя е изпълнена с Неговата слава!“4И праговете се разклатиха от гласа на викащия и храмът се изпълни с дим.5Тогава казах: „Горко ми, понеже загинах, понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, а очите ми видяха Царя, Господ Вседържител.“6Тогава при мене долетя един от серафимите. Той носеше в ръката си разпален въглен, взет с клещи от жертвеника,7докосна устата ми и каза: „Ето това докосна устните ти и твоето беззаконие се отне и твоят грях се очисти.“8И чух гласа на Господа, Който казваше: „Кого да изпратя? И кой ще отиде заради нас?“ И аз казах: „Ето ме, изпрати мене.“9Тогава Той каза: „Иди и кажи на този народ: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.“10Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат да ги спася.“11Тогава попитах: „Колко дълго, Господи?“ Той отговори: „Докато градовете станат развалини и запустеят, къщите останат без обитатели; и докато тази земя се разруши и опустоши.“12И Господ ще изгони надалече хората и изоставените места сред страната ще бъдат много.13А ако остане и една десета от тях, ще се върне и ще бъде като терпентиново дърво и като дъб, дървото е паднало, но неговият дънер е останал; святото семе ще бъде дънерът ви.
English Standard Version
Isaiah’s Vision of the Lord
1In the year that King Uzziah died I saw the Lord sitting upon a throne, high and lifted up; and the train* of his robe filled the temple.2Above him stood the seraphim. Each had six wings: with two he covered his face, and with two he covered his feet, and with two he flew.3And one called to another and said: “Holy, holy, holy is the Lord of hosts; the whole earth is full of his glory!”*4And the foundations of the thresholds shook at the voice of him who called, and the house was filled with smoke.5And I said: “Woe is me! For I am lost; for I am a man of unclean lips, and I dwell in the midst of a people of unclean lips; for my eyes have seen the King, the Lord of hosts!”6Then one of the seraphim flew to me, having in his hand a burning coal that he had taken with tongs from the altar.7And he touched my mouth and said: “Behold, this has touched your lips; your guilt is taken away, and your sin atoned for.”
Isaiah’s Commission from the Lord
8And I heard the voice of the Lord saying, “Whom shall I send, and who will go for us?” Then I said, “Here I am! Send me.”9And he said, “Go, and say to this people: “‘Keep on hearing,* but do not understand; keep on seeing,* but do not perceive.’10Make the heart of this people dull,* and their ears heavy, and blind their eyes; lest they see with their eyes, and hear with their ears, and understand with their hearts, and turn and be healed.”11Then I said, “How long, O Lord?” And he said: “Until cities lie waste without inhabitant, and houses without people, and the land is a desolate waste,12and the Lord removes people far away, and the forsaken places are many in the midst of the land.13And though a tenth remain in it, it will be burned* again, like a terebinth or an oak, whose stump remains when it is felled.” The holy seed* is its stump.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.