Jeremia 7 | Съвременен български превод

1 Думите, които Господ изрече към Йеремия: 2 Застани при портата на дома Господен и обяви там тези думи: „Чуйте словото на Господа всички юдеи, които влизате през тази порта да се поклоните пред Господа.“ 3 Така казва Господ Вседържител, Бог на Израил: „Изправете пътищата си и вашите дела и ще пребивавам на това място. 4 Не се уповавайте на лъжливи думи и не казвайте: „Господният храм, господният храм, господният храм са тези сгради.“ 5 Но ако изправите пътищата си и вашите дела, ако вярно отсъждате между един човек и ближния му, 6 ако не потискате чужденеца, сирака и вдовицата и не проливате невинна кръв на това място, нито следвате чужди богове за ваша беда, 7 тогава ще ви оставя да живеете на това място, в страната, която съм дал на предците ви за вечни времена. 8 Ето вие се уповавате на лъжливи думи, които не принасят полза, 9 а крадете, убивате, прелюбодействате и се кълнете лъжливо. И кадите на Ваал и ходите след други богове, които не познавате. 10 Тогава идвате и заставате пред Мене в този дом, който се нарича с Моето име, и казвате: „Спасени сме“, за да вършите всички тези отвратителни неща. 11 Във вашите очи разбойнически вертеп ли стана този дом, в който се призовава Моето име? Ето Аз видях това“ – казва Господ. 12 „Но идете на мястото в Шило, където отначало бях отредил да бъде Моето име, и вижте какво му сторих заради злото на Моя народ Израил. 13 И сега, тъй като вършите всички тези дела – казва Господ, – а ви говорех от ранно утро, но не слушахте, призовавах ви, но не отговаряхте, 14 затова ще постъпя с дома, в който се призова Моето име, на който се уповавате, и с мястото, което дадох на вас и на предците ви, както постъпих с Шило. 15 И ще ви отхвърля от лицето Си, както отхвърлих всичките ви братя, цялото потомство на Ефрем.“ 16 Затова ти недей се моли за този народ! Не възнасяй молба и молитва и не се застъпвай за тях пред Мене, защото няма да те послушам. 17 Не виждаш ли, какво вършат те в градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим? 18 Техните деца събират дърва и бащите им палят огън, а жените месят тестото, за да правят жертвени пити за вашата небесна царица. На други богове правят възлияния, за да Ме оскърбяват. 19 Но Мене ли оскърбяват? – казва Господ. Не е ли за срам на тях самите? 20 Затова тъй казва Господ Бог: „Ето Моят гняв и Моята ярост се изливат върху това място, върху хората и добитъка, и върху дърветата по полето и плодовете на земята. И той ще пламне и няма да угасне.“ 21 Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Към жертвите си прибавяйте вашите всеизгаряния и яжте месото, 22 тъй като не съм говорил на вашите предци и не съм им заповядвал за такива всеизгаряния и кръвна жертва, когато ги изведох от египетската земя. 23 Но им заповядах изрично това: „Слушайте гласа Ми и ще бъда ваш Бог, и ще бъдете Мой народ! И вървете по целия път, който ви заповядах, за да благоденствате.“ 24 Но те не послушаха и не обърнаха ухото си, а постъпваха по съветите на закоравялото си зло сърце и обърнаха гърба си, а не лицето си към Мене. 25 От деня, когато предците ви излязоха от египетската земя, до днес ви изпращах ежедневно и постоянно всичките си служители, пророците. 26 Но предците ви не Ме слушаха и не обръщаха внимание, упорстваха. Постъпиха по-зле от бащите си.“ 27 И когато им говориш всички тези думи, няма да те послушат. Когато ги зовеш, няма да ти отговорят. 28 Тогава им кажи: „Това е народът, който не слуша Господа, своя Бог, и не приема наставление! Верността е загубена, изчезнала е от техните уста. 29 Отрежи косата си и я хвърли, Йерусалиме! И извиси плач поради оголените височини, защото Господ отхвърли и отритна рода, който предизвика Неговия гняв. 30 Защото потомците на Юдея извършиха зло пред очите Ми“ – казва Господ. „Поставиха отвратителните си идоли в дома, в който се призовава Моето име, за да го осквернят. 31 И изграждаха високи места с жертвеник, наречен Тофет, който е в долината на сина на Еном, за да изгарят синовете си и дъщерите си в жертвен огън, което не съм им заповядвал, нито Ми е идвало наум.“ 32 „Затова, ето идват дни – казва Господ, – когато няма да се назовава вече Тофет, нито Долина на Еномовия син, но Долина на клането и ще погребват в Тофет, тъй като няма да има място другаде. 33 И труповете на този народ ще бъдат храна на птиците в небесата и на животните по земята, и няма да има кой да ги плаши. 34 Тогава по градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим ще направя така, че да престанат гласът на радостта и гласът на веселието, гласът на младоженеца и гласът на невестата, защото страната ще запустее.“

English Standard Version

Evil in the Land

1 The word that came to Jeremiah from the Lord: 2 “Stand in the gate of the Lord’s house, and proclaim there this word, and say, Hear the word of the Lord, all you men of Judah who enter these gates to worship the Lord. 3 Thus says the Lord of hosts, the God of Israel: Amend your ways and your deeds, and I will let you dwell in this place. 4 Do not trust in these deceptive words: ‘This is the temple of the Lord, the temple of the Lord, the temple of the Lord.’ 5 “For if you truly amend your ways and your deeds, if you truly execute justice one with another, 6 if you do not oppress the sojourner, the fatherless, or the widow, or shed innocent blood in this place, and if you do not go after other gods to your own harm, 7 then I will let you dwell in this place, in the land that I gave of old to your fathers forever. 8 “Behold, you trust in deceptive words to no avail. 9 Will you steal, murder, commit adultery, swear falsely, make offerings to Baal, and go after other gods that you have not known, 10 and then come and stand before me in this house, which is called by my name, and say, ‘We are delivered!’—only to go on doing all these abominations? 11 Has this house, which is called by my name, become a den of robbers in your eyes? Behold, I myself have seen it, declares the Lord. 12 Go now to my place that was in Shiloh, where I made my name dwell at first, and see what I did to it because of the evil of my people Israel. 13 And now, because you have done all these things, declares the Lord, and when I spoke to you persistently you did not listen, and when I called you, you did not answer, 14 therefore I will do to the house that is called by my name, and in which you trust, and to the place that I gave to you and to your fathers, as I did to Shiloh. 15 And I will cast you out of my sight, as I cast out all your kinsmen, all the offspring of Ephraim. 16 “As for you, do not pray for this people, or lift up a cry or prayer for them, and do not intercede with me, for I will not hear you. 17 Do you not see what they are doing in the cities of Judah and in the streets of Jerusalem? 18 The children gather wood, the fathers kindle fire, and the women knead dough, to make cakes for the queen of heaven. And they pour out drink offerings to other gods, to provoke me to anger. 19 Is it I whom they provoke? declares the Lord. Is it not themselves, to their own shame? 20 Therefore thus says the Lord God: Behold, my anger and my wrath will be poured out on this place, upon man and beast, upon the trees of the field and the fruit of the ground; it will burn and not be quenched.” 21 Thus says the Lord of hosts, the God of Israel: “Add your burnt offerings to your sacrifices, and eat the flesh. 22 For in the day that I brought them out of the land of Egypt, I did not speak to your fathers or command them concerning burnt offerings and sacrifices. 23 But this command I gave them: ‘Obey my voice, and I will be your God, and you shall be my people. And walk in all the way that I command you, that it may be well with you.’ 24 But they did not obey or incline their ear, but walked in their own counsels and the stubbornness of their evil hearts, and went backward and not forward. 25 From the day that your fathers came out of the land of Egypt to this day, I have persistently sent all my servants the prophets to them, day after day. 26 Yet they did not listen to me or incline their ear, but stiffened their neck. They did worse than their fathers. 27 “So you shall speak all these words to them, but they will not listen to you. You shall call to them, but they will not answer you. 28 And you shall say to them, ‘This is the nation that did not obey the voice of the Lord their God, and did not accept discipline; truth has perished; it is cut off from their lips. 29 “Cut off your hair and cast it away; raise a lamentation on the bare heights, for the Lord has rejected and forsaken the generation of his wrath.’

The Valley of Slaughter

30 “For the sons of Judah have done evil in my sight, declares the Lord. They have set their detestable things in the house that is called by my name, to defile it. 31 And they have built the high places of Topheth, which is in the Valley of the Son of Hinnom, to burn their sons and their daughters in the fire, which I did not command, nor did it come into my mind. 32 Therefore, behold, the days are coming, declares the Lord, when it will no more be called Topheth, or the Valley of the Son of Hinnom, but the Valley of Slaughter; for they will bury in Topheth, because there is no room elsewhere. 33 And the dead bodies of this people will be food for the birds of the air, and for the beasts of the earth, and none will frighten them away. 34 And I will silence in the cities of Judah and in the streets of Jerusalem the voice of mirth and the voice of gladness, the voice of the bridegroom and the voice of the bride, for the land shall become a waste.

Jeremia 7 | Съвременен български превод English Standard Version

Evil in the Land

The Valley of Slaughter