Преследване на пророка и предсказание за вавилонския плен
1Когато свещеникът и надзорник в дома Господен Пасхур чу, че Йеремия пророчествал тези думи,2тогава Пасхур удари пророк Йеремия и го постави в дървената стегалка, която беше при Вениаминова порта до дома Господен.3И на сутринта Пасхор извади Йеремия от стегалката, а Йеремия му каза: „Господ не назова твоето име Пасхур, но Магор-Мисавив*.4Защото така казва Господ: „Ето ще доведа ужаса за тебе и за всичките ти приятели, а те ще паднат от меча на неприятелите ти и очите ти ще видят това, и ще предам цяла Юдея в ръката на вавилонския цар. Тогава той ще ги отведе в плен във Вавилон и ще ги погуби с меч.5Нещо повече, ще дам цялото богатство на този град, целия му имот и всичките съкровища на юдейските царе в ръцете на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги отнесат във Вавилон.6А ти, Пасхуре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен. Тогава ще отидеш във Вавилон – там ще умреш и там ще бъдете погребани, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува“!“
Терзанията на пророка
7„Господи, увличаше ме и аз бях увлечен. Ти си по-силен от мене и надви. Ставах за присмех всеки ден, всеки се гаври с мене.8Защото, щом заговоря, трябва да викам, трябва да викам: „Насилие“ и „Разрушение“, защото словото на Господа ми причини позор и присмех цял ден.9Тогава кажа ли: „Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му“, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога.10Защото слушах шушукане от мнозина: „Ужас отвсякъде.“ „Обвинявайте и ще го обвиним“ – казват. Всички мои приятели дебнат за мене да се спъна. „Може би – казват – той ще се препъне, тогава ще го надвием и ще му отмъстим.“11Но Господ е с мене като страховит герой. Затова гонителите ми ще се препънат и няма да надвият. Те ще бъдат посрамени много, защото не постъпваха разумно. Срамът им ще бъде вечен, никога няма да се забрави.12Господи Вседържителю, Ти подлагаш на изпитание праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя възмездие за тях, защото на Тебе поверих делото си!13Пейте за Господа, прославете Господа, защото Той спаси душата на бедния от нечестивите ръце!14Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен!15Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: „Роди ти се син!“, и с това го е зарадвал много.16И с този човек да стане това, което стана с градовете, които Господ разруши и не пожали. Да чува той сутрин писък и по пладне – ридание,17задето не ме уби в самата утроба, така че майка ми да станеше мой гроб и утробата и да останеше вечно бременна.18За какво съм излязъл от утробата, за да гледам мъки и скърби и дните ми да изминават в срам?“
English Standard Version
Jeremiah Persecuted by Pashhur
1Now Pashhur the priest, the son of Immer, who was chief officer in the house of the Lord, heard Jeremiah prophesying these things.2Then Pashhur beat Jeremiah the prophet, and put him in the stocks that were in the upper Benjamin Gate of the house of the Lord.3The next day, when Pashhur released Jeremiah from the stocks, Jeremiah said to him, “The Lord does not call your name Pashhur, but Terror on Every Side.4For thus says the Lord: Behold, I will make you a terror to yourself and to all your friends. They shall fall by the sword of their enemies while you look on. And I will give all Judah into the hand of the king of Babylon. He shall carry them captive to Babylon, and shall strike them down with the sword.5Moreover, I will give all the wealth of the city, all its gains, all its prized belongings, and all the treasures of the kings of Judah into the hand of their enemies, who shall plunder them and seize them and carry them to Babylon.6And you, Pashhur, and all who dwell in your house, shall go into captivity. To Babylon you shall go, and there you shall die, and there you shall be buried, you and all your friends, to whom you have prophesied falsely.”7O Lord, you have deceived me, and I was deceived; you are stronger than I, and you have prevailed. I have become a laughingstock all the day; everyone mocks me.8For whenever I speak, I cry out, I shout, “Violence and destruction!” For the word of the Lord has become for me a reproach and derision all day long.9If I say, “I will not mention him, or speak any more in his name,” there is in my heart as it were a burning fire shut up in my bones, and I am weary with holding it in, and I cannot.10For I hear many whispering. Terror is on every side! “Denounce him! Let us denounce him!” say all my close friends, watching for my fall. “Perhaps he will be deceived; then we can overcome him and take our revenge on him.”11But the Lord is with me as a dread warrior; therefore my persecutors will stumble; they will not overcome me. They will be greatly shamed, for they will not succeed. Their eternal dishonor will never be forgotten.12O Lord of hosts, who tests the righteous, who sees the heart and the mind,* let me see your vengeance upon them, for to you have I committed my cause.13Sing to the Lord; praise the Lord! For he has delivered the life of the needy from the hand of evildoers.14Cursed be the day on which I was born! The day when my mother bore me, let it not be blessed!15Cursed be the man who brought the news to my father, “A son is born to you,” making him very glad.16Let that man be like the cities that the Lord overthrew without pity; let him hear a cry in the morning and an alarm at noon,17because he did not kill me in the womb; so my mother would have been my grave, and her womb forever great.18Why did I come out from the womb to see toil and sorrow, and spend my days in shame?
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.