Apostelgeschichte 24 | Съвременен български превод
Обвинения срещу апостол Павел
1След пет дена първосвещеникът Анания дойде със стареи и с някой си ритор Тертил и представиха на управителя обвиненията си против Павел.2И като го повикаха, Тертил започна да го обвинява с думите:3„Винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че благодарение на тебе, достопочтени Феликсе, у нас има траен мир и благодарение на твоите грижи – големи успехи за този народ.4Но за да не те отегчавам много, моля те, изслушай със своята снизходителност нашата кратка реч.5Понеже установихме, че този човек е зараза и предизвиква бунтове сред всички юдеи по света, че е водач на назорейската ерес,6който се опита да оскверни дори и храма, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон*.7Но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни*,8като заповяда заедно с него да дойдем при тебе и ние, неговите обвинители*. Ако го разпиташ, ти ще можеш да узнаеш за всичко онова, в което ние го обвиняваме.“9Юдеите също потвърдиха, като казаха, че това е така.
Апостол Павел се защитава пред управителя Феликс
10Управителят даде знак на Павел да започне и той отговори: „Понеже зная, че от много години си съдия на този народ, още по-уверено ще говоря в своя защита.11Както ти можеш да установиш, няма и дванадесет дена, откакто дойдох в Йерусалим на поклонение.12Но нито в храма, нито в синагогите, нито в града са ме видели да се препирам с някого или да създавам размирици сред народа.13И те не могат да докажат това, за което сега ме обвиняват.14Но признавам пред тебе това, че според учението, което те наричат ерес, аз служа на Бога на предците ни и вярвам на всичко, което е писано в Закона и в Пророците.15И се надявам на Бога, както и те самите очакват, че ще има възкресение на мъртвите, праведни и неправедни.16Затова и аз се старая да имам винаги спокойна съвест пред Бога и пред хората.17След много години дойдох да донеса на своя народ милостиня и приношения.18И тъкмо се бях очистил, в храма ме срещнаха сам, без навалица и без шум,19някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.20Или тези тук сами да кажат в какво престъпление ме намериха за виновен, когато се явих пред синедриона –21освен само тези думи, които, застанал сред тях, изрекох високо: „Заради вярата във възкресението на мъртвите ме съдите вие днес“.“22Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: „Ще разгледам делото ви, когато дойде хилядникът Лисий.“23После заповяда на стотника да охранява Павел, но при някои облекчения – да не възпира никого от неговите близки да му служи или да идва при него.
Апостол Павел пред Феликс и Друзила
24След няколко дена дойде Феликс с жена си Друзила, която беше юдейка, и изпрати да повикат Павел, за да чуе от него за вярата в Христос Иисус.25Но когато Павел заговори за Божия справедливост, за въздържанието и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и рече: „Сега си иди, а когато намеря време, ще те повикам.“26И тъй като се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне, викаше го често и разговаряше с него.27Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест. И понеже искаше да угоди на юдеите, Феликс остави Павел в окови.
English Standard Version
Paul Before Felix at Caesarea
1And after five days the high priest Ananias came down with some elders and a spokesman, one Tertullus. They laid before the governor their case against Paul.2And when he had been summoned, Tertullus began to accuse him, saying: “Since through you we enjoy much peace, and since by your foresight, most excellent Felix, reforms are being made for this nation,3in every way and everywhere we accept this with all gratitude.4But, to detain* you no further, I beg you in your kindness to hear us briefly.5For we have found this man a plague, one who stirs up riots among all the Jews throughout the world and is a ringleader of the sect of the Nazarenes.6He even tried to profane the temple, but we seized him.*8By examining him yourself you will be able to find out from him about everything of which we accuse him.”9The Jews also joined in the charge, affirming that all these things were so.10And when the governor had nodded to him to speak, Paul replied: “Knowing that for many years you have been a judge over this nation, I cheerfully make my defense.11You can verify that it is not more than twelve days since I went up to worship in Jerusalem,12and they did not find me disputing with anyone or stirring up a crowd, either in the temple or in the synagogues or in the city.13Neither can they prove to you what they now bring up against me.14But this I confess to you, that according to the Way, which they call a sect, I worship the God of our fathers, believing everything laid down by the Law and written in the Prophets,15having a hope in God, which these men themselves accept, that there will be a resurrection of both the just and the unjust.16So I always take pains to have a clear conscience toward both God and man.17Now after several years I came to bring alms to my nation and to present offerings.18While I was doing this, they found me purified in the temple, without any crowd or tumult. But some Jews from Asia—19they ought to be here before you and to make an accusation, should they have anything against me.20Or else let these men themselves say what wrongdoing they found when I stood before the council,21other than this one thing that I cried out while standing among them: ‘It is with respect to the resurrection of the dead that I am on trial before you this day.’”
Paul Kept in Custody
22But Felix, having a rather accurate knowledge of the Way, put them off, saying, “When Lysias the tribune comes down, I will decide your case.”23Then he gave orders to the centurion that he should be kept in custody but have some liberty, and that none of his friends should be prevented from attending to his needs.24After some days Felix came with his wife Drusilla, who was Jewish, and he sent for Paul and heard him speak about faith in Christ Jesus.25And as he reasoned about righteousness and self-control and the coming judgment, Felix was alarmed and said, “Go away for the present. When I get an opportunity I will summon you.”26At the same time he hoped that money would be given him by Paul. So he sent for him often and conversed with him.27When two years had elapsed, Felix was succeeded by Porcius Festus. And desiring to do the Jews a favor, Felix left Paul in prison.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.