Apostelgeschichte 2 | Съвременен български превод

Светият Дух слиза върху апостолите

1 А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно, 2 внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. 3 И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях. 4 Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят. 5 А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето. 6 Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език. 7 Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци? 8 Как тъй всеки от нас слуша родния си език? 9 Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия, 10 на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити, 11 критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“ 12 Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“ 13 А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“

Проповед на апостол Петър

14 Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи: 15 тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта, 16 но се случи реченото чрез пророк Йоил: 17 „И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът*; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; 18 и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват. 19 Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек. 20 Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. 21 И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси“. 22 Израилтяни, изслушайте тези думи: Иисус Назорея*, засвидетелстван пред вас от Бога с мощ, чудеса и знамения, които Бог стори чрез Него между вас, както и вие сами знаете, 23 този Мъж, предаден, както Бог по волята Си отреди и предвиди, вие хванахте, приковахте с ръце на беззаконници и Го убихте. 24 Но Бог Го възкреси, като Го освободи от болките на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. 25 Защото Давид казва за Него: „Винаги виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да не се поколебая. 26 Затова сърцето ми е радостно и думите – весели, а също и плътта ми ще почива в надежда. 27 Защото Ти няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление. 28 Ти си ми дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез присъствието Си.“ 29 Братя, позволете открито да ви кажа за патриарх Давид: той умря и бе погребан, и гробът му е при нас и до днес. 30 А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос* и да Го постави на престола му, 31 предвиди възкресението на Христос и каза, че душата Му не бе оставена в ада и плътта Му не изпита тление. 32 Този Иисус Бог възкреси, на което ние сме свидетели. 33 И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате. 34 Защото Давид не отиде на небесата, но сам говори: „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна, 35 докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“ 36 И тъй, нека целият дом на Израил* твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“ 37 Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ 38 А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух. 39 Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ 40 И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ 41 И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души.

Животът в първата християнска община

42 Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. 43 Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. 44 А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо, 45 продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата. 46 И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце, 47 като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата* такива, които се спасяваха.

English Standard Version

The Coming of the Holy Spirit

1 When the day of Pentecost arrived, they were all together in one place. 2 And suddenly there came from heaven a sound like a mighty rushing wind, and it filled the entire house where they were sitting. 3 And divided tongues as of fire appeared to them and rested* on each one of them. 4 And they were all filled with the Holy Spirit and began to speak in other tongues as the Spirit gave them utterance. 5 Now there were dwelling in Jerusalem Jews, devout men from every nation under heaven. 6 And at this sound the multitude came together, and they were bewildered, because each one was hearing them speak in his own language. 7 And they were amazed and astonished, saying, “Are not all these who are speaking Galileans? 8 And how is it that we hear, each of us in his own native language? 9 Parthians and Medes and Elamites and residents of Mesopotamia, Judea and Cappadocia, Pontus and Asia, 10 Phrygia and Pamphylia, Egypt and the parts of Libya belonging to Cyrene, and visitors from Rome, 11 both Jews and proselytes, Cretans and Arabians—we hear them telling in our own tongues the mighty works of God.” 12 And all were amazed and perplexed, saying to one another, “What does this mean?” 13 But others mocking said, “They are filled with new wine.”

Peter’s Sermon at Pentecost

14 But Peter, standing with the eleven, lifted up his voice and addressed them: “Men of Judea and all who dwell in Jerusalem, let this be known to you, and give ear to my words. 15 For these people are not drunk, as you suppose, since it is only the third hour of the day.* 16 But this is what was uttered through the prophet Joel: 17 “‘And in the last days it shall be, God declares, that I will pour out my Spirit on all flesh, and your sons and your daughters shall prophesy, and your young men shall see visions, and your old men shall dream dreams; 18 even on my male servants and female servants in those days I will pour out my Spirit, and they shall prophesy. 19 And I will show wonders in the heavens above and signs on the earth below, blood, and fire, and vapor of smoke; 20 the sun shall be turned to darkness and the moon to blood, before the day of the Lord comes, the great and magnificent day. 21 And it shall come to pass that everyone who calls upon the name of the Lord shall be saved.’ 22 “Men of Israel, hear these words: Jesus of Nazareth, a man attested to you by God with mighty works and wonders and signs that God did through him in your midst, as you yourselves know— 23 this Jesus,* delivered up according to the definite plan and foreknowledge of God, you crucified and killed by the hands of lawless men. 24 God raised him up, loosing the pangs of death, because it was not possible for him to be held by it. 25 For David says concerning him, “‘I saw the Lord always before me, for he is at my right hand that I may not be shaken; 26 therefore my heart was glad, and my tongue rejoiced; my flesh also will dwell in hope. 27 For you will not abandon my soul to Hades, or let your Holy One see corruption. 28 You have made known to me the paths of life; you will make me full of gladness with your presence.’ 29 “Brothers, I may say to you with confidence about the patriarch David that he both died and was buried, and his tomb is with us to this day. 30 Being therefore a prophet, and knowing that God had sworn with an oath to him that he would set one of his descendants on his throne, 31 he foresaw and spoke about the resurrection of the Christ, that he was not abandoned to Hades, nor did his flesh see corruption. 32 This Jesus God raised up, and of that we all are witnesses. 33 Being therefore exalted at the right hand of God, and having received from the Father the promise of the Holy Spirit, he has poured out this that you yourselves are seeing and hearing. 34 For David did not ascend into the heavens, but he himself says, “‘The Lord said to my Lord, “Sit at my right hand, 35 until I make your enemies your footstool.”’ 36 Let all the house of Israel therefore know for certain that God has made him both Lord and Christ, this Jesus whom you crucified.” 37 Now when they heard this they were cut to the heart, and said to Peter and the rest of the apostles, “Brothers, what shall we do?” 38 And Peter said to them, “Repent and be baptized every one of you in the name of Jesus Christ for the forgiveness of your sins, and you will receive the gift of the Holy Spirit. 39 For the promise is for you and for your children and for all who are far off, everyone whom the Lord our God calls to himself.” 40 And with many other words he bore witness and continued to exhort them, saying, “Save yourselves from this crooked generation.” 41 So those who received his word were baptized, and there were added that day about three thousand souls.

The Fellowship of the Believers

42 And they devoted themselves to the apostles’ teaching and the fellowship, to the breaking of bread and the prayers. 43 And awe* came upon every soul, and many wonders and signs were being done through the apostles. 44 And all who believed were together and had all things in common. 45 And they were selling their possessions and belongings and distributing the proceeds to all, as any had need. 46 And day by day, attending the temple together and breaking bread in their homes, they received their food with glad and generous hearts, 47 praising God and having favor with all the people. And the Lord added to their number day by day those who were being saved.

Apostelgeschichte 2 | Съвременен български превод English Standard Version