Apostelgeschichte 12 | Съвременен български превод

Убийство на апостол Яков и залавянето на апостол Петър

1 В това време цар Ирод започна гонение срещу някои от църквата, за да им стори зло, 2 и уби с меч Яков, брата на Йоан. 3 И като видя, че това се понрави на юдеите, реши да хване и Петър. Това се случи през дните на Безквасниците. 4 След като го залови, хвърли го в тъмница и го предаде на четири стражи от по четирима войници да го пазят, понеже възнамеряваше след Пасха да го изведе на съд пред народа. 5 И докато Петър беше пазен в тъмницата, църквата* непрестанно се молеше на Бога за него.

Освобождаване на апостол Петър

6 В онази нощ, преди Ирод да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, а пред вратата стражи пазеха тъмницата. 7 И ето Господен ангел се яви и светлина обля тъмницата. Той побутна Петър по хълбока и го събуди с думите: „Стани бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му. 8 Тогава ангелът му каза: „Опаши се и си обуй сандалите.“ Той така и направи. После му рече: „Облечи си дрехата и върви след мене!“ 9 Петър излезе и тръгна след него, без да знае, че това, което прави ангелът, е истина. Струваше му се, че вижда видение. 10 Като минаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която водеше към града, и тя им се отвори сама. Те излязоха и тръгнаха по една улица. В този миг внезапно ангелът го остави. 11 А Петър, като дойде на себе си, рече: „Сега наистина разбрах, че Господ изпрати Своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.“ 12 И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Йоан, наричан Марк, където се бяха събрали мнозина и се молеха. 13 Когато той почука на пътната врата, една слугиня на име Рода отиде да види кой е. 14 И като позна гласа на Петър, от радост не отвори вратата, а изтича да обади, че Петър стои пред вратата. 15 А те и рекоха: „Ти не си с ума си!“ Но тя настояваше, че е така. Те и отвърнаха: „Това е неговият ангел.“ 16 В това време Петър продължаваше да чука и когато отвориха, видяха го и се слисаха. 17 Той им даде знак с ръка да мълчат, разказа им как Господ го е извел от тъмницата и добави: „Обадете това на Яков и на братята.“ После излезе и отиде на друго място. 18 Като се съмна, сред войниците настъпи голяма суматоха: какво ли е станало с Петър. 19 Ирод нареди да го търсят, но като не го намери, разпита стражите и заповяда да ги отведат на смърт. След това напусна Юдея и живееше в Кесария.

Смърт на Ирод Агрипа Първи

20 Ирод се беше разгневил на жителите на Тир и Сидон. Затова те дойдоха заедно при него и като склониха на своя страна Власт, управител в царския дворец, молиха за мир, понеже страната им се изхранваше от земята на царя. 21 В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на съдийския стол и започна да им говори. 22 А народът викаше: „Това е глас Божий, а не човешки!“ 23 Но веднага Господен ангел го порази, защото не въздаде слава на Бога. И той, изяден от червеи, умря. 24 А Божието слово се разпространяваше и се умножаваха вярващите. 25 Варнава и Савел, след като изпълниха поръката, се върнаха от Йерусалим в Антиохия, като взеха със себе си Йоан, наречен Марк.

English Standard Version

James Killed and Peter Imprisoned

1 About that time Herod the king laid violent hands on some who belonged to the church. 2 He killed James the brother of John with the sword, 3 and when he saw that it pleased the Jews, he proceeded to arrest Peter also. This was during the days of Unleavened Bread. 4 And when he had seized him, he put him in prison, delivering him over to four squads of soldiers to guard him, intending after the Passover to bring him out to the people. 5 So Peter was kept in prison, but earnest prayer for him was made to God by the church.

Peter Is Rescued

6 Now when Herod was about to bring him out, on that very night, Peter was sleeping between two soldiers, bound with two chains, and sentries before the door were guarding the prison. 7 And behold, an angel of the Lord stood next to him, and a light shone in the cell. He struck Peter on the side and woke him, saying, “Get up quickly.” And the chains fell off his hands. 8 And the angel said to him, “Dress yourself and put on your sandals.” And he did so. And he said to him, “Wrap your cloak around you and follow me.” 9 And he went out and followed him. He did not know that what was being done by the angel was real, but thought he was seeing a vision. 10 When they had passed the first and the second guard, they came to the iron gate leading into the city. It opened for them of its own accord, and they went out and went along one street, and immediately the angel left him. 11 When Peter came to himself, he said, “Now I am sure that the Lord has sent his angel and rescued me from the hand of Herod and from all that the Jewish people were expecting.” 12 When he realized this, he went to the house of Mary, the mother of John whose other name was Mark, where many were gathered together and were praying. 13 And when he knocked at the door of the gateway, a servant girl named Rhoda came to answer. 14 Recognizing Peter’s voice, in her joy she did not open the gate but ran in and reported that Peter was standing at the gate. 15 They said to her, “You are out of your mind.” But she kept insisting that it was so, and they kept saying, “It is his angel!” 16 But Peter continued knocking, and when they opened, they saw him and were amazed. 17 But motioning to them with his hand to be silent, he described to them how the Lord had brought him out of the prison. And he said, “Tell these things to James and to the brothers.”* Then he departed and went to another place. 18 Now when day came, there was no little disturbance among the soldiers over what had become of Peter. 19 And after Herod searched for him and did not find him, he examined the sentries and ordered that they should be put to death. Then he went down from Judea to Caesarea and spent time there.

The Death of Herod

20 Now Herod was angry with the people of Tyre and Sidon, and they came to him with one accord, and having persuaded Blastus, the king’s chamberlain,* they asked for peace, because their country depended on the king’s country for food. 21 On an appointed day Herod put on his royal robes, took his seat upon the throne, and delivered an oration to them. 22 And the people were shouting, “The voice of a god, and not of a man!” 23 Immediately an angel of the Lord struck him down, because he did not give God the glory, and he was eaten by worms and breathed his last. 24 But the word of God increased and multiplied. 25 And Barnabas and Saul returned from* Jerusalem when they had completed their service, bringing with them John, whose other name was Mark.

Apostelgeschichte 12 | Съвременен български превод English Standard Version