2.Könige 18 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Царуване на Езекия в Юдея

1 В третата година на израилския цар Осия, син на Ила, се възцари Езекия, син на юдейския цар Ахаз. 2 Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и девет години. Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария. 3 Той вършеше добро пред очите на Господа точно така, както бе правил баща му Давид. 4 Той премахна високите места, изпочупи свещените стълбове и разруши ашерите*. Също така разби бронзовата змия, която Мойсей беше направил, понеже дотогава израилтяните принасяха кадилна жертва пред нея и я наричаха Нехущан. 5 Той се уповаваше на Господа, Бога Израилев, и в сравнение с всичките юдейски царе, които бяха преди него и след него, нямаше такъв като него. 6 Той се привърза към Господа и не отстъпваше от Него. Спазваше заповедите, които Господ даде на Мойсей. 7 Господ беше с него и във всичко, което предприемаше, имаше успех. Той дори се отметна и от асирийския цар и не му служеше. 8 Той победи филистимците чак до Газа и пределите ѝ, от стражева кула до укрепен град. 9 В четвъртата година на цар Езекия, която е също така седмата година на израилския цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар потегли против Самария и я обсади. 10 В края на третата година асирийците я превзеха. Самария беше превзета в шестата година на Езекия, която е деветата година на израилския цар Осия. 11 И асирийският цар Саргон пресели израилтяните в Асирия, засели ги в Халах и при Хавор, при река Гозан и в градовете на Мидия. 12 Всичко това стана, защото те не се подчиниха на гласа на Господа, техния Бог, и погазиха завета Му: всичко, което Той бе заповядал на Мойсей, служителя Господен. Те нито послушаха, нито се подчиниха.

Нашествие на асирийския цар Сенахирим

13 В четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим тръгна против всички градове, т.е. крепостите на Юдея, и ги превзе. 14 Тогава юдейският цар Езекия изпрати до асирийския цар в Лахис да кажат: „Виновен съм. Оттегли се от мене и аз ще понеса каквото и наказание да ми наложиш.“ И асирийският цар наложи на юдейския цар Езекия да заплати триста таланта* сребро и триста таланта* злато. 15 Така Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния храм и в съкровищниците на царския дворец. 16 По същото време Езекия свали златото от вратата на Господния храм и от стълбовете при нея, които сам юдейският цар Езекия бе позлатил, и го даде на асирийския цар. 17 След това асирийският цар изпрати Тартан, Рабсарис и Рабсак от Лахис с голяма войска при цар Езекия към Йерусалим. След като тръгнаха, те стигнаха до Йерусалим и се спряха при водопровода на Горния водоем, който е на пътя за нивата на тепавичаря. 18 Те повикаха царя, но Елиаким, син на Хелкия, управителя на двореца, излезе при тях заедно със Севна, писаря, и Йоах, син на Асаф, летописеца. 19 Тогава Рабсак им каза: „Кажете на Езекия: ‘Така говори великият цар, царят на Асирия: «Каква е тази увереност, на която се уповаваш? 20 Изглежда смяташ, че празните думи, ум и сила са достатъчни за битка. И у кого е твоето упование, че се бунтуваш против мене? 21 Ето ти се уповаваш на тази скършена тръстика Египет. Но тя ще прониже ръката на всеки, който се облегне на нея за подкрепа! Това е фараонът, египетският цар, за всички, които се уповават на него! 22 Ако пък ми кажете: Уповаваме се на Господа, нашия Бог, то на този ли, чиито високи места и жертвеници Езекия премахна, обявявайки в Юдея и Йерусалим, че трябва да се покланяте само пред жертвеника тук в Йерусалим?» 23 И така, обзаложи се с моя господар, царя на Асирия. Ще ти дам две хиляди коня, ако би могъл да си намериш конници за тях. 24 Как ще надделееш и на един военачалник от най-малките служители на господаря ми или разчиташ на Египет за колесници и коне? 25 При това нима съм тръгнал против това място без волята на Господа, за да го разоря? Той ми каза да тръгна против тази земя и да я разоря’!“ 26 Тогава Елиаким, син на Хелкия, Севна и Йоах отвърнаха на Рабсак: „Говори на слугите си на арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по юдейски, защото народът, който е на стената на града, слуша.“ 27 Но Рабсак им отговори: „Нима само до твоя господар и до тебе ме е изпратил господарят ми, за да кажа тези думи? Не! А и на хората, които са поставени по протежение на стената, които заедно с вас ще ядат изпражненията си и ще пият урината си.“ 28 И Рабсак стана и извика с висок глас по юдейски: „Чуйте думите на царя, на великия асирийски цар! 29 Така казва царят: ‘Нека Езекия не ви мами, защото той не може да ви избави от моята ръка. 30 И нека Езекия не ви обнадеждава с Господа, казвайки, че Господ непременно ще ви спаси и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.’ 31 Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: ‘Сключете мир с мене и минете на моя страна. И нека всеки яде от лозето си и от смокинята си и пие от своя водоем, 32 докато дойда и ви заведа в също такава земя като вашата – земя с жито и вино, земя с хляб и лозя, земя с маслинови дървета и мед. И вие ще живеете и няма да умрете. Така че не слушайте Езекия, когато ви заблуждава, че Господ ще ви избави. 33 Могъл ли е някой от боговете на народите да избави земята си от ръката на асирийския цар? 34 Къде са боговете на Емат и Арпад? Къде са боговете на Сепарваим, Ена и Ива? Избавиха ли те Самария от ръката ми? 35 Кой от всичките богове на тези страни избави земята си от моята ръка? Как тогава може Господ да избави Йерусалим от моята ръка?’“ 36 А народът мълчеше и не му отговаряше нито дума, защото царят беше заповядал: „Не му отговаряйте!“ 37 И Елиаким, син на Хелкия, управител на двореца, заедно с писаря Севна и летописеца Йоах, син на Асаф, отидоха при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсак.

Верен

1 В третата година на израилевия цар Осия, сина на Ила, се възцари Езекия, синът на юдовия цар Ахаз. 2 Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария. 3 Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, точно както беше правил баща му Давид. 4 Събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и строши медната змия*, която Мойсей беше направил, защото дори до онова време израилевите синове ѝ кадяха; и я нарече Нехущан*. 5 Той се упова на ГОСПОДА, Израилевия Бог*. И след него нямаше подобен на него между всичките юдови царе, нито пък между онези, които бяха преди него. 6 Той се привърза към ГОСПОДА и не престана да Го следва, и пазеше заповедите Му, които ГОСПОД беше дал на Мойсей. 7 И ГОСПОД беше с него – където и да излизаше, имаше успех. И въстана против асирийския цар и вече не му слугуваше*. 8 Той разби филистимците до Газа и околностите ѝ, от стражарска кула до укрепен град. 9 А в четвъртата година на цар Езекия, която беше седмата година на израилевия цар Осия, сина на Ила, асирийският цар Салманасар се изкачи против Самария и я обсади. 10 И след три години я превзе. В шестата година на Езекия, която беше деветата година на израилевия цар Осия, Самария беше превзета. 11 И асирийският цар отведе Израил в плен в Асирия и ги засели в Ала и в Авор при реката Гозан, и в мидийските градове, 12 защото не послушаха гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и престъпиха завета Му – всичко, което ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей беше заповядал – не послушаха и не го извършиха. 13 А в четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим се изкачи против всичките укрепени градове на Юда и ги превзе. 14 Тогава юдовият цар Езекия изпрати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших! Върни се от мен и каквото ми наложиш, ще го нося. И асирийският цар наложи на юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато. 15 И Езекия даде цялото сребро, което се намери в ГОСПОДНИЯ дом и в съкровищата на царската къща. 16 В онова време Езекия откова златото от вратите на ГОСПОДНИЯ храм и от колоните, които той, юдовият цар Езекия, беше обковал със злато, и го даде на асирийския цар. 17 Но асирийският цар изпрати от Лахис тартана*, рапсариса* и рапсака* с голяма войска срещу цар Езекия в Ерусалим. И те се изкачиха и дойдоха в Ерусалим. И като се изкачиха, дойдоха и застанаха при водопровода на горния водоем, който е по пътя към тепавичарската нива. 18 И извикаха към царя. И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна, и летописецът Йоах, синът на Асаф, излязоха при тях. 19 Тогава рапсакът им каза: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази надежда, на която се уповавашст. 5;? 20 Ти казваш: Имам съвет и сила за воюване. Но това са само празни думи. На кого се надяваш сега, че си въстанал против мен*? 21 Ето, ти се надяваш на онази строшена тръстикова пръчка, на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар, фараонът, за всички, които се надяват на него. 22 Но ако ми кажете: На ГОСПОДА, нашия Бог, се уповаваме! – то не е ли Той онзи, чиито високи места и жертвеници премахна Езекия*, като каза на Юда и Ерусалим: Пред този олтар в Ерусалим се покланяйте? 23 И така, дай залогМоже да се отнася за обзалагане. на господаря ми, асирийския цар, и аз ще ти дам две хиляди коня, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи. 24 Но как би отблъснал ти и един военачалник измежду най-низшите слуги на господаря ми? Но ти се уповаваш на Египет за колесници и за конници*! 25 А аз без ГОСПОДА ли се изкачих сега срещу това място, за да го съсипя? ГОСПОД ми каза: Изкачи се против тази земя и я съсипи! 26 Тогава Елиаким, синът на Хелкия, и Шевна, и Йоах казаха на рапсака: Молим те, говори на слугите си на арамейски, защото го разбираме. Не ни говори на юдейски, че да чува народът, който е на стената! 27 Но рапсакът им каза: Господарят ми само при твоя господар и при теб ли ме е изпратил да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас изпражненията си и да пият пикочта си? 28 Тогава рапсакът застана и извика със силен глас на юдейски и говори и каза: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар: 29 Така казва царят: Да не ви мами Езекия! Защото той няма да може да ви избави от ръката му. 30 И да не ви кара Езекия да се уповавате на ГОСПОДА, като казва: ГОСПОД непременно ще ни избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар! 31 Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете мир с мен и излезте при мен, и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си, 32 докато дойда и ви заведа в земя като вашата земя, земя на жито и вино, земя на хляб и лозя, земя на маслини и мед, за да живеете и да не умрете. Не слушайте Езекия като ви мами и казва: ГОСПОД ще ни избави*. 33 Някой от боговете на народите избавил ли е въобще земята си от ръката на асирийския цар? 34 Къде са боговете на Емат и Арфад? Къде са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми? 35 Кои измежду всичките богове на страните са избавили страната си от ръката ми, че ГОСПОД да избави Ерусалим от ръката ми? 36 А народът мълчеше и не му отговори нито дума, защото царят беше заповядал и казал: Да не му отговаряте! 37 И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна и летописецът Йоах, синът на Асаф, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му съобщиха думите на рапсака.

2.Könige 18 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

Царуване на Езекия в Юдея

Нашествие на асирийския цар Сенахирим