1.Könige 13 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Божият човек и непослушанието му към Бога

1 И ето по внушение на Господа Божий човек дойде от Юдея във Ветил, когато Йеровоам стоеше при жертвеника да принесе кадилна жертва. 2 И срещу жертвеника възвести словото на Господа, казвайки: „Жертвенико, жертвенико, така говори Господ: ‘Ето в Давидовия дом ще се роди син на име Йосия; той ще принесе върху тебе в жертва свещениците на високите места, които принасят кадиво, и ще изгори върху тебе човешки кости, за да те оскверни’.“ 3 И в същия ден той даде знамение, че Господ е казал: „Ето знамението на Господа: жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е по него, ще се разпилее.“ 4 Когато цар Йеровоам чу думите, които Божият човек произнесе срещу жертвеника във Ветил, простря ръката си откъм жертвеника и каза: „Хванете го!“ И ръката, която беше прострял, се вцепени и не можеше да я отдръпне към себе си. 5 Жертвеникът се разцепи и пепелта от него се разпиля според знамението, което Божият човек даде чрез словото Господне. 6 Тогава цар Йеровоам каза на Божия човек: „Поискай милост от Господа, своя Бог, и се помоли за мене, за да мога да отдръпна ръката си.“ Божият човек помоли Господа за милост и ръката на царя се отдръпна към него и стана, както преди. 7 Тогава царят се обърна към Божия човек: „Ела с мене у дома, подкрепи се с храна и ще ти дам подарък.“ 8 Но Божият човек отговори на царя: „Да ми даваш и половината от своя дом, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб, нито ще пия вода на това място, 9 защото така ми беше заповядано чрез словото Господне: ‘Не яж хляб там, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял’!“ 10 Така той си тръгна по друг път и не се върна по същия път, по който беше дошъл във Ветил. 11 А във Ветил живееше един стар пророк. Един от неговите синове дойде и му разказа за всички неща, които Божият пророк беше направил в този ден във Ветил; а синовете преразказаха на баща си също словата, които той беше изговорил на царя. 12 Тогава баща им каза: „По кой път си отиде?“ Синовете му бяха видели по кой път тръгна Божият човек, който беше дошъл от Юдея. 13 И той каза на синовете си: „Оседлайте осела ми!“ Те оседлаха един осел за него и той се качи на него, 14 и тръгна след Божия човек, и го намери, седнал под един дъб, и го попита: „Ти ли си Божият човек, който беше дошъл от Юдея.“ А той отговори: „Аз съм.“ 15 Тогава му каза: „Ела с мене у дома и се нахрани.“ 16 А той отговори: „Не мога да се върна с тебе, нито да дойда у тебе, нито ще ям или пия вода с тебе на това място, 17 защото чрез словото Господне ми е казано: ‘Не яж хляб, нито пий вода там и не се връщай по пътя, по който си дошъл’!“ 18 А той му каза: „Аз съм пророк като тебе и ангел ми съобщи словото на Господа, казвайки: ‘Върни го при себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода’!“ Но той го лъжеше. 19 Така човекът се върна с него, яде хляб и пи вода в неговия дом. 20 А докато те седяха на трапезата, слово от Господа беше изречено до пророка, който го върна, 21 и той каза на Божия човек, който беше дошъл от Юдея: „Така казва Господ: ‘Тъй като не се покори на словото на Господа и не спази заповедта, която ти заповяда Господ, твоят Бог, 22 но се върна, яде хляб и пи вода на това място, за което Той ти беше казал да не ядеш, нито да пиеш вода там, тялото ти няма да влезе в гробницата на предците ти’.“ 23 След като човекът беше ял и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал, 24 и пророкът си замина. По пътя го срещна лъв и го уби. И тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше при него, а лъвът стоеше до тялото. 25 И ето хора, които минаваха, видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъва, стоящ до тялото. И след като отидоха в града, в който живееше старецът пророк, разказаха това. 26 Когато пророкът, който го беше върнал от път, чу това, каза: „Този е Божият човек, който не послуша заповедта на Господа. Затова Господ го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според думите на Господа.“ 27 Тогава той рече на синовете си: „Оседлайте ми осела.“ И те го оседлаха. 28 Той отиде и намери тялото му, захвърлено на пътя, а оселът стоеше край тялото и лъвът нито беше изял тялото, нито беше разкъсал осела. 29 Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го занесе обратно. Така пророкът тръгна за града си, за да го оплаче и да го погребе. 30 И положи тялото му в своята гробница и те го оплакваха: „Горко, брате мой.“ 31 След като го погреба, той каза на синовете си: „Когато умра, погребете и мене в гробницата, в която е погребан Божият човек; до неговите кости положете моите кости, 32 защото непременно ще се сбъдне словото на Господа, което той произнесе срещу жертвеника във Ветил и срещу всички светилища по високите места, които са в самарийските градове.“ 33 Но и след това събитие Йеровоам не се отвърна от лошия си път, а продължи да поставя за високите места свещеници от народа – който пожелаеше, той го посвещаваше и ставаше свещеник на високо място. 34 И това нещо водеше към грях Йеровоамовия дом, към гибел и към изтребването му от лицето на земята.

Верен

1 И ето, един Божи човек дойде от Юда във Ветил чрез ГОСПОДНОТО слово, когато Еровоам стоеше при олтара, за да кади. 2 И той извика срещу олтара чрез ГОСПОДНОТО слово и каза: Олтаре, олтаре, така казва ГОСПОД: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Йосия. Той ще заколи върху теб свещениците на високите места, които кадят върху теб, и човешки кости ще се изгорят върху теб! 3 И в същия ден даде знамение, като каза: Това е знамението, за което говори ГОСПОД: Ето, олтарът ще се разцепи и пепелта, която е върху него, ще се разпилее. 4 А когато царят чу словото на Божия човек, което той извика срещу олтара във Ветил, Еровоам простря ръката си от олтара и каза: Хванете го! Но ръката му, която той простря против него, изсъхна, и той не можа да я върне обратно към себе си. 5 И олтарът се разцепи и пепелта се разпиля от олтара според знамението, което Божият човек беше дал чрез ГОСПОДНОТО слово. 6 Тогава царят отговори и каза на Божия човек: Моля те, смекчи лицето на ГОСПОДА, своя Бог, и се помоли за мен, за да ми се върне ръката. И Божият човек се помоли на ГОСПОДА и ръката на царя му се върна и стана както преди. 7 Тогава царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома и се подкрепи, и ще ти дам подарък. 8 Но Божият човек каза на царя: И половината от къщата си да ми дадеш, няма да вляза с теб; и няма да ям хляб и няма да пия вода на това място, 9 защото така ми беше заповядано чрез ГОСПОДНОТО слово: Да не ядеш хляб и да не пиеш вода, и да не се върнеш по пътя, по който си дошъл. 10 И той си тръгна по друг път и не се върна по пътя, по който беше дошъл във Ветил. 11 А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха и му разказаха всичките дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил, и думите, които беше говорил на царя, и тях разказаха на баща си. 12 И баща им им каза: По кой път отиде? А синовете му бяха видели по кой път отиде Божият човек, който дойде от Юда. 13 Тогава той каза на синовете си: Оседлайте ми магарето. И те му оседлаха магарето и той се качи на него. 14 И отиде след Божия човек и го намери седнал под един дъб, и му каза: Ти ли си Божият човек, който е дошъл от Юда? И той каза: Аз съм. 15 Тогава той му каза: Ела с мен у дома и яж хляб. 16 А той каза: Не мога да се върна с теб и да вляза с теб и няма да ям хляб и няма да пия вода с теб на това място, 17 защото ми се каза чрез ГОСПОДНОТО слово: Да не ядеш хляб и да не пиеш вода там, и да не се върнеш по пътя, по който си дошъл. 18 А той му каза: И аз съм пророк като теб; и ангел ми говори чрез ГОСПОДНОТО слово и каза: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Но той го лъжеше. 19 И той се върна с него и яде хляб в къщата му, и пи вода. 20 А когато седяха на трапезата, ГОСПОДНОТО слово беше към пророка, който го беше върнал, 21 и той извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и каза: Така казва ГОСПОД: Понеже не послуша ГОСПОДНОТО слово и не спази заповедта, която ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда, 22 а се върна и яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти каза: Не яж хляб и не пий вода! – затова трупът ти няма да дойде в гроба на бащите ти. 23 И след като яде хляб и пи, му оседлаха магарето на пророка, който го беше върнал обратно. 24 И той си отиде. И един лъв го намери на пътя и го уби. И трупът му беше проснат на пътя и магарето стоеше до него, и лъвът стоеше до трупа. 25 И ето, минаха хора и видяха трупа, проснат на пътя, и лъва да стои до трупа. И те дойдоха и казаха това в града, където живееше старият пророк. 26 А когато пророкът, който го беше върнал от пътя, чу това, каза: Това е Божият човек, който не послуша ГОСПОДНОТО слово; затова ГОСПОД го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според ГОСПОДНОТО слово, което Той му говори. 27 Тогава той говори на синовете си и каза: Оседлайте ми магарето. И те го оседлаха. 28 И той отиде и намери трупа му, проснат на пътя, и магарето и лъва да стоят до трупа; лъвът нито беше изял трупа, нито беше разкъсал магарето. 29 И пророкът вдигна трупа на Божия човек и го сложи на магарето, и го донесе обратно. И дойде в града на стария пророк, за да го оплаче и да го погребе. 30 И положи трупа в собствения си гроб. И го оплакаха: Горко, брате мой! 31 И след като го погреба, говори на синовете си и каза: Когато умра, погребете ме в гроба, където е погребан Божият човек; сложете костите ми при неговите кости! 32 Защото непременно ще стане това, което той извика чрез ГОСПОДНОТО слово срещу олтара във Ветил и срещу всичките капища по високите места, които са в самарийските градове. 33 След това събитие Еровоам не се върна от злия си път, а пак правеше свещеници за високите места от всякакви хора; посвещаваше всеки, който пожелаеше да бъде свещеник на високите места. 34 И това нещо стана грях за Еровоамовия дом и причина да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

1.Könige 13 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

Божият човек и непослушанието му към Бога