2.Makkabäer 12 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Наказанието на Юда за жителите на Йопия и Ямния

1 След сключването на тези споразумения Лизий се завърнал при царя, а юдеите отново се заловили със земеделие.

2 Но местните военачалници Тимотей и Аполоний, синът на Геней, Йероним и Димофон, а също и Никанор, управителят на Кипър, не ги оставяли да заживеят в мир и спокойствие.

3 Жителите на Йопия пък извършили следното нечестиво дело. Те поканили живеещите сред тях юдеи да се качат заедно с жените и децата си на корабите, които им предоставили, сякаш не изпитвали към тях никаква злонамереност.

4 И тъй като това било общо решение на града, юдеите, без нищо да подозират, се съгласили, защото желаели да запазят мира. Ала когато те излезли в открито море, били издавени – не по-малко от двеста души.

5 Щом Юда узнал за злодейството, извършено над сънародниците му, съобщил за това на хората около него.

6 И като призовал Бога, справедливия Съдия, тръгнал срещу убийците, окървавили ръцете си със смъртта на братята му. През нощта запалил пристанището, изгорил корабите, а намерилите там убежище погубил.

7 Но тъй като портите на града били затворени, той се оттеглил с намерението да дойде отново и да изтреби всички граждани на Йопия.

8 Когато пък научил, че и жителите на Ямния искат да постъпят по същия начин с живеещите там юдеи,

9 нападнал ги среднощ и запалил пристанището заедно с корабите, така че заревото от пламъците се виждало в Йерусалим – на двеста и четиридесет стадия* разстояние.

Военните походи на Юда отвъд река Йордан

10 Оттам се отправил срещу Тимотей, но след девет стадия* път ги нападнали араби – най-малко пет хиляди души с петстотин конници.

11 Настанала жестока битка, в която Юда и хората му с Божия помощ удържали надмощие, а победените номади молели Юда за мир, като им обещавали да им доставят добитък, пък и с друго да им бъдат полезни.

12 Като решил, че те наистина могат да им бъдат от полза в много начинания, Юда се съгласил да сключи мир с тях. След като мирът бил потвърден с подаване на десница, те се оттеглили в шатрите си.

13 След това нападнал още един град, укрепен наоколо с ров и ограден със стени. Населен бил от разни народности и се наричал Каспин.

14 Жителите му, уповавайки се на здравината на стените и на обилните запаси от храна, се държали твърде надменно, злословели против хората на Юда, богохулствали и отправяли неприлични думи.

15 Но онези, които били с Юда, призовали на помощ Великия Владика на света, Който без стенобойни машини и оръдия разрушил Йерихон по времето на Иисус, и като зверове се нахвърлили върху стените.

16 По Божията воля те превзели града и избили толкова много хора, че близкото езеро, широко два стадия*, изглеждало пълно от пролята кръв.

17 Оттам след седемстотин и петдесет стадия* път дошли при юдеите в Харан, наричани тувиини.

18 Ала там не заварили Тимотей. Без да стори нищо, той се оттеглил от страната, но все пак оставил на едно място твърде силна стража.

19 Затова Доситей и Сосипатър, двама от предводителите на Макавей, се отправили натам и избили оставените в укреплението от Тимотей повече от десет хиляди души.

20 След това Макавей разделил войската си на части, поставил предводителите си начело на всяка част и се впуснал срещу Тимотей, който разполагал със сто и двадесет хиляди войници и две хиляди и петстотин конници.

21 Щом Тимотей узнал за приближаването на Юда, отпратил жените, децата и останалия обоз в една крепост, наречена Карнион, неудобна за обсада и непристъпна поради многобройните теснини в местността.

22 Ала когато се появил първият отряд на Юда, страх обзел враговете, защото Всевиждащият разкрил пред тях мощта Си. Ужасени, те се втурнали да бягат – един насам, друг нататък, така че често падали убити от свои, пронизвайки се взаимно с острите си мечове.

23 Но Юда настойчиво продължавал да ги преследва и да убива нечестивците. Така погубил тридесет хиляди души.

24 Самият Тимотей попаднал в ръцете на хората, предвождани от Доситей и Сосипатър. Изпълнен с лукавство, той молел да го пуснат жив и здрав, тъй като при него се намирали братята на много юдеи. В противен случай те едва ли щели да бъдат пощадени.

25 След като с много думи успял да ги накара да повярват в обещанието му, че ще ги върне невредими, те го пуснали, за да избавят братята си.

26 Тогава Юда се отправил срещу Карнион и Атаргатион и погубил двадесет и пет хиляди души.

27 А след победата над тях и гибелта им Юда тръгнал против Ефрон, укрепен град, населен от всякакви народности. Млади и силни мъже били разположени пред стените и храбро се сражавали. Там имало и големи запаси от метателни оръдия и стрели.

28 Но юдеите, като призовали на помощ Всемогъщия, Който със силата Си спира вражеското настъпление, завладели този град и убили около двадесет и пет хиляди от жителите му.

29 Оттам бързо се отправили към Скитополис, който отстои на шестстотин стадия* от Йерусалим.

30 Но тамошните юдеи ги уверили, че жителите на Скитополис са благоразположени и се отнасят добре с тях дори по време на изпитания.

31 Затова, като им благодарили и ги призовали и занапред да са така благосклонни към юдейския народ, те си тръгнали за Йерусалим, понеже наближавал празникът на Седмиците*.

Победата на Юда над Горгий

32 След този празник, наречен Петдесетница, се отправили срещу Горгий, военачалник на Идумея,

33 който излязъл за битка с три хиляди войници и четиристотин конници.

34 Случило се така, че още в началото на сражението неколцина от юдеите паднали убити.

35 Доситей, конник от хората на Вакинор и храбър мъж, застигнал Горгий, сграбчил го за наметалото и силно го повлякъл – искал жив да плени проклетника. Но един от тракийските конници налетял върху него, посякъл му рамото и така Горгий се спасил с бягство в Мариса.

36 Междувременно хората на Есдрин, които от дълго време се сражавали, вече изнемогвали. Затова Юда призовал Господа да им се яви като съюзник и предводител в битката.

37 След това запял хвалебна песен на езика на предците си и с боен вик внезапно се нахвърлил върху хората на Горгий, като ги обърнал в бягство.

Принасянето на жертва за грях

38 Тогава Юда се отправил с войската си към град Одулам. И понеже наближавал седмият ден, очистили се по обичая и отпразнували съботата.

39 На следващия ден хората на Юда дошли, както повелява дългът, да пренесат телата на загиналите и да ги положат заедно с роднините им в гробниците на предците.

40 Тогава под дрехите на всеки от умрелите намерили вещи, посветени на ямнийските идоли, макар законът да забранява това на юдеите. И на всички станало ясно защо са загинали те.

41 Затова всички прославили Господа, справедливия Съдия, Който открива скритото,

42 и отправили гореща молитва да бъде напълно заличен стореният грях. Доблестният Юда увещавал народа да се пази от грехове, защото с очите си видели какво се случило по вина на загиналите.

43 И като събрал дарение от около две хиляди драхми*, според броя на мъжете, изпратил ги в Йерусалим, за да принесат жертва за грях. Той постъпил хубаво и благородно, с мисъл за възкресението.

44 Защото, ако не се надяваме, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите.

45 Но той съзнавал, че на умрелите в благочестие е отредена величествена награда. Каква свята и благочестива мисъл! Затова принесъл за мъртвите тази умилостивителна жертва – те да бъдат освободени от грях.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.