1.Samuel 2 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Песента на Ана

1 Тогава Ана се молеше с думите: „Сърцето ми ликува чрез Господа, моят Господ ми даде голяма сила. Устата ми се разтвориха широко против моите врагове, защото се радвам заради спасението от Тебе.

2 Никой не е тъй свят като Господ, защото няма друг освен Тебе и няма скала за опора като нашия Бог.

3 Не продължавайте да говорите надменно; нищо дръзко да не излиза от устата ви; защото Господ е Бог всезнаещ и Той претегля делата Си.

4 Лъкът на силните ще се строши, а слабите ще се препашат със сила.

5 Ситите работят за хляб, а гладните празнуват. Безплодната ражда седем деца, а многодетната изнемощява.

6 Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и извежда.

7 Господ прави човека беден, а също и богат. Той смирява и Той въздига.

8 Той изправя слабия от праха, извисява бедния от калта, за да им даде място при велможите и да им даде в наследство славен престол. Наистина, основите на земята принадлежат на Господа, върху тях Той утвърди Вселената.

9 Той закриля стъпките на Своите светии*, а нечестивите изчезват в тъмнината; защото чрез собствена сила човек не може да постигне нищо.

10 Господ ще сломи тези, които влизат в спор с Него. Всевишният ще загърми от небето върху тях. Господ е свят. Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си, но онзи, който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Господа. Господ ще бъде съдия над различните краища на земята, ще даде сила на Своя цар и ще извиси мощта на помазаника Си.“

Служението на Самуил пред Господа

11 И оставиха там Самуил пред Господа. Елкана замина за Рама у дома си, а детето беше оставено за служба на Господа под надзора на свещеника Илий.

12 Но синовете на Илий бяха покварени. Те не почитаха Господа,

13 нито изпълняваха задълженията на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше кръвна жертва, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка, докато се вареше месото,

14 и я забождаше в котела или в котлето, в тигана или в гърнето. Каквото измъкваше вилицата, това свещеникът вземаше за себе си. Така постъпваха те в Силом с всички израилтяни, които идваха там.

15 Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на принасящия жертва: „Дай на свещеника месо за печене. Той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.“

16 Кажеше ли му някой: „Нека първо изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото желаеш“, той отсичаше: „Не, веднага дай, иначе насила ще взема.“

17 И грехът на тези млади хора беше много голям пред Господа, защото те отклоняваха жертвоприношенията, предназначени за Господа.

18 Самуил още като дете се беше отдал в служба на Господа, облечен в ленен ефод*.

19 Неговата майка постоянно му приготвяше малка горна дреха и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

20 А Илий благослови Елкана и жена му с думите: „Господ да те дари с потомство от тази жена вместо онова, което ти посвети на Господа!“ И те си заминаха за родното си място.

21 Господ благоволи към Ана и тя зачена и роди още трима синове и две дъщери. А момчето Самуил растеше при Господа.

22 Илий остаря твърде много. Когато чу за това, което синовете му са правили с всички израилтяни и как спели с жените, които служат при входа в скинията* на събранието,

23 той им каза: „Защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ Господен.

24 Не, синове мои, не са добри слуховете, които чувам*. Вие изкушавате народа, който вярва в Господа.

25 Ако човек съгреши пред някого, Бог ще го съди. Но ако човек съгреши против Господа, кой ще се застъпи за него?“ Но те не се вслушаха в гласа на баща си, защото Господ вече беше решил да ги предаде на смърт.

26 А момчето Самуил все повече и повече растеше и придобиваше благоволение пред Господа и пред хората.

Пророк възвестява съдбата на дома на Илий

27 И дойде един Божий човек при Илий и му каза: „Така говори Господ: ‘Не се ли открих явно пред твоите предци, когато те бяха още роби в Египет, в дома на фараона?

28 От всички Израилеви племена Аз избрах тях за свещеници, за да пристъпват към Моя жертвеник, да кадят, да носят ефод пред Мене. Не дадох ли Аз на твоите предци от всички с огън изгаряни жертви на Израилевите синове?

29 А вие защо осквернявате Моите жертви и хлебните приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, защо почиташ синовете си по-високо, отколкото Мене, и защо се гоите от най-доброто на всички приноси от Моя народ Израил.’

30 Затова словото на Господа, Израилевия Бог, гласи така: ‘Аз наистина бях казал: «Домът ти и домът на баща ти ще служат пред Мене за вечни времена.»’ Но сега словото на Господ гласи: ‘Далеч от Мене!’ Защото Аз ще прославя онези, които Мене прославят, а онези, които Ме презират, ще бъдат посрамени.

31 Ето настъпват дни, когато ще сломя силната ти ръка, както и мощта на бащиния ти дом, така че повече няма да има старец в твоя дом;

32 и ти ще видиш нещастието на Моето жилище, въпреки че Господ оказва благодеяния на Израил. Никога повече няма да има старец в твоя дом.

33 Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите ти и да разбивам сърцето ти. Но цялото потомство на дома ти ще умира на средна възраст.

34 Това, което ще стане с двамата ти синове Офни и Финеес, ще бъде за тебе знамение – в един ден ще умрат и двамата.

35 Ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва според сърцето Ми и според душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом и той ще служи на Моя помазаник вечно.

36 А всеки, който остане в твоя дом, ще дойде да му се кланя за малка сребърна монета и късче хляб и ще каже: ‘Назначи ме към една от твоите левитски служби, за да се препитавам.’“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Тогава Анна се помоли и каза: Ликува сърцето ми в ГОСПОДА; издигна се рогът ми в ГОСПОДА; устата ми е широко отворена против враговете ми, защото се радвам в Твоето спасение.

2 Никой не е свят като ГОСПОДА, защото няма друг освен Теб и няма канара като нашия Бог.

3 Не трупайте горди думи; да не излиза високомерие от устата ви, защото ГОСПОД е Бог на знание и от Него се претеглят делата.

4 Лъковете на силните се строшават, а немощните се препасват със сила.

5 Ситите се цаниха за хляб, а гладните престанаха да гладуват. Дори и безплодната роди седем, а многодетната изнемощя.

6 ГОСПОД умъртвява и съживява; свежда в Шеол и извежда.

7 ГОСПОД осиромашава и обогатява, смирява и възвишава.

8 Въздига бедния от праха и издига сиромаха от бунището, за да ги сложи да седят с благородните; славен престол им дава в наследство. Защото стълбовете на земята са на ГОСПОДА и Той е поставил на тях света.

9 Ще пази краката на светиите Си, а безбожните ще погинат* в тъмнината – защото не чрез сила ще победи човек.

10 Противниците на ГОСПОДА ще се сломят; Той ще прогърми от небето върху тях. ГОСПОД ще съди краищата на земята, ще даде сила на царя Си и ще възвиси рога на помазаника Си.

11 Тогава Елкана отиде у дома си в Рама. А детето служеше на ГОСПОДА пред свещеника Илий*.

12 А синовете на Илий бяха лоши хора* и не познаваха ГОСПОДА.

13 И обичаят на свещениците спрямо народа беше такъв: когато някой принасяше жертва, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръката си, докато се вареше месото,

14 и я забиваше в тенджерата или в котела, или в казана, или в гърнето; и каквото вдигнеше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така правеха в Сило с всичките израилтяни, които идваха там.

15 Дори и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който жертваше: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от теб варено месо, а сурово.

16 И ако човекът му кажеше: Нека изгорят първо тлъстината, а после си вземи колкото иска душата ти! – тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, а ако не, ще го взема насила!

17 И грехът на тези младежи беше много голям пред ГОСПОДА, защото мъжете презираха ГОСПОДНИЯ принос.

18 А Самуил служеше пред ГОСПОДА – дете, препасано с ленен ефод.

19 И майка му му правеше една малка дрешка и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

20 И Илий благослови Елкана и жена му, и каза: ГОСПОД да ти даде потомство от тази жена вместо заетото*, което беше посветено* на ГОСПОДА. И те си отидоха у дома.

21 И ГОСПОД посети Анна; и тя забременя и роди трима сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред ГОСПОДА.

22 А Илий беше много стар; и чу всичко, което синовете му правеха на целия Израил, и как лежаха с жените, които се събираха при входа на шатъра за срещане.

23 И той им каза: Защо правите такива работи – защото чувам за злите ви дела от целия народ!

24 Недейте, синове мои! Защото не е добър слухът, който чувам – вие правите ГОСПОДНИЯ народ престъпници.

25 Ако човек съгреши против човек, Бог ще го съди; но ако човек съгреши против ГОСПОДА, кой ще се застъпи за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото ГОСПОД искаше да ги убие.

26 А детето Самуил растеше на ръст и на благоволение както пред ГОСПОДА, така и пред хоратаст. 21;.

27 И един Божи човек дойде при Илий и му каза: Така казва ГОСПОД: Не се ли открих ясно на бащиния ти дом, когато бяха в Египет в дома на фараона?

28 И не избрах ли него от всичките израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертви на олтара Ми, да гори тамян и да носи ефод пред Мен? И не дадох ли на бащиния ти дом всичките жертви чрез огън на израилевите синове?

29 Защо ритате жертвата Ми и приноса Ми, които съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мен, за да се угоявате с най-доброто от всичките приноси на народа Ми Израил?

30 Затова ГОСПОД, Израилевият Бог, заявява: Аз наистина казах, че твоят дом и домът на баща ти ще ходят пред Мен до века. Но сега ГОСПОД казва: Далеч от Мен това! Защото онези, които Ме почитат, и Аз ще ги почета, а онези, които Ме презират, ще бъдат счетени за нищо.

31 Ето, идват дни, когато ще отсека силата ти и силата на бащиния ти дом, така че да няма старец в дома ти.

32 И ще видиш противник в жилището Ми, въпреки цялото добро, което ГОСПОД ще направи на Израил; и никога няма да има старец в дома ти.

33 А онзи от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде, за да угасват очите ти и да отслабва душата ти; и всичките рожби на дома ти ще умират на средна възраст.

34 И това ще ти бъде знамението, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офний и Финеес: в един ден ще умрат и двамата.

35 А Аз ще си издигна верен свещеник, който ще върши това, което е според сърцето Ми и според душата Ми; и ще му построя дълготраен дом; и той ще ходи пред помазаника Ми завинаги.

36 И всеки, който остане в твоя дом, ще идва и ще му се кланя за малко сребро и за къшей хляб и ще казва: Моля те, прикрепи ме към някоя от свещеническите служби, за да ям по къшей хляб.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.