1.Samuel 18 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

1.Samuel 18 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Давид и домът на Саул

1 Когато Давид завърши разговора със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна като себе си. 2 В онзи ден Саул задържа Давид и не го остави да се върне в дома на баща си. 3 А понеже го обикна като себе си, Йонатан сключи съюз с Давид. 4 Тогава Йонатан сне горната си дреха, която носеше, и я даде на Давид, също – снаряжението си, меча си, лъка си и пояса си. 5 И Давид отиваше навсякъде, където го изпращаше Саул, като действаше разумно. Тогава Саул го постави над своите воини. И това се хареса на целия народ и дори на Сауловите служители. 6 Когато се връщаха след Давидовата победа над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха с песни и хора да срещнат цар Саул с тимпани*, с радостен вик и цимбали*. 7 И жените, които танцуваха и пееха, и казваха: „Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди.“ 8 Тогава Саул се разгневи много. Тези думи му бяха неприятни и каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди. Не му достига само царска власт.“ 9 И от този ден Саул гледаше Давид подозрително. 10 На следващия ден върху Саул дойде зъл дух от Бога и той буйстваше в дома си. А Давид свиреше с ръка на арфа, както всеки ден. Саул държеше копие в ръка. 11 И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“ Но Давид го отбягна на два пъти. 12 Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна. 13 И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник*. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си. 14 И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него. 15 Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече. 16 А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше. 17 И Саул каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерова. Ще ти я дам за жена. Само бъди ми храбър и води войните Господни!“ Саул си казваше: „Нека ръката ми да не се вдигне срещу него, но ръката на филистимците да бъде срещу него.“ 18 Но Давид каза на Саул: „Кой съм аз? И какви са моят живот, моето семейство и родът на моя баща, за да стана царски зет?“ 19 Когато настъпи време Сауловата дъщеря Мерова да бъде дадена на Давид, тя беше дадена за жена на Адриел от Мехола. 20 Обаче другата Саулова дъщеря Мелхола обичаше Давид. И когато съобщиха това на Саул, стана му приятно. 21 И Саул си каза: „Ще му я дам, за да му бъде примка и ръката на филистимците да бъде против него.“ Тогава Саул за втори път рече на Давид: „Ти може да ми станеш зет.“ 22 И Саул заповяда на служителите си: „Говорете тайно на Давид и кажете: ‘Ето ти се понрави на царя и всичките му служители те обичат. Хайде, стани зет на царя.’“ 23 И служителите на Саул говореха на Давид на ухо всички тези думи. А Давид попита: „Може ли един обикновен в очите ви мъж да стане царски зет? Аз съм беден и незначителен човек.“ 24 Тогава служителите известиха на Саул, казвайки: „Ето какво казва Давид.“ 25 Тогава Саул рече: „Така кажете на Давид: ‘Царят не желае друг брачен откуп освен сто филистимски краекожия* като възмездие спрямо царските врагове.’“ Саул мислеше всъщност Давид да падне в ръцете на филистимците. 26 Когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, стори му се правилно да стане зет на царя. Още не бяха изминали определените дни, 27 Давид стана и тръгна, той и мъжете му, и уби двеста души филистимци. И Давид донесе краекожията* им и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Мелхола за жена. 28 Когато Саул видя и разбра, че Господ е с Давид, а Сауловата дъщеря Мелхола го обича, 29 Саул започна да се бои от Давид още повече. Така Саул стана враг на Давид завинаги. 30 А филистимските военачалници тръгнаха да се сражават и от излизането им на бой Давид често действаше по-съобразително от всички Саулови служители и неговото име се прослави твърде много.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 А когато той свърши да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна като собствената си душа. 2 И Саул го взе в онзи ден и не му позволи да се върне в бащиния си дом. 3 И Йонатан и Давид направиха завет, защото Йонатан го обичаше като собствената си душаст. 1;. 4 И Йонатан съблече мантията си, която беше на него, и я даде на Давид и ризницата си, и меча си, и лъка си, и пояса си. 5 И Давид излизаше навсякъде, където го изпращаше Саул, и успяваше; и Саул го постави над военните мъже. И той беше добър в очите на целия народ и в очите на служителите на Саул. 6 И когато се прибираха, когато Давид се връщаше, след като беше убил филистимеца, жените от всичките градове на Израил излизаха да посрещнат цар Саул с песни и танци, с тимпанчета, с ликуване и със струнни инструменти. 7 И жените, които свиреха, пееха и казваха: Саул уби хилядите си и Давид – десетките си хиляди. 8 Тогава Саул се разгневи много и тази дума му се видя много лоша, и той каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мен отдадоха хиляди! Сега какво още му липсва освен царството? 9 И от този ден нататък Саул гледаше на Давид с лошо око. 10 А на следващия ден зъл дух от Бога дойде върху Саул и той беснееше сред къщата, а Давид свиреше с ръката си както всеки ден; и копието беше в ръката на Саул. 11 И Саул хвърли копието и си каза: Ще закова Давид за стената! Но Давид на два пъти се отклони от него. 12 И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил. 13 Затова Саул го отстрани от себе си и си го назначи за хилядник; и той излизаше и влизаше пред народа. 14 А Давид имаше успехили: постъпваше благоразумност. 5; във всичките си пътища и ГОСПОД беше с негост. 12;. 15 И когато Саул видя, че Давид имаше голям успех, той се страхуваше от него. 16 И целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже той излизаше и влизаше пред тях. 17 Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена – само ми бъди храбър мъж и се бий в ГОСПОДНИТЕ битки. Но Саул си мислеше: Нека да не бъде моята ръка против него, а нека ръката на филистимците да бъде против него. 18 А Давид каза на Саул: Кой съм аз и какъв е животът ми или бащиният ми род в Израил, че да бъда царски зет? 19 Но на времето, когато дъщерята на Саул Мерава трябваше да бъде дадена на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена. 20 А дъщерята на Саул Михала обичаше Давид. И казаха на Саул и това нещо му хареса. 21 И Саул си каза: Ще му я дам, за да му стане примка и ръката на филистимците да бъде против него. Затова Саул каза на Давид: Днес ще ми станеш зет повторно. 22 И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и кажете: Ето, царят има благоволение в теб и всичките му слуги те обичат, затова стани сега зет на царя. 23 И слугите на Саул говориха тези думи в ушите на Давид. Но Давид каза: Просто нещо ли ви се вижда да стане човек царски зет? Аз съм човек сиромах и нищожен. 24 И слугите на Саул му съобщиха и казаха: Така говори Давид. 25 Тогава Саул каза: Така да кажете на Давид: Царят не желае никаква зестра освен сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските врагове. А Саул замисляше да направи така, че Давид да падне от ръката на филистимците. 26 А когато слугите му съобщиха на Давид тези думи, на Давид му хареса да стане зет на царя. И дните още не се бяха изпълнили, 27 когато Давид стана и отиде, той и мъжете му, и уби двеста мъже от филистимците. И Давид донесе краекожията им и ги даде в пълен брой на царя, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. 28 Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид; а дъщерята на Саул Михала го обичаше. 29 И Саул още повече се страхуваше от Давид. Така Саул стана враг на Давид завинаги. 30 И князете на филистимците излизаха на бой; и колкото пъти излизаха, Давид имаше по-голям успех от всичките слуги на Саул и името му беше на голяма почит.