1.Thessalonicher 2 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Дейността на апостола в Солун

1 А вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не беше напразно.

2 Както знаете, макар и преди това да бяхме пострадали и унизени във Филипи, ние бяхме насърчени от нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие при тежка борба.

3 Защото нашата проповед не произлиза от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито пък е от коварство.

4 И така, понеже Бог ни удостои да ни повери благовестието, говорим, не за да угаждаме на хората, а на Бога, Който изпитва сърцата ни,

5 като не си послужихме нито с ласкателни думи, както знаете, нито с користни помисли. Бог е свидетел!

6 Не търсехме похвала от хората – нито от вас, нито от други,

7 макар че като Христови апостоли можехме да се държим властно. При все това бяхме внимателни към вас, както майка се отнася нежно към децата си.

8 Така ви обикнахме, че бяхме готови да споделим с вас не само Божието благовестие, но и собствения си живот, понеже ни станахте мили.

9 Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие.

10 Свидетели сте вие и Бог колко благоговейно, справедливо и безукорно постъпвахме към вас, вярващите,

11 защото знаете, че се отнасяхме с всеки от вас, както баща с децата си,

12 и ви насърчавахме, утешавахме и убеждавахме да постъпвате достойно пред Бога, Който ви призова в Своето царство и слава.

13 Затова и ние благодарим непрестанно на Бога, че възприехте слушаното от нас Божие слово не като човешко слово, но като Божие слово, каквото е наистина и което действа във вас, вярващите.

14 Вие, братя, вярващи в Иисус Христос, последвахте примера на Божиите църкви в Юдея, понеже и вие претърпяхте същото от своите съплеменници, както и те от юдеите,

15 които убиха и Господ Иисус, и своите* пророци, а нас прогониха. Те не вършат благоугодното за Бога и се противят на всички хора,

16 пречат ни, когато проповядваме на езичниците да се спасят, и с това се изпълват с все повече грехове. Но накрая Божият гняв ги достигна.

Апостолът желае да посети солунската църква

17 А ние, братя, отделени от вас за кратко време – външно, но не в сърцето си, с още по-голямо желание се стараехме да ви видим.

18 Желаехме да дойдем при вас – особено аз, Павел, няколко пъти, но Сатана ни попречи.

19 Наистина, кой е наша надежда или радост, или венец на прослава? Не сте ли вие пред нашия Господ Иисус при Неговото пришествие?

20 Тъкмо вие сте нашата слава и радост.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Защото вие сами знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен,

2 но макар и пострадали и опозорени по-рано във Филипи, както знаете, ние придобихме смелост в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие сред голяма борба.

3 Защото нашето увещание не е от заблуда, нито от нечисти подбуди, нито с измама,

4 а както сме били одобрени от Бога да ни се повери благовестието, така и говорим – не за да угаждаме на хора, а на Бога, който изпитва сърцата ни.

5 Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи или прикрито сребролюбие – Бог е свидетел –

6 нито сме търсили слава от хора – било от вас, или от други – макар и да сме могли да се държим с тежест като Христови апостоли,

7 но сме се държали нежно с вас, като майка-кърмачка, която се грижи за децата си.

8 Така, като имахме гореща любов към вас*, бяхме готови да ви предадем не само Божието благовестие, но и своя живот, защото ни бяхте станали мили.

9 Защото вие помните, братя, нашия труд и усилие – как, като работехме ден и нощ, за да не натежим на нито един от вас, ние ви проповядвахме Божието благовестие.

10 Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме към вас, вярващите,

11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си,

12 и ви насърчавахме да живеете достойно за Бога, който ви призовава в Своето царство и слава.

13 И затова и ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, го приехте не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа във вас, вярващите.

14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Иисус, които са в Юдея, понеже и вие пострадахте по същия начин от своите сънародници, както те – от юдеите,

15 които убиха и Господ Иисус, и пророците и прогониха и нас, и на Бога не угаждат, и на всички хора се противопоставят,

16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят и те. Така те винаги допълват греховете си, но гневът ги постигна окончателно.

17 А ние, братя, като останахме без вас за кратко време – като присъствие, а не в нашето сърце – се постарахме още повече, с голямо желание да видим лицето ви*.

18 Затова пожелахме да дойдем при вас – поне аз, Павел, и веднъж, и два пъти – но Сатана ни попречи.

19 Понеже, коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие пред нашия Господ Иисус при Неговото пришествие?

20 Защото вие сте нашата слава и радост.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.