1.Korinther 9 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Апостолът се отказва от правата си

1 Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисус Христос, нашия Господ? Не сте ли вие мое дело, извършено с помощта на Господа?

2 Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото чрез Господа вие сте печатът на моето апостолство.

3 Моята защита пред онези, които ме осъждат, е следната.

4 Нима нямаме право на храна и питие?

5 Нима нямаме право да водим със себе си жена от сестрите, както и другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа?

6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за издръжката си?

7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

8 Нима само като човек говоря това? Не казва ли същото и законът?

9 Защото в Мойсеевия закон е писано: „Не връзвай устата на вола, когато вършее.“ Нима за воловете се е загрижил Бог?

10 Или всъщност говори за нас? Действително писано е за нас, защото който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи това, което очаква.

11 Ако ние сме посели у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?

12 Ако други се ползват от правото си да получават от вас, нямаме ли ние още по-голямо право? Но ние не се възползвахме от него, а всичко понасяме, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие.

13 Не знаете ли, че онези, които свещенодействат, се хранят от храма и които служат при жертвеника, получават част от принасяните жертви?

14 Така и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15 Но аз не се възползвах от нито едно от тези права. И не писах това, за да се приложи то към мене. Понеже за мене е по-добре да умра, отколкото някой да каже, че неоснователно се хваля.

16 Не ми се полага похвала за това, че благовестя – за мен това е необходимост. И горко ми, ако не благовестя!

17 Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена.

18 А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото* благовестие, без да използвам правото си от благовестието.

19 При това, макар да съм свободен от всички, станах роб на всички, за да спечеля повечето от тях.

20 За юдеите бях като юдеин, за да спечеля юдеите, за онези, които са под Мойсеевия закон, бях като човек под Закона*, за да спечеля тези, които следват Закона.

21 За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без Закон, понеже съм под закона на Христос, – за да спечеля онези, които нямат закона.

22 За слабите във вярата се държах като слаб във вярата, за да спечеля слабите; за всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася някои.

23 А това го правя заради благовестието, за да участвам в неговите блага.

24 Не знаете ли, че всички, които се надбягват на игрището тичат, а един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.

25 Всеки, който се състезава, се въздържа от всичко: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен.

26 Аз всъщност тичам не като след нещо неизвестно, нито удрям, като да бия въздуха,

27 но изнурявам тялото си и се отнасям с него като с роб, за да не би като проповядвам на другите, сам да отпадна.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Не съм ли свободен?* Не съм ли апостол? Не видях ли Иисус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

2 Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото вие сте печатът на моето апостолство в Господа.

3 Моята защита пред тези, които ме изпитват, е тази:

4 Нямаме ли и ние право да ядем и да пием?

5 Нямаме ли и ние право да водим жена от сестрите като другите апостоли и братята на Господа, и Кифа?

6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?

7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

8 По човешки ли говоря това? Или законът не казва ли същото?

9 Защото в Мойсеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог,

10 или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.

11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното?

12 Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос.

13 Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара?

14 Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15 Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми.

16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже това ми се налага от необходимост и горко ми, ако не благовествам.

17 Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

18 Тогава каква е моята награда? Тази – като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използвам напълно своето право в благовестието.

19 Защото, въпреки че съм свободен от всички хораст. 1;, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора.

20 За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон – въпреки че сам аз не съм под закон – за да спечеля онези, които са под закон;

21 на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон – въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос – за да спечеля онези, които нямат закон;

22 за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.

23 И това правя заради благовестието – за да участвам и аз в него.

24 Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.

25 А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен.

26 Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха;

27 а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.