Richter 9 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Авимелех – син на Гедеон

1 Авимелех, син на Йероваал, отиде в Сихем при ханаанските сродници на майка си и им заговори – на тях и на цялото семейство на майка си: 2 „Обявете на всички сихемски жители: ‘Кое е по-добре за вас – да владеят над вас всичките седемдесет синове на Йероваал или над вас да владее само един мъж? Спомнете си също, че аз съм ваша плът и кръв’.“ 3 Сродниците на майка му известиха на сихемските жители всички тези неща за него. Тогава сърцата на тези жители склониха към Авимелех, защото си казаха: „Той е наш брат.“ 4 Тогава му дадоха седемдесет сикли сребро от храма на Ваал-Верит. С тях Авимелех нае хора безделници, които вървяха след него, готови на всичко. 5 Той дойде в дома на баща си в Офра и изкла върху един камък братята си, седемдесетте синове на Йероваал. Само Йотам, най-малкият син на Йероваал, оцеля, защото се беше скрил. 6 Тогава се събраха всички жители на Сихем и на Мило, отидоха при дъба, който се намира до Сихем, и помазаха за цар Авимелех. 7 За всичко това бе известено на Йотам. Тогава той отиде и застана на върха на планината Гаризим, и викна към тях с висок глас: „Чуйте ме, вие, сихемски жители, за да чуе и вас Бог! 8 Някога дърветата тръгнали да си помажат цар и казали на маслината: ‘Стани ни цар.’ 9 Но маслината отговорила: ‘Да престана ли да давам маслото си, чрез което отдават чест на богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?’ 10 Тогава дърветата казали на смокинята: ‘Ела ти да ни станеш цар.’ 11 Смокинята им казала: ‘Да престана ли да давам сладост и хубав плод и да тръгна да началствам над дърветата?’ 12 След това дърветата казали на лозата: ‘Ела ти да ни станеш цар.’ 13 Лозата им отговорила: ‘Да престана ли да давам сок, който весели богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?’ 14 Накрая всички дървета казали на тръна: ‘Ела ти да ни станеш цар.’ 15 А трънът казал на дърветата: ‘Ако наистина ме помазвате за цар над вас, тогава елате да си отдъхнете под сянката ми. Иначе огън ще излезе от тръна и ще изгори ливанските кедри.’ 16 И така, вие постъпихте ли истински и справедливо, когато помазахте Авимелех за цар, постъпихте ли добре с Йероваал и рода му – според заслугите му ли постъпихте? 17 Баща ми воюва за вас, постави в опасност живота си и ви освободи от властта на мадиамците. 18 А вие сега сте въстанали против дома на баща ми и изклахте върху един камък седемдесетте му синове, и помазахте за цар над сихемските жители Авимелех, сина на робинята му, само защото е ваш съплеменник. 19 Ако днес постъпихте истински и справедливо с Йероваал и с рода му, тогава радвайте се на Авимелех и нека той да ви се радва. 20 Ако ли не – нека огън да излезе от Авимелех и да изгори всички вас, жителите на Сихем и на Мило; така също да излезе огън от жителите на Сихем и на Мило и да изгори Авимелех.“ 21 Когато Йотам свърши да говори, побягна от брат си Авимелех, отиде в Беер и остана да живее там. 22 Когато Авимелех беше цар на Израил в продължение на три години, 23 Бог изпрати дух на вражда между него и жителите на Сихем, така че те се настроиха против Авимелех. 24 Така наказанието за насилието, извършено над седемдесетте синове на Йероваал, застигна брат им Авимелех, който ги изкла, както и сихемските жители, които го подкрепиха да изколи братята си. 25 Сихемските жители поставиха по планинските върхове засади против него и обираха всеки, който минаваше край тях по пътя. За това беше съобщено на Авимелех. 26 В Сихем пристигна и Гаал, син на Евед, заедно с братята си. Те заминаха за Сихем и сихемските жители се довериха на него. 27 И като излязоха на полето, беряха гроздето си, тъпчеха го в линове, веселяха се и отиваха в дома на своя бог. Тук те ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелех. 28 Тогава Гаал, син на Евед, каза: „Кой е Авимелех и какво е Сихем, че да им слугуваме? Той е син на Йероваал, а Зевул е негов управител. По-добре служете на потомците на Емор, баща на Сихем, а на него защо да служим? 29 Защо не беше този народ под моя власт – аз бих прогонил Авимелех.“ На Авимелех бе наредено: „Свикай войската си и потегли на бой!“ 30 Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, син на Евед, и се разгневи силно. 31 Той изпрати тайно пратеници при Авимелех да му кажат: „Гаал, син на Евед, заедно с братята си е дошъл в Сихем, и ето те настройват града против тебе. 32 Затова стани през нощта – ти и мъжете, които са с тебе, и постави засада по полето. 33 А сутринта, на изгрев слънце, стани рано и нападни града. А когато Гаал и мъжете, които са с него, тръгнат на бой срещу тебе, тогава постъпи с тях, както намериш за добре.“ 34 Авимелех стана през нощта заедно с всички мъже, които бяха с него, и поставиха в засада четири дружини при Сихем. 35 Когато Гаал, син на Евед, тръгна на бой и застана при градските порти, Авимелех и мъжете, които бяха с него, излязоха от засадата. 36 Гаал, като видя хората, каза на Зевул: „Ето хора се спускат от върховете на планините.“ Зевул му отговори: „Сянката на планините ти се привижда като хора.“ 37 Гаал пак му каза: „Ето хора се спускат от височините и един отряд идва откъм дъба на вълшебниците.“ 38 А Зевул му заяви: „Къде е сега самохвалството ти, когато ти заявяваше: ‘Кой е Авимелех, че да му слугуваме?’ Ето това са онези мъже, които ти презираше; тръгни сега и се бий с тях.“ 39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и влезе в бой с Авимелех. 40 Авимелех започна да го преследва. Той успя да се спаси от него, но мнозина паднаха убити чак до самите градски порти. 41 Авимелех се върна в Арум и се спря там, а Зевул прогони Гаал и братята му от Сихем. 42 На другия ден мъжете на Сихем потеглиха към полето. Когато съобщиха това на Авимелех, 43 той взе своите хора, раздели ги на три отряда и ги постави в засада на полето. Когато видя, че хората са потеглили от града, нападна ги и ги изби. 44 Авимелех тръгна на бой заедно с отряда, който беше при него. Те застанаха при градските порти, а другите два отряда нападнаха всички, които бяха по полето, и ги избиха. 45 Авимелех се сражава с града през целия ден, превзе го, изби жителите му, разруши града и го посипа със сол. 46 Като чуха това, всички, които се намираха в крепостта на Сихем, отидоха в крепостта на капището на Ваал-Верит. 47 Известено беше на Авимелех, че там са се събрали всички, които бяха в крепостта на Сихем. 48 Тогава Авимелех отиде на планината Селмон, сам той и всички мъже, които бяха заедно с него. Авимелех взе със себе си брадва, насече вейки от дърветата, постави ги на плещите си и каза на своите хора, които бяха заедно с него: „Каквото видяхте, че направих – направете го веднага и вие като мене.“ 49 И така, всеки от неговите хора насече вейки, тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги при крепостта и с тях я изгориха. Загинаха всички, които бяха в крепостта на Сихем – около хиляда мъже и жени. 50 После Авимелех отиде в Тевец, обсади го и го превзе. 51 Сред града имаше здрава крепост. Там намериха убежище всички мъже и жени – всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на крепостта. 52 Авимелех дойде до крепостта, заобиколи я и се приближи до вратата на крепостта, за да я изгори с огън. 53 Тогава една жена хвърли воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа. 54 Авимелех веднага повика оръженосеца си и му заповяда: „Бързо изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: ‘Жена го уби.’“ Оръженосецът му го прободе и той умря. 55 Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, всички се разотидоха по родните си места. 56 Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което той извърши на баща си, като уби седемдесетте си братя. 57 Бог също въздаде и на сихемските жители за всичките им злодеяния. Така ги постигна проклятието на Йотам, син на Йероваал.

Верен

1 И Авимелех, синът на Ероваал, отиде в Сихем при братята на майка си и говори с тях и с целия род на бащиния дом на майка си и каза: 2 Говорете, моля ви, на всеослушание пред всичките сихемски мъже: Кое е по-добре за вас – да владеят над вас седемдесет мъже, всичките синове на Ероваал, или да владее над вас един мъж? Спомнете си също, че аз съм ваша кост и ваша плът. 3 И братята на майка му говориха за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже всички тези думи; и сърцата им се наклониха към Авимелех, защото си казаха: Той е наш брат. 4 И те му дадоха седемдесет сребърни сикъла от храма на Ваалверит*, с които Авимелех нае безчестни и несериозни мъже и те го последваха. 5 И той отиде в бащиния си дом в Офра и изби върху един камък братята си, синовете на Ероваал, седемдесет души. Но най-малкият син на Ероваал, Йотам, оцеля, защото се скри. 6 И всичките сихемски мъже, целият милов дом се събраха и отидоха, и направиха Авимелех цар до дъба при стълба, който беше в Сихем. 7 И когато казаха на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризим, и издигна гласа си, и извика и им каза: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог. 8 Веднъж дърветата отишли да помажат цар над себе си и казали на маслината: Царувай над нас! 9 Но маслината им отговорила: Да оставя ли тлъстината си, с която чрез мен почитат Бога и хората, за да ида да се вея над дърветата? 10 Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти, царувай над нас! 11 А смокинята им казала: Да оставя ли аз сладостта си и добрия си плод, за да ида да се вея над дърветата? 12 После дърветата казали на лозата: Ела ти, царувай над нас! 13 А лозата им казала: Да оставя ли аз новото си вино, което весели Бога и хората, за да ида да се вея над дърветата? 14 Тогава всичките дървета казали на тръна: Ела ти, царувай над нас! 15 И трънът казал на дърветата: Ако вие наистина ме помазвате за цар над вас, елате и се подслонете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън от тръна и да погълне ливанските кедри! 16 Затова сега, ако сте постъпили вярно и честно, като сте поставили Авимелех за цар, и ако сте се отнесли добре с Ероваал и дома му, и ако сте му сторили както заслужава – 17 защото баща ми воюва за вас и изложи на опасност живота си, и ви избави от ръката на Мадиам, 18 а днес вие се вдигнахте срещу бащиния ми дом и убихте върху камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, сина на слугинята му, за цар над сихемските мъже, защото ви е брат – 19 и така, ако сте постъпили днес вярно и честно с Ероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека и той се радва на вас! 20 Но ако не, нека да излезе огън от Авимелех и да погълне сихемските мъже и миловия дом; и нека да излезе огън от сихемските мъже и от миловия дом и да погълне Авимелехст. 15-57;! 21 И Йотам се спусна и избяга и отиде във Вир, и живееше там от страх заради брат си Авимелех. 22 И Авимелех владя над Израил три години. 23 И Бог изпрати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже; и сихемските мъже постъпиха невярно към Авимелех, 24 за да дойде върху него насилието, извършено над седемдесетте сина на Ероваал, и кръвта им да се върне върху брат им Авимелех, който ги изкла, и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си. 25 И сихемските мъже поставиха засади срещу него по върховете на планините и ограбваха всички, които минаваха край тях по пътя; и това се каза на Авимелех. 26 И Гаал, синът на Евед, дойде с братята си и премина в Сихем, и сихемските мъже му се довериха. 27 И излязоха на полето и обраха лозята си, и стъпкаха гроздето, и си устроиха празник; и отидоха в дома на бога сист. 4; и ядоха, и пиха, и проклеха Авимелех. 28 Тогава Гаал, синът на Евед, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, че да му слугуваме? Не е ли той син на Ероваал и не е ли Зевул неговият настойник? Слугувайте на мъжете на Емор, бащата на Сихем; а на него защо да слугуваме? 29 Само ако имах този народ под ръката си, щях да изгоня Авимелех! И каза на Авимелех: Умножи войската си и излез! 30 И когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, сина на Евед, гневът му пламна. 31 И изпрати тайно пратеници до Авимелех да кажат: Ето, Гаал, синът на Евед, и братята му са дошли в Сихем; и ето, те повдигат града против теб. 32 Затова стани през нощта, ти и народът, който е с теб, и залегни в засада на полето. 33 И на сутринта, веднага щом изгрее слънцето, стани рано и нападни града; и ето, когато той и народът, който е с него, излязат срещу теб, направи му, каквото можеш. 34 И така, Авимелех и целият народ, който беше с него, станаха през нощта и залегнаха на четири части в засада против Сихем. 35 А Гаал, синът на Евед, излезе и застана при входа на градската порта. Тогава Авимелех и народът, който беше с него, станаха от засадата. 36 И Гаал видя народа и каза на Зевул: Ето, народ слиза от върховете на планините. А Зевул му каза: Сянката на планините ти се вижда като народ. 37 А Гаал говори пак и каза: Ето, народ слиза от височината на местността и една част идва покрай дъба на гадателите. 38 Тогава Зевул му каза: Къде ти е сега хвалбата, с която каза: Кой е Авимелех, че да му слугуваме? Не е ли това народът, когото ти презря? Излез сега и се бий с него! 39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и се би с Авимелех. 40 И Авимелех го подгони и той побягна пред него; и мнозина паднаха смъртно ранени чак до входа на портата. 41 И Авимелех остана в Арума, а Зевул изгони Гаал и братята му, за да не останат в Сихем. 42 И на следващия ден народът излезе на полето и това се съобщи на Авимелех. 43 И той взе хората си и ги раздели на три части, и залегна в засада на полето; и погледна, и ето, народът излизаше от града; и стана срещу тях и ги нападна. 44 И Авимелех и частите, които бяха с него, се спуснаха напред и застанаха на входа на градската порта; а двете части нападнаха всички, които бяха на полето, и ги избиха. 45 И Авимелех се би против града през целия ден и превзе града, и изби народа, който беше в него; и срина града до основи и го посипа със сол*. 46 А когато всичките жители на сихемската кула чуха това, те влязоха в укреплението на храма на бога си Верит. 47 И на Авимелех се съобщи, че всичките жители на сихемската кула са се събрали. 48 Тогава Авимелех се изкачи на планината Салмон, той и целият народ, който беше с него; и Авимелех взе брадва в ръката си и отсече клон от дърветата, и го вдигна, и го сложи на рамото си. И каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите като мен. 49 И всичките хора също отсякоха всеки клона си и последваха Авимелех, сложиха ги на укреплението и над тях запалиха укреплението, така че всичките хора от сихемската кула умряха – около хиляда мъже и жени. 50 После Авимелех отиде в Тевес и се разположи на стан против Тевес, и го превзе. 51 Но в града имаше здрава кула и всичките мъже и жени, и всичките градски жители избягаха там и се затвориха; и се изкачиха на покрива на кулата. 52 А Авимелех дойде до кулата и се би срещу нея; и се приближи до входа на кулата, за да го изгори с огън. 53 Но една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа. 54 Тогава той бързо извика към младежа, своя оръженосец, и му каза: Извади меча си и ме убий, за да не кажат за мен: Жена го уби! И младежът му го прободе и той умря. 55 А когато израилевите мъже видяха, че Авимелех беше мъртъв, те се разотидоха всеки на мястото си. 56 Така Бог върна злото на Авимелех, което беше сторил на баща си, като уби седемдесетте си братя. 57 И Бог върна цялото зло на сихемските мъже върху главите им и проклятието на Йотам, сина на Ероваал, дойде върху тях*.

Richter 9 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

Авимелех – син на Гедеон