3.Mose 7 | Библия, нов превод от оригиналните езици

1 „Ето и закона за жертвата за вина; това е велика светиня. 2 Жертвата за вина трябва да се коли на мястото, където се коли всеизгарянето, и свещеникът да поръси с кръвта ѝ около жертвеника. 3 Той трябва да принася всичко, което е тлъсто: опашката, тлъстината, която обвива вътрешностите, 4 двата бъбрека и тлъстината по тях до хълбоците и булото на черния дроб, като я отдели заедно с бъбреците. 5 После свещеникът да изгори това на жертвеника за жертва на Господа; това е жертва за вина. 6 Всеки мъж от свещенически род може да яде от нея. Тя трябва да се яде на свято място; това е велика светиня. 7 Да има един закон както за жертвата за грях, така и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който извършва чрез нея очистването. 8 Който свещеник принася жертва за всеизгаряне на някого, кожата от всеизгарянето, което е принесъл, принадлежи на свещеника. 9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, приготвен в тиган или тава, принадлежи на свещеника, който го е принесъл. 10 И всеки хлебен принос, смесен с елей или сух, принадлежи по равен дял на Аароновите синове. 11 Ето и закона за мирната жертва, която се принася на Господа: 12 ако някой я принася от благодарност, тогава с благодарствената жертва да принесе безквасни хлябове, омесени с елей, безквасни питки, намазани с елей, пшенично брашно и кори, омесени с елей. 13 При благодарствена мирна жертва нека принесе като свой принос и квасен хляб. 14 От целия си принос да принесе едно от тези неща като принос за въздигане пред Господа; това да принадлежи на свещеника, който поръсва с кръвта на мирната жертва. 15 Месото от неговата благодарствена мирна жертва да изяде в деня, когато се принася, да не оставя нищо от него до сутринта. 16 Ако някой принесе жертва чрез оброк или доброволен принос, да се яде в деня, в който се принася; а каквото остане от нея, може да се яде и на другия ден; 17 а каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори на огъня. 18 Но ако се изяде нещо от месото на мирната жертва на третия ден, тя няма да бъде благоприятна и няма да се зачете на онзи, който я принася; това е осквернение и онзи, който яде от нея, ще приеме грях върху себе си. 19 Ако това месо се допре до нещо нечисто, да не се яде, а да се изгори на огън; а от неоскверненото месо може да яде всеки, който е чист. 20 Но онзи, който яде от месото на мирната жертва за Господа и приеме нечистотата върху себе си, да бъде изтребен сред народа си. 21 Също и онзи, след като се е допрял до нещо нечисто – до човешка нечистота, нечисто животно или до каквато и да била нечиста гнусота, яде от месото на мирната жертва за Господа, да бъде изтребен сред народа си.“ 22 И Господ каза още на Мойсей: 23 „Заповядай на израилтяните: ‘Да не ядете никаква тлъстина – нито от вол, нито от овца, нито от коза. 24 Тлъстината от умряло или от разкъсано от звяр животно може да се употребява за всичко, но не трябва да я ядете; 25 защото който яде тлъстина от животно, принесено в жертва на Господа, ще бъде изтребен сред народа си. 26 И никъде в жилищата си да не ядете кръв – било от птица или от животно. 27 Всеки, който яде каквато и да е кръв, ще бъде изтребен сред народа си’.“ 28 Господ каза още на Мойсей: 29 „Заповядай на израилтяните: ‘Който принася мирна жертва на Господа, да принесе част от мирната жертва като принос на Господа; 30 с ръцете си да я принесе в жертва на Господа. Да донесе тлъстината с гръдната част, като ги представи по обичая пред Господа. 31 Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гръдната част принадлежи на Аарон и на синовете му. 32 Също и дясната плешка от мирните ви жертви давайте на свещеника като принос за възношение. 33 Който от Аароновите синове принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, на него принадлежи като дял дясната плешка. 34 Защото Аз взимам от мирните жертви на израилтяните гръдната част, принесена по обичая пред Господа, и въздигнатата плешка и ги давам на свещеника Аарон и на синовете му като вечен дял от Израилевите потомци. 35 Това е делът от Господните приноси за Аарон и синовете му в деня, когато застанат пред Господа да свещенодействат, понеже са помазани. 36 Този дял Господ заповяда да им се дава в деня, когато ги помаза. Той е тяхно вечно право за поколенията им’.“ 37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебен принос, жертва за грях, жертва за вина, жертва за посвещение и за мирна жертва, 38 който Господ даде на Мойсей на планината Синай, когато заповяда на израилтяните да принасят на Господа своите приноси в Синайската пустиня.

Верен

1 И това е законът за жертвата за вина: тя е пресвята. 2 На мястото, където колят всеизгарянето, да колят и жертвата за вина и с кръвта ѝ свещеникът да поръси олтара от всички страни. 3 От нея да принася цялата ѝ тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите, 4 и двата бъбрека с тлъстината, която е около тях и към слабините, и булото на дроба, което да отдели с бъбреците. 5 И свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън на ГОСПОДА; това е жертва за вина. 6 Всеки от мъжки пол от семействата на свещениците да я яде; на свято място да се яде; тя е пресвята. 7 Както е жертвата за грях, така е и жертвата за вина; един закон да има за тях. Който свещеник прави умилостивение чрез нея, негова да бъде. 8 А свещеникът, който принася на някого всеизгаряне, на този свещеник да бъде кожата на всеизгарянето, което е принесъл. 9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или тава, да бъде на свещеника, който го принася. 10 А всеки хлебен принос, омесен с маслинено масло или сух, да бъде на всички синове на Аарон, на всекиго по равно. 11 А това е законът за примирителната жертва*, която ще се принася на ГОСПОДА: 12 ако някой я принесе за благодарност, с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити, омесени с маслинено масло, и безквасни кори, намазани с масло, и пшенично брашно, направено на пити, омесени с масло. 13 А освен питите да принесе с благодарствената си примирителна жертва и принос от квасен хляб. 14 И от целия си принос да принесе по едно от всички като възвишаем принос пред ГОСПОДА; да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителната жертва. 15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който е принесено; да не оставя от него до сутринта. 16 Но ако жертвата на приноса му е обрек или доброволен принос, да се яде в същия ден, в който е принесъл жертвата си; и каквото остане от нея, да се яде на другия ден; 17 но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори в огън. 18 И ако нещо от месото на примирителната му жертва се изяде на третия ден, онзи, който я принася, няма да има благоволение и няма да му се счете жертвата; тя ще бъде отвратителна и онзи човек, който яде от нея, ще носи беззаконието си. 19 Месото, което се допре до каквото и да било нечисто нещо, да не се яде; да се изгори в огън. А за месото – всеки, който е чист, да яде месо, 20 но онзи човек, който има нечистота на себе си и яде от месото на ГОСПОДНАТА примирителна жертва, този човек да се изтреби измежду народа си*. 21 Също и онзи човек, който се допре до нечисто нещо, до човешка нечистота или до нечисто животно, или до каквато и да било нечиста гнусота, и яде от месото на ГОСПОДНАТА примирителна жертва, този човек да се изтреби измежду народа си. 22 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 23 Говори на израилевите синове и кажи: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо, нито от овца, нито от коза. 24 Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда; но в никакъв случай да не ядете от нея. 25 Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън на ГОСПОДА, този човек, който яде от нея, да се изтреби измежду народа сист. 20-21;. 26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, била тя от птица или от животно. 27 Всеки човек, който яде каквато и да е кръв, този човек да се изтреби измежду народа сист. 20-21;. 28 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 29 Говори на израилевите синове и кажи: Който принася примирителна жертваст. 11; на ГОСПОДА, да донесе от примирителната си жертва приноса си на ГОСПОДА. 30 Собствените му ръце да донесат жертвите чрез огън на ГОСПОДА; да донесе тлъстината с гърдите, за да се подвижат гърдите за движим принос пред ГОСПОДА. 31 Свещеникът да изгори тлъстината на олтара, а гърдите да бъдат за Аарон и синовете му. 32 И дясното бедро да давате на свещеника като възвишаем принос от примирителните си жертви. 33 Който от синовете на Аарон принесе кръвта на примирителната жертва и тлъстината, да има за свой дял дясното бедро. 34 Защото Аз взех от израилевите синове, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия принос и ги дадох на свещеника Аарон и на синовете му като вечна наредба от израилевите синове. 35 Това е делът на помазването на Аарон и на помазването на синовете му от жертвите чрез огън на ГОСПОДА в деня, когато ги представи, за да свещенодействат на ГОСПОДА, 36 който дял ГОСПОД заповяда да им се дава от израилевите синове в деня, когато ги помаза. Това е вечна наредба в поколенията им. 37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос и за жертвата за грях, и за жертвата за вина, и за посвещенията, и за примирителната жертва, 38 който ГОСПОД заповяда на Мойсей на Синайската планина в деня, в който заповяда на израилевите синове да принасят жертвите си на ГОСПОДА в Синайската пустиня.

3.Mose 7 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен