Hiob 4 | Съвременен български превод Верен

Hiob 4 | Съвременен български превод

Първа реч на Елифаз. Никой не страда невинен

1 Тогава Елифаз Теманец отговори: 2 „Ако някой се опита да ти каже една дума, няма ли да ти бъде тежко? Но кой може да се сдържи да не говори? 3 Ето ти мнозина си вразумявал и си подкрепял изнемощели ръце, 4 твоите думи са ободрявали отчаяни и си укрепвал отмалели колене. 5 А сега, когато дойде твоят ред, ти изнемощя; страданието се допря до тебе и ти отпадна духом. 6 Твоето упование не е ли в твоята богобоязън и твоята надежда – в безукорността на твоите постъпки? 7 Спомни си! Кой загива без вина и къде правдиви хора биват изтребвани? 8 Доколкото съм виждал – тези, които са орали нечестие и са сели печал, същото жънат: 9 всички те от диханието на Бога загиват и от дъха на гнева Му изчезват. 10 Ревът на лъва и ръмженето на млад лъв замлъкват, и зъбите на младите лъвове се изкъртват. 11 Без плячка загива силният лъв и рожбите на лъвицата се разпръсват. 12 Ето към мене долетя скритом дума и ухото ми долови шепот от нея. 13 По време на размишления върху нощни видения, когато сън наляга хората, 14 обхвана ме ужас и трепет, тъй че всичките ми кости прониза. 15 Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха. 16 Той застана, но аз не го разпознах. Само образ имаше пред очите ми и приглушен глас можах да чуя: 17 „Може ли човек да бъде праведен пред Бога и мъж да бъде чист пред своя Творец? 18 Нали Той и на служителите Си не се доверява и в ангелите Си намира грешки 19 – колко повече в тези хора, които обитават в тяло: в къщи от глина, с основи в праха. Тях ги смазват като молци. 20 От сутрин до вечер те гинат, без да забележи някой, те изчезват завинаги. 21 Не се ли скъсва нишката на живота у тях? Те умират, непознали мъдрост“.“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Тогава теманецът Елифаз отговори и каза: 2 Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори? 3 Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил. 4 Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил. 5 А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш. 6 Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти – надеждата ти? 7 Спомни си сега – кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са? 8 Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат. 9 От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват. 10 Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават. 11 Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват. 12 А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови. 13 Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада, 14 ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха. 15 Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха. 16 Застана – но аз изгледа му не познах – като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас: 17 Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си? 18 Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява, 19 а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца! 20 От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги. 21 Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.