Hiob 31 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Клетвата на Йов

1 „Договор сключих с очите си да не поглеждам девица. 2 Но каква ми е участта от Бога свише и какво е наследството ми от Всемогъщия от висините? 3 Бедствието не е ли за нечестив човека и злото не е ли за злосторника? 4 Бог не видя ли моите пътища и не изброи ли моите стъпки? 5 Ако съм постъпвал с лъжа и ако моят крак е бързал към измама, 6 нека ме претеглят на точни везни и Бог ще установи моята невинност. 7 Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя и ако сърцето ми е следвало очите ми, и по дланите ми се е залепило петно, 8 нека сея, а друг да яде и нека потомците ми да бъдат изкоренени. 9 Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, 10 нека жена ми да мели за друг и нека други да се надвесват над нея, 11 защото това е безчестие и е беззаконие, което се наказва от съд; 12 защото е огън, който изяжда до преизподнята и би изгорил всичко, което ми принадлежи. 13 Ако не зачитах правата на слугата си и на слугинята си, когато са имали спор с мене, 14 какво щях да правя, ако Бог би се надигнал срещу мене, и ако Той би ме наказал, какво можех да Му отговоря? 15 Нали Този, Който ме е създал в утробата на майка ми, Същият е създал всички ни в майчина утроба? 16 Отказвал ли съм да изпълня просбата на бедни и оставях ли очите на вдовица да линеят? 17 Самичък ли съм изяждал своя залък и не е ли ял от него и сирак? 18 Защото от младини е расъл той с мене като с баща и от утробата на майка си съм го водел. 19 Ако виждах някой загубен без дреха и осиромашал без връхна дреха, 20 не ме ли е благославяло неговото потомство и не е ли бил стоплян с вълна от моите агнета? 21 Ако съм издигал ръката си срещу сирак, понеже съм видял подкрепа при портите, 22 нека рамото ми се отдели от гърба и нека горната част на ръката ми се откъсне от лакътя, 23 тъй като наказанието от Бога ме плаши: пред Неговото величие не бих устоял. 24 Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: ‘Ти си мое упование?’ 25 Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила, 26 ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви, 27 прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка – 28 това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините. 29 Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие? 30 Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот. 31 Не казваха ли хората от шатрата ми: ‘Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?’ 32 Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник. 33 Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина, 34 понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата. 35 Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък. 36 Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си. 37 Щях да известя на Бога броя на крачките си, щях да се приближа без страх до Него като към княз. 38 Ако нивите ми са викали срещу мене и браздите им са се оплаквали от мене, 39 ако безплатно съм ял добива им и бях причинявал грижи на стопаните, 40 нека вместо жито да растат бодили и вместо ечемик – бурени.“ Край на думите на Йов.

Верен

1 С очите си завет направих, как бих погледнал на девица? 2 Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините? 3 Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях? 4 Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки? 5 Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама, 6 нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми. 7 Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми, 8 тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят. 9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си, 10 тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея – 11 защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите; 12 защото това е огън, що до Авадон пояжда – изкоренил би всичките ми плодове. 13 Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен, 14 какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва? 15 Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая? 16 Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата, 17 или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло – 18 но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си – 19 ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка, 20 ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми, 21 ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата; 22 то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи! 23 Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога. 24 Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! – 25 ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много, 26 ако съм гледал слънцетобукв.: светлината, когато свети, или луната, ходеща във блясък, 27 и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми*; 28 това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог. 29 Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети – 30 дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва! 31 Ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? 32 Чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника. 33 Ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си, 34 понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата – 35 о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми! О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал? 36 Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец, 37 бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз. 38 Ако нивата ми вика против мен и браздите ѝ заедно плачат, 39 ако съм изял плода ѝ без заплата или съм извадил душата на стопаните ѝ; 40 тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

Hiob 31 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

Клетвата на Йов