Hiob 24 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Силните не питат за Божията воля

1 Защо Всемогъщият знае времената, а онези, които Му се уповават, не виждат дните Му за въздаяние?

2 Преместват межди, грабят стада и ги пасат като свои;

3 от сираци откарват осел, от вдовица вземат в залог вол;

4 сиромаси изтикват от пътя, притеснените по земята са принудени да се крият.

5 Ето като диви осли в пустиня те потеглят на своята работа, като търсят плячка; в степта се оглеждат за хляб за децата си.

6 Жънат остатък по полето на негодници, берат остатъка грозде в лозето на нечестив човек;

7 нощуват голи без връхна дреха и на студ без завивка;

8 прогизнали са от проливен планински дъжд и останали без убежище, се притискат към скали;

9 откъсват сираче от майчина гръд, на сиромаха вземат в залог връхната дреха.

10 Бедните обикалят голи без дреха и гладни мъкнат снопове на богати;

11 изстискват маслиново масло между стени, като нямат камъни за изстисквачка, тъпчат в лин и жадуват.

12 В града човеци охкат и душата на смъртно ранените надава вик, а Бог не обръща внимание.

Срещу враговете на светлината

13 И други са врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ, не минават по пътеките ѝ.

14 Призори става убиецът, убива сиромах и беден, а нощем обикаля крадецът.

15 И окото на прелюбодееца изчаква здрача. Той си казва: „Ничие око няма да ме види“, и забулва лице.

16 В тъмнината се промъкват в домовете, денем се прибират и не искат да знаят за светлината.

17 За тях денят почва, когато е тъмнина, понеже знаят ужаса на смъртната сянка.

Бог ще ги погуби

18 Леко ще бъде отвлечен такъв по водната повърхност, проклет е неговият дял от земя и няма да поеме по пътя към лозята.

19 Жега и суша ще ги ограбят, подобно на снежна вода, така и преизподнята ще погълне грешника.

20 Нека майчина утроба го забрави; нека се храни с него червеят, помен да не остане от него, нека беззаконникът падне като дърво.

21 Такъв угнетява бездетната, нераждалата и на вдовица не прави добро.

22 Все пак Бог помага на силните; те стават, когато вече не са уверени за живота си,

23 дава им сигурност, така че имат подкрепа, и Неговите очи бдят над техните пътища.

24 Те се издигат високо и ги няма; пропадат и загиват като всички, и ще бъдат изрязани като върховете на класовете.

25 Не е ли така? Кой би ме наказал за лъжа? Кой би обърнал думата ми в нищо?

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

2 Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

3 Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

4 Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

5 Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

6 Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

7 Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

8 Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

9 Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

10 Карат голия да си отиде без дрехаст. 7; и които носят сноповете, остават гладни.

11 Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

12 Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

13 Тези са противниците на светлината, не познават пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.

14 Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

15 И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! – и слага покривало на лицето си.

16 В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

17 Защото зората за всички тях е смъртна сянкаст. 13;, защото познават ужасите на смъртната сянка.

18 Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

19 Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол – съгрешилите.

20 Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

21 Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

22 Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

23 Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

24 Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

25 Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.