1В отговор Йов каза:2„Такива приказки съм слушал премного. Тягостни утешители сте всички вие!3Ще имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда така да отговаряш?4И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас;5бих ви подкрепял с езика си и движението на устните си не бих сдържал.6Говоря ли, болката ми не се уталожва; млъкна ли, тя не отминава.7Да, накрая Той ме изтощи. Ти съсипа цялото ми семейство.8Ти ме изтощи. Моето страдание свидетелства и се издига против мене; в лицето ми говорят против мене.9Гневът Му ме изтезава и враждува против мене, скърца със зъбите си против мене като мой неприятел; заостря поглед върху мене.10Раззинали са уста против мене; с ругатни ме удрят по бузите; всички заедно са се сплотили против мене.11Бог ме предаде на несправедливия и ме хвърли в ръцете на нечестиви.12Бях спокоен, но Той ме разтърси; хвана ме за шията, разби ме на късове и ме постави за прицел на Себе Си.13Обсипаха ме стрелите Му; Той разсече моите вътрешности безпощадно, проля на земята жлъчката ми,14нанася в тялото ми рана до рана, нахвърля се върху мене като могъщ воин.15Вретище съших върху кожата си и в прах скрих своя рог.16Почервеня от плач лицето ми и мрачна сянка има върху клепките ми,17макар че ръцете ми са далеч от насилие и молитвата ми е чиста.18Земя! Не покривай кръвта ми, за да не престане моят плачевен вик.19И сега, ето на небесата е моят Свидетел, Свидетелят ми е във висините!20Моите приятели са тези, които ми се присмиват. Окото ми пролива сълзи към Бога.21О, да можеше човек да влиза в спор с Бога, както човек със своя приятел.22Защото малко години ми остават и аз заминавам на път, откъдето връщане няма.
Верен
1Тогава Йов отговори и каза:2Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!3Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?4Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.5Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.6Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?7Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.8Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.9Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.10Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.11Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.12Бях в покой – Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.13Стрелците Му ме обикалят – пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.14Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.15Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.16Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,17макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.18О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!19Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен – във висините.20Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,21за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син – пред ближния му.22Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.