Hiob 14 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Призивът на Йов към Бога

1 Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство. 2 Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа. 3 И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе? 4 Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой! 5 Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине, 6 то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден. 7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат. 8 Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта, 9 но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново. 10 А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той? 11 Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва. 12 Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън. 13 О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята*, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене! 14 След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната. 15 Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце. 16 Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми. 17 В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми. 18 Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си, 19 както водата изтрива камъните и разливът ѝ измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека. 20 Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш. 21 На почит ли са децата му – той не знае, унижени ли са – той не различава. 22 Но докато е жив, плътта му страда, а душата му ридае.“

Верен

1 Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение. 2 Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява. 3 И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си? 4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой! 5 Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине – 6 отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник. 7 Защото за дървото има надежда – ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат. 8 И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта, 9 от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено. 10 Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е? 11 Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава, 12 така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си. 13 О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен! 14 Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми. 15 Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си. 16 Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми? 17 Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми. 18 Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества; 19 води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека. 20 Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш. 21 Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях. 22 Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.

Hiob 14 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

Призивът на Йов към Бога