Johannes 8 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Иисус Христос прощава на прелюбодейката

1 А Иисус отиде на Елеонската планина*.

2 Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше.

3 Тогава книжниците* и фарисеите* доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата,

4 казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство.

5 А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“

6 Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание*.

7 И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“

8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята.

9 А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше*, разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата.

10 Като се изправи и не видя никого освен жената*, Иисус ѝ каза: „Жено, къде са твоите обвинители*? Никой ли не те осъди?“

11 Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“

Иисус Христос е светлината на света

12 Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“

13 Тогава фарисеите* Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“

14 В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам.

15 Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого.

16 И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил.

17 А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно.

18 Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“

19 Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“

20 Иисус каза тези думи при кутиите* за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.

„Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“

21 Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“

22 Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: ‘Където Аз отивам, вие не можете да дойдете’?“

23 А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят.

24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз*, ще умрете в греховете си.“

25 Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало.

26 Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“

27 Те не разбраха, че им говореше за Отец.

28 Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете* Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил.

29 И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“

30 Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.

„Истината ви прави свободни“

31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение*, вие сте истински Мои ученици

32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“

33 Отговориха Му: „Ние сме потомци на Авраам и никога на никого не сме робували. Защо Ти казваш: ‘Ще станете свободни’?“

34 Иисус им отвърна: „Истината, истината ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха.

35 Но робът не принадлежи вечно на един дом, а синът принадлежи вечно.

36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37 Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас.

38 Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“

39 В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела.

40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил.

41 Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме – Бог.“

42 Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати.

43 Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми.

44 Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той си беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.

45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.

46 Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате?

47 Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“

Иисус Христос и Авраам

48 Юдеите* в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“

49 Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате.

50 Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди.

51 Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“

52 Тогава юдеите* Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: ‘Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.’

53 Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“

54 Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог.

55 Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му.

56 Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“

57 Тогава юдеите* Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“

58 Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм* отпреди да се роди Авраам.“

59 Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 А Иисус отиде на Елеонския хълм.

2 И рано сутринта пак дойде в храма и целият народ дойде при Него, и Той седна и ги поучаваше.

3 А книжниците и фарисеите доведоха (при Него) една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха по средата, Му казаха:

4 Учителю, тази жена беше хваната в самото прелюбодеяние.

5 А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш?

6 И това казаха, за да Го изпитат, та да имат за какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята.

7 Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.

8 И пак се наведе надолу и пишеше с пръст на земята.

9 А те, като чуха това, се разотидоха един по един, като започнаха от по-старите; и Иисус остана сам и жената, която стоеше по средата.

10 И когато се изправи и не видя никого освен жената, Иисус ѝ каза: Жено, къде са тези, (които те обвиняваха)? Никой ли не те осъди?

11 И тя отговори: Никой, Господи. Иисус каза: И Аз не те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече.

12 Тогава Иисус пак им говори, като казваше: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота.

13 Затова фарисеите Му казаха: Ти Сам свидетелстваш за Себе Си, Твоето свидетелство не е истинно!

14 Иисус в отговор им каза: Ако и да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам или накъде отивам.

15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никогост. 11;.

16 И дори и да съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, а Аз и Отец, който Ме е пратил*.

17 А и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

18 Аз съм, който свидетелствам за Себе Си, и Отец, който Ме е пратил, свидетелства за Мен.

19 Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Иисус отговори: Не познавате нито Мен, нито Моя Отец*; ако познавахте Мен, щяхте да познавате и Моя Отец.

20 Тези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл.

21 И Иисус пак им каза: Аз си отивам и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете.

22 Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете?

23 И им каза: Вие сте от долното; Аз съм от горното. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

24 По тази причина ви казах, че ще умрете в греховете си, защото, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.

25 Тогава те Му казаха: Кой си Ти? Иисус им каза: Преди всичко Аз съм именно това, което ви казвам.

26 Много нещо имам да говоря и да съдя за вас, но Този, който Ме е пратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света*.

27 Те не разбраха, че им говореше за Отца.

28 Тогава Иисус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм Аз и че от Себе Си нищо не върша, а каквото Ме е научил Моят Отец, това говоря.

29 И Този, който Ме е пратил, е с Мен; не Ме е оставил сам*, защото Аз винаги върша онова, което на Него Му е угодно.

30 Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако стоите в словото Ми, наистина сте Мои ученици.

32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство* и никога не сме били роби на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни?

34 Иисус им отговори: Истина, истина ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха.

35 А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно.

36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37 Зная, че сте Авраамово потомство, но пак искате да Ме убиете, защото за Моето слово няма място във вас.

38 Аз говоря това, което съм видял при Моя Отец*; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща*.

39 Те в отговор Му казаха: Авраам е нашият баща*. Иисус им каза: Ако бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите делата на Авраам.

40 А сега искате да убиете Мен, Човека, който ви казах истината, която чух от Богаст. 26;. Това Авраам не е направил.

41 Вие вършите делата на баща си. Те Му казаха: Ние не сме родени от блудство; имаме един Отец – Бога.

42 Иисус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, вие щяхте да Ме любите, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме изпрати.

43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето слово.

44 Вие сте от баща дявола* и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец и не стоеше в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.

45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате.

46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ми вярвате?

47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

48 Юдеите в отговор Му казаха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш демон?

49 Иисус отговори: Нямам демон; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите.

50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, който търси и съди.

51 Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето слово, няма да види смърт до века.

52 Юдеите Му казаха: Сега знаем, че имаш демон. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето слово, няма да вкуси смърт до века.

53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

54 Иисус отговори: Ако Аз Сам славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, който Ме слави, за когото вие казвате, че е ваш Бог;

55 но вие не сте Го познали*, а Аз Го познавам и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.

56 Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се зарадва.

57 Юдеите Му казаха: Още нямаш и петдесет години, и си видял и Авраам?

58 Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: преди да е бил Авраам, Аз съм.

59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят по Него, но Иисус се скри и излезе от храма, (минавайки посред тях и така си отиде).

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.