Prediger 8 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

Prediger 8 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Целесъобразност в несъвършения свят

1 Кой е подобен на мъдреца? И кой разбира значението на думите? Мъдростта на човека осиява лика му и строгият му поглед се омекотява. 2 Аз казах: ти спазвай царска заповед поради клетва, дадена пред Бога. 3 Не отстъпвай прибързано от него и не упорствай в нечестиви деяния, защото той може да извърши всичко, каквото поиска. 4 В заповедта на царя има власт – кой ще му рече: „Какво вършиш ти?“ 5 Който съблюдава заповед, няма да види зло: размисълът на мъдреца знае и времето, и наредбата. 6 Защото за всяко нещо си има време и наредба. Злото, извършено от човека, тежи като опасност за самия него. 7 Никой не знае какво ще се случи. Кой може да предскаже какво ще се случи? 8 Никой няма власт над вятъра така, че да го удържи. Човек също няма власт над деня на своята смърт, нито има изход в тази битка. Нечестието няма да избави нечестивия. 9 Аз видях всичко това, когато насочвах мислите си към всяко нещо, което става под слънцето – във време, когато човек властва над човека, за да му вреди. 10 Така също тогава аз видях, че погребваха нечестивите – идваха и отминаваха от святото място. Но в града бяха забравени тези, които постъпваха праведно. И това е суета. 11 Понеже не се произнася веднага присъда над злите деяния – от това се одързостява човешкото сърце да извършва зло. 12 Ако и грешникът стократно да извършва зло, ако и да остава дълго да живее, все пак аз зная, че ще има добро за онези, които се боят от Бога, защото те благоговеят пред Него. 13 А за грешника няма да има щастие и онзи, който не благоговее пред Бога, като сянка няма да живее дълго. 14 Ето друга суета на земята: праведници, постигнати от участ, която заслужават грешници за своите деяния. А има грешници с участ, която заслужават праведни за своите дела. Пак си помислих: и това е суета. 15 Тогава аз възхвалих веселието, защото за човека няма по-добро под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това ще му остане от труда му през дните от живота му, които Бог му е дарил под слънцето. 16 Когато насочих стремежа си да постигна мъдрост и да обгледам делата, които се вършат по земята – как очите на някои ни денем, ни нощем не виждат сън, – 17 тогава аз казах: Божие дело е всичко, макар човек и да не може да постигне същността на делата, които се вършат под слънцето. Какъвто и труд да полага човек и да търси, той няма да успее да я отгатне. И дори мъдрецът да рече, че знае тази същност, той не може да я открие.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Кой е като мъдрия и кой знае обяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му и твърдостта на лицето му се променя. 2 Аз казвам: Пази царската заповед заради клетвата си към Бога. 3 Не бързай да излезеш от присъствието му. Не постоянствай в зло дело, защото той върши всичко, каквото иска. 4 В думата на царя има власт, кой ще му каже: Какво правиш? 5 Който пази заповедта, няма да види зло, защото мъдрото сърце познава време и правилен начин. 6 Понеже за всяко нещо има време и правилен начин, понеже злощастието на човека тежи върху него. 7 Защото не знае какво ще се случи, понеже кой може да му каже какво ще стане? 8 Няма човек който да има власт над духа, за да задържи духа, и никой няма власт в деня на смъртта. От тази война няма уволнение и безбожието няма да избави онези, които са се предали на него. 9 Всичко това видях и обърнах сърцето си към всяко дело, което се върши под слънцето: има време, в което човек господства над друг човек за своя вреда. 10 Тогава видях безбожните погребани – които бяха идвали и си отивали от святото място – и те бяха забравени в града, където бяха правили така. И това е суета. 11 Понеже присъдата срещу зло дело не се изпълнява бързо, затова сърцето на човешките синове е напълно предадено в тях да вършат зло. 12 Въпреки че грешникът върши зло сто пъти и дългоденства, пак аз зная, че ще бъде добре на боящите се от Бога, които се боят пред Него. 13 Но на безбожния няма да бъде добре и като сянка няма да продължи дните си, защото не се бои пред Бога. 14 Има една суета, която става на земята – че има праведни, на които се случва според делата на безбожните, и има безбожни, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета. 15 Затова аз похвалих веселието, защото няма нищо по-добро за човека под слънцето от това да яде и да пие, и да се весели. И това ще му остане от труда му в дните на живота му, които Бог му дава под слънцето. 16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя работата, която се върши на земята – макар че човек не вижда сън с очите си нито денем, нито нощем – 17 тогава видях в цялото Божие дело, че човек не може да открие делото, което става под слънцето. Колкото и да се труди човек и да търси, няма да го открие; и дори мъдрият да твърди, че го познава, не може да го открие.