Prediger 3 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Неизменният порядък в живота

1 Идва час за всичко, има време, отредено за всяко нещо под небето:

2 време за раждане и време за умиране, време за садене и време за изкореняване на насаденото,

3 време за убиване и време за изцеление, време за събаряне и време за градене,

4 време за ридание и време за смях, време за тъга и време за ликуване,

5 време за разхвърляне на камъни и време за събирането им, време за прегръдки и време да ги отбягваш,

6 време за търсене и време за загубване, време за пазене и време за пилеене,

7 време за раздиране и време за зашиване, време за мълчание и време за говорене,

8 време за любов и време за омраза, време за война и време за мир.

9 Каква полза за работещия от онова, над което той се труди?

10 Съзрях онази грижа, която Бог даде на хората да се терзаят с нея.

11 Той е устроил всичко да бъде прекрасно в своето време. Той вложи вечността в сърцето на човека, макар и човек да не вниква отначало докрай в онова, което Бог извършва.

12 Аз узнах, че за хората няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.

13 И ако някой яде и пие, и вкусва блага от всеки свой труд – това е дар от Бога.

14 Разбрах, че всичко, което Бог твори, пребъдва вечно. Към това не може да се прибави нищо, нито да се отнеме от него. А Бог е направил така – да благоговеят пред Него.

15 Каквото е сега, то отдавна съществува, което ще бъде, то вече е било, и ще потърси Бог това, което е изчезнало.

Еднаква участ за всички – праведни и нечестиви, хора и животни

16 Съзрях под слънцето: място за правосъдие, а там – нечестие; място за справедливост, а там – неправда.

17 Помислих си още: Бог ще съди праведния и нечестивия – идва времето за всяко нещо и за всяко дело.

18 Размислях за хората: нека Бог ги подложи на изпитание – да разберат, че те сами по себе си са като животни.

19 Защото участта на хората и участта на животните е еднаква: както едните, така и другите умират, диханието е еднакво у всичките и човек не превъзхожда животното, защото всичко е суета.

20 И всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръстта и всичко ще се върне в пръстта.

21 Кой знае дали духът на човека възлиза нагоре, дали диханието на животното слиза надолу в земята?

22 Тогава проумях, че за човека няма нищо по-добро, освен да се весели заради делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го върне после да види онова, което ще бъде след него?

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето*:

2 време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

3 време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

4 време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване;

5 време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане;

6 време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне;

7 време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене;

8 време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

9 Каква полза има работникът от това, в което се труди?

10 Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края.

12 Познах, че няма по-добро за тях, освен да се веселят* и да вършат добро през живота си,

13 а и че всеки човек яде и пие, и вижда добро в целия си труд – това е дар от Бога.

14 Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят.

15 Каквото е, вече е било и каквото ще бъде, вече е било; и Бог издирва миналото.

16 И още видях под слънцето мястото на съда, а там – беззаконието, и мястото на правдата, а там – беззаконието.

17 Казах в сърцето си: Бог ще съди и праведния, и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело*.

18 Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни.

19 Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета.

20 Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21 Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята?

22 И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му*. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.