Apostelgeschichte 28 | Библия, нов превод от оригиналните езици
На остров Малта
1След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта.2Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.3Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му.4Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“5Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло.6А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог.7Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена.8И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели.9След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха.10Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.
От Малта до Рим
11След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите,12и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена.13Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли.14Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим.15Братята там, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад* и до Трите кръчми*. Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри.16Когато пристигнахме в Рим, стотникът* предаде затворниците на началника на лагера*. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.
Апостол Павел проповядва в Рим
17След три дена Павел свика юдейските първенци и като се събраха, се обърна към тях с думите: „Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа и обичаите на прадедите ни, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.18След като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото те установиха, че нямам никаква вина, заслужаваща смъртно наказание.19И понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да искам съд пред императора, но не с цел да обвиня в нещо народа си.20По тази причина ви повиках да ви видя и да говоря с вас. Защото заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“21А те му отговориха: „Ние нито писма сме получили за тебе от Юдея, нито някой от братята е дошъл да извести или да каже нещо лошо за тебе.22Все пак желаем да чуем от тебе това, което мислиш, защото ни е известно, че навред се говори против това учение.“23И като му определиха ден, мнозина дойдоха при него в странноприемницата. А той от сутринта до вечерта им излагаше със свидетелства учението за Божието царство и се опитваше да ги убеди за Иисус и чрез Мойсеевия закон, и чрез Пророците.24Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.25И понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват. Тогава Павел им каза още и тези думи: „Добре е рекъл Светият Дух на предците ни чрез пророк Исаия:26‘Иди и кажи на този народ: «С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.27Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася»’.28Затова знайте, че Божието спасение е изпратено на езичниците. И те ще чуят!“29Като каза това, юдеите се разотидоха, спорейки разпалено помежду си*.30Павел живя цели две години в отделна къща под наем и приемаше всички, които идваха при него,31като проповядваше Божието царство и учеше за Господ Иисус Христос съвсем открито и безпрепятствено.
Верен
1И когато се спасихме, разбрахме, че островът се наричаше Малта.2А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото накладоха огън и ни приеха всички, понеже валеше дъжд и беше студено.3И когато Павел събра един куп клони и ги сложи на огъня, една усойница излезе поради топлината и се впи в ръката му.4А туземците, като видяха как змията висеше на ръката му, говореха помежду си: Без съмнение този човек е убиец, когото, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдиетобукв.: Дике, гръцка богиня на правосъдието не го оставя да живее.5Но той тръсна змията в огъня и не му се случи нищо лошо.6А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв, но като чакаха много време и видяха, че не му става нищо необичайно, промениха мнението си и говореха, че е бог.7А около това място се намираха именията на най-първия човек от острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.8И се случи бащата на Поплий да лежи болен от треска и дизентерия. А Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.9Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,10като ни оказваха и много почести, и когато тръгнахме, ни натовариха с потребното за нуждите ни.11След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.12И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.13И оттам, като заобиколихме, стигнахме в Ригия; и след един ден повя южният вятър и на следващия ден дойдохме в Потиоли,14където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. И така тръгнахме към Рим,15откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевия форум и до трите кръчми да ни посрещнат. И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.16А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел се позволи да живее сам с войника, който го пазеше.17И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа или против бащините ни обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните,18които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мен нямаше нищо достойно за смърт.19Но понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да се отнеса до императора, а не че имах да обвиня в нещо народа си.20По тази причина ви повиках, за да ви видя и да ви говоря, защото заради надеждата на Израил съм вързан с тази верига.21А те му казаха: Ние нито сме получавали писма от Юдея за теб, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за теб.22Но желаем да чуем от теб какво ти мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против тази ерес.23И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутрин до вечер той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство, и ги уверяваше за Иисус и от Мойсеевия закон, и от пророците.24И едни се убеждаваха от това, което говореше, а други не вярваха.25И понеже не бяха съгласни помежду си, тръгнаха да се разотиват, след като Павел им каза една дума: Добре е казал Светият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:26„Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да видите.27Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха – да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да ги изцеля.“28Затова, да знаете, че Божието спасение се изпрати на езичниците и те ще го чуят.29(И като каза това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си.)30А Павел живя цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,31като проповядваше Божието царство и учеше с пълно дръзновение за Господ Иисус Христос, без някой да му забранява.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.