Apostelgeschichte 22 | Съвременен български превод

Защитно слово на апостол Павел

1 „Братя и бащи, чуйте сега моята защита пред вас.“ 2 Като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той продължи: 3 „Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град* при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога, както сте и всички вие днес. 4 Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени, 5 както свидетелстват за мене първосвещеникът и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани. 6 Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина. 7 Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“ 8 Аз отвърнах: „Кой си Ти, Господине?“ А Той ми рече: „Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.“ 9 Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха*, но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше. 10 Тогава попитах: „Какво да правя, Господи?“ А Господ ми рече: „Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.“ 11 И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск. 12 А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск, 13 дойде, застана при мене и ми рече: „Брате Савел, прогледни!“ И в същия миг аз го видях. 14 Тогава ми каза: „Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му. 15 Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул. 16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус*.“ 17 А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес 18 и Го видях да ми казва: „Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.“ 19 Но аз отговорих: „Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе. 20 А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.“ 21 И Той ми каза: „Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците“.“

Разговор с римски военачалник

22 До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“ 23 И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха*, 24 хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него. 25 Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“ 26 Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“ 27 Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“ 28 Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“ 29 И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал.

Апостол Павел пред синедриона

30 На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях.

Верен

1 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас. 2 И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина. Тогава той каза: 3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес; 4 и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени; 5 както свидетелства за мен и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята и отивах в Дамаск, за да докарам вързани в Ерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат. 6 И когато пътувах и приближих Дамаск около пладне, внезапно от небето блесна голяма светлина около мен. 7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? 8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Иисус Назарянинът, когото ти гониш. 9 А тези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на Този, който ми говореше. 10 И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани и иди в Дамаск, и там ще ти се каже всичко, което ти е определено да направиш. 11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, тези, които бяха с мен, ме поведоха за ръка и влязох в Дамаск. 12 И някой си Анания, човек благочестив според закона, с добро име сред всички живеещи там юдеи, 13 дойде при мен, застана и ми каза: Брате Савле, прогледай! И аз веднага прогледах и погледнах към него. 14 А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш гласа от Неговите уста, 15 защото ще бъдеш Негов свидетел пред всичките хора за това, което си видял и чул. 16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, като призовеш Името на Господа. 17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, изпаднах в състояние на видение 18 и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен. 19 И аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб, 20 и когато се проливаше кръвта на Твоя свидетел Стефан, и аз бях там и одобрявах неговото убийство, като пазех дрехите на тези, които го убиваха. 21 Но Той ми каза: Иди, защото ще те изпратя далеч между езичниците. 22 До тази дума го слушаха, а тогава извикаха със силен глас: Да се махне такъв от земята, защото не бива да живее! 23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха, 24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и поръча да го разпитат с бичуване, за да узнае по коя причина викат така против него. 25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден? 26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво смяташ да правиш? Защото този човек е римлянин. 27 Тогава хилядникът дойде и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Да. 28 Хилядникът отговори: С много пари съм получил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него. 29 Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага се оттеглиха от него. И хилядникът също се уплаши, като разбра че е римлянин, и понеже го беше вързал. 30 На следващия ден, като искаше да разбере със сигурност защо го обвиняваха юдеите, той го развърза и заповяда да се съберат главните свещеници и целият техен Синедрион, и доведе Павел долу, и го постави пред тях.

Apostelgeschichte 22 | Съвременен български превод Верен

Защитно слово на апостол Павел

Разговор с римски военачалник

Апостол Павел пред синедриона