5.Mose 2 | Библия, нов превод от оригиналните езици Верен

5.Mose 2 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Години на странстване в пустинята

1 Тогава се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя към Червено море, така както ми беше говорил Господ. И в продължение на много дни обикаляхме планината Сеир. 2 После Господ ми каза: 3 ‘Достатъчно дълго обикаляхте тази планина. Обърнете се на север! 4 Дай заповед на народа и кажи: Ще минете през пределите на вашите братя, синовете на Исав, които обитават Сеир. Те ще се изплашат от вас, затова внимавайте добре! 5 Не влизайте в разпри с тях, защото няма да ви дам и педя от земята им! Планината Сеир Аз съм дал в наследство на Исав. 6 Храна купувайте с пари от тях, за да ядете, и вода купувайте с пари от тях, за да пиете! 7 Защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всяко дело на ръцете ти, закрилял те е, докато пътуваше из тази голяма пустиня. Ето четиридесет години Господ, твоят Бог, е с тебе, не си останал лишен от нищо.’ 8 Така преминахме през страната на нашите братя, синовете на Исав, които обитаваха Сеир, по Аравския път от Елат и Ецион-Гавер, обърнахме се и се отправихме по пътя към пустинята Моав. 9 Тогава Господ ми каза: ‘Не предизвиквай моавците и не започвай война с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната им, понеже дадох Ар във владение на Лотовите синове.’ 10 Преди там живееха емимите, голям народ, многоброен и едър като енакимите. 11 И те като енакимите бяха смятани за исполини, но моавците ги наричат емими. 12 В Сеир живееха преди и хорейците. Но синовете на Исав ги прогониха и изтребиха. Заселиха се на мястото им, така както стори Израил със страната, която Господ им даде в наследство. 13 ‘Станете сега и преминете потока Заред!’ И ние преминахме потока Заред. 14 Времето на нашето пътуване от Кадис-Варни до прехода през потока Заред беше тридесет и осем години, докато в стана ни изгинаха всички мъже, годни за война, така както Господ им се закле. 15 И наистина, ръката на Господа се издигна против тях, за да ги изтреби до един от стана. 16 А когато всички годни за война мъже сред народа измряха, 17 Господ ми каза: 18 ‘Днес ти ще минеш покрай Ар, областта на моавците, 19 и ще се приближиш до синовете на Амон. Но не ги предизвиквай и не влизай в разпра с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната на амонците, понеже я дадох във владение на Лотовите синове.’ 20 Тя също се смяташе за земя на исполините. Исполините живееха там преди, наричани от амонците занзумими – 21 голям народ, многоброен и едър като енакимите. Но Господ ги изтреби пред очите им; те ги прогониха и се заселиха на мястото им. 22 Стори така, както за синовете на Исав, които живееха в Сеир – изтреби пред очите им хорейците; те ги прогониха и се заселиха на мястото им, където са и до днес. 23 Така стана и с авейците, населяващи селата чак до Газа – кафторимците, които излязоха от Кафтор, ги изтребиха и се заселиха на мястото им. 24 ‘Станете, тръгнете и преминете потока Арнон! Ето предавам в ръката ти аморееца Сихон, есевонския цар, и страната му. Започни да я завладяваш и влез в бой с него! 25 От днес ще започна да всявам страх и ужас от тебе сред народите навред под небето. Щом чуят за тебе, те ще тръгнат съкрушени пред тебе.’ 26 Тогава аз пратих пратеници от пустинята Кедемот при есевонския цар Сихон, за да му предадат мирно послание: 27 ‘Позволи ми да мина през страната ти. Ще вървя само по пътя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво. 28 С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми продадеш вода, за да пия. Искам само пеш да премина, 29 така както ми позволиха синовете на Исав, които обитават Сеир, и моавците, които живеят в Ар, докато мина през Йордан в страната, която Господ, нашият Бог, ни дава.’ 30 Ала Сихон, есевонският цар, не склони да минем през страната му, понеже Господ, твоят Бог, даде упорство на духа му и дързост на сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е до днес. 31 А Господ ми каза: ‘Ето Аз ти предавам Сихон и страната му. Започни да завладяваш страната му, за да я наследиш!’ 32 Тогава Сихон излезе против нас, той и целият му народ, на бой при Яса. 33 И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни. Поразихме него, синовете му и целия му народ. 34 Тогава превзехме всичките му градове. Навред в градовете предадохме на изтребление мъжете, жените и децата – не оставихме никого жив. 35 Само добитъка им взехме и плячката от превзетите градове. 36 От Ароир, на брега на реката Арнон, и от града, разположен в долината, чак до Галаад не се намери град, непристъпен за нас. Господ, нашият Бог, ги предаде всичките в ръцете ни. 37 Само до страната на амонитците не си се приближил, нито до местата край река Явок, нито до планинските градове – до всичко, което Господ, нашият Бог, ни беше забранил.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 И се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя за Червено море, както ми говори ГОСПОД, и обикаляхме планината Сиир много дни. 2 И ГОСПОД ми говори и каза: 3 Достатъчно сте обикаляли тази планина; обърнете се на север. 4 И заповядай на народа и кажи: Ще минете през земята на вашите братя, синовете на Исав, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова, внимавайте добре; 5 не се бийте с тях, понеже няма да ви дам от земята им дори и една стъпка, защото дадох планината Сиир на Исав за притежание. 6 С пари да купувате от тях храна, за да ядете, и с пари да купувате от тях и вода, за да пиете. 7 Защото ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил във всичките дела на ръцете ти. Той познава пътуването ти през тази голяма пустиня. През тези четиридесет години ГОСПОД, твоят Бог, е бил с теб; не ти е липсвало нищо. 8 Така ние минахме покрай братята си, синовете на Исав, които живеят в Сиир, далеч от пътя на равнината, от Елат и от Есион-Гавер. И се обърнахме, и минахме по пътя за моавската пустиня. 9 И ГОСПОД ми каза: Не притеснявай Моав и не се бий с него, защото няма да ти дам нищо от земята му за притежание, понеже дадох Ар на синовете на Лот за притежание. – 10 А преди това там живееха емимите, голям и многоброен народ и висок като енакимите. 11 И те се считат за великани като енакимите, но моавците ги наричат емими. 12 А преди това в Сиир живееха хорейците, но синовете на Исав ги изгониха и ги изтребиха пред себе си, и се заселиха на мястото им, така както направи Израил на земята на своето притежание, която ГОСПОД им даде. – 13 И сега станете и преминете през потока Заред. И преминахме през потока Заред. 14 А времето, през което пътувахме от Кадис-Варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато цялото поколение на мъжете, годни за война, се довърши от стана, както ГОСПОД им се закле. 15 При това ръката на ГОСПОДА беше против тях, за да ги изтреби отсред стана, докато се довършат. 16 И когато всичките мъже, годни за война, се довършиха и измряха отсред народа, 17 ГОСПОД ми говори и каза: 18 Днес ти ще преминеш Ар, границата на Моав. 19 И когато дойдеш срещу синовете на Амон, не ги притеснявай и не се бий с тях, защото няма да ти дам нищо от земята на синовете на Амон за притежание, понеже я дадох на синовете на Лот за притежание*. – 20 И тя също се считаше за земя на великаните; преди това там са живеели великани, но синовете на Амон ги наричат замзумими, 21 голям и многоброен народ и висок като енакимите. Но ГОСПОД ги изтреби пред тях и те ги изгониха и се заселиха на мястото им, 22 така, както направи за синовете на Исав, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците отпред тях, и те ги изгониха и се заселиха на мястото им и до днес. 23 И авейците, които живееха в села чак до Газа, тях ги унищожиха кафторимите, които дойдоха от Кафтор, и се заселиха на мястото им. – 24 Станете, тръгнете и преминете долината на реката Арнон. Ето, предадох в ръката ти аморееца Сихон, цар на Есевон, и земята му; започни, завладей я, и воювай с него. 25 Днес Аз ще започна да всявам страх и ужас от теб сред народите под цялото небе, които ще чуят слуха за теб и ще се разтреперят, и ще се ужасят от теб. 26 И аз изпратих пратеници от пустинята Кедемот до есевонския цар Сихон с думи на мир и казах: 27 Нека да мина през земята ти; ще вървя само по пътя, няма да се отбия нито надясно, нито наляво. 28 С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми даваш вода, за да пия; само с краката си да мина – 29 както ми направиха синовете на Исав, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар – за да премина през Йордан в земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава. 30 Но есевонският цар Сихон не склони да минем през него, понеже ГОСПОД, твоят Бог, ожесточи духа му и закорави сърцето му, за да го предаде в ръката ти, както е днес. 31 И ГОСПОД ми каза: Ето, започнах да предавам пред теб Сихон и земята му. Започни, завладей я, за да наследиш земята му. 32 Тогава Сихон, той и целият му народ, излезе на бой против нас при Яса. 33 Но ГОСПОД, нашият Бог, го предаде в ръцете ни и ние го разбихме – и синовете му, и целия му народ. 34 И в онова време превзехме всичките му градове и изпълнихме проклятието над всеки град – мъжете, жените и децата; не оставихме нито един оцелял. 35 Само добитъка взехме за себе си като плячка и заграбеното от градовете, които превзехме. 36 От Ароир, който е на брега на реката Арнон, и от града, който е в долината, чак до Галаад нямаше град, който да ни се съпротиви*; ГОСПОД, нашият Бог, предаде всички пред нас. 37 Само до земята на синовете на Амон ти не се приближи, никъде покрай реката Явок, нито до планинските градове; никъде, където ГОСПОД, нашият Бог, ни беше забранилст. 19;.