1.Mose 50 | Съвременен български превод

1 Йосиф се поклони пред баща си, целува го и плака над него. 2 И заповяда на лекарите, които му служеха, да балсамират баща му и те го направиха. 3 И минаха четиридесет дена, колкото са нужни за балсамирането. А пък египтяните го оплакваха до седемдесетия ден. 4 И когато изминаха дните на траур, Йосиф каза на фараоновите придворни: „Ако ме уважавате, кажете на фараона, 5 че баща ми ме закле, казвайки: „Ето аз умирам; погребете ме в моя гроб, който съм си изкопал в ханаанската земя“; искам да отида да погреба баща си и да се върна.“ 6 А фараонът каза на Йосиф: „Иди погреби баща си, както те е заклел!“ 7 Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. А с него бяха служителите на фараона и неговите придворни, както и всички старейшини на египетската земя, 8 семейството на Йосиф, братята му и целият му бащин род. Само децата и добитъка оставиха в Гесем. 9 С него също тръгнаха още колесници и конници, така че процесията беше твърде голяма. 10 Когато пристигнаха в Горен-Хаатад, при Йордан, заплакаха силно. И Йосиф оплаква баща си седем дена. 11 Ханаанците, жители на онази земя, като чуха плача в Горен-Хаатад, си казаха: „Колко силно плачат египтяните!“ Затова нарекоха това място, което е при Йордан, Авел-Мицраим – Плачът на египтяните. 12 И синовете на Яков постъпиха с баща си така, както той беше наредил. 13 Синовете му го отнесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Авраам беше купил тази пещера за собствено гробище от хета Ефрон. 14 След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които бяха ходили на погребението.

Обещанието на Йосиф

15 След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“ 16 И те пратиха да кажат на Йосиф: „Баща ти преди смъртта си поръча 17 да ти кажем да простиш на братята си вината и греха им за стореното зло, също и вината на робите си пред Бога на предците.“ Когато му предадоха тези думи, Йосиф се разплака. 18 Дойдоха и самите му братя, поклониха му се и казаха: „Ето твои роби сме.“ 19 Йосиф им отговори: „Не се страхувайте. Та аз не съм Бог. 20 Ето вие ми мислехте злото, но Бог го обърна в добро, за да се случи всичко това и да се запази животът на много хора. 21 Затова не се страхувайте. Аз ще храня вас и децата ви.“ И ги успокои, като им каза това, което те искаха да чуят. 22 И живя Йосиф в Египет, той и родът на баща му. Йосиф живя всичко сто и десет години. 23 И доживя Йосиф трето поколение деца от Ефрем, а синовете на сина на Манасия Махир се родиха в коленете на Йосиф. 24 Един ден Йосиф каза на братята си: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви изведе от тази земя в земята, която обеща на Авраам, Исаак и Яков.“ 25 И закле Йосиф Израилевите синове, като им каза: „Бог ще ви посети, а вие изнесете костите ми оттук.“ 26 Йосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и го положиха в ковчег в Египет.

Верен

1 Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака над него, и го целува. 2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му, и лекарите балсамираха Израил. 3 И се изпълниха над него четиридесет дни, защото толкова е пълното време за балсамиране. И египтяните го оплакваха седемдесет дни. 4 И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на фараоновия дом, като каза: Ако съм намерил благоволение пред вас, моля ви, говорете в ушите на фараона и кажете: 5 Баща ми ме закле, като каза: Ето, аз умирам. В гроба, който си приготвих в ханаанската земя, там да ме погребеш! И сега, моля те, нека отида да погреба баща си, и ще се върна. 6 А фараонът каза: Иди, погреби баща си, както те е заклел. 7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всичките старейшини на египетската земя, 8 също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само децата си, овцете си и говедата си оставиха в гесенската земя. 9 С него отидоха и колесници и конници, така че стана много голямо войнство. 10 И когато стигнаха до Горен-Атад*, който е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно, и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка. 11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при хармана на Атад, казаха: Египтяните имат голяма жалейка, затова мястото, което е оттатък Йордан, се наименува Авел-МисраимЕгипетски поток; Септуагинта: Египетски плач. 12 И синовете на Израил направиха с него така, както им беше заповядал, 13 и синовете му го пренесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която Авраам купи заедно с нивата за собствено място за гроб от хетееца Ефрон. 14 И Йосиф, като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му. 15 А братята на Йосиф, като видяха, че баща им умря, си казаха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни възвърне жестоко за цялото зло, което сме му сторили. 16 Затова пратиха при Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти заповяда с думите: 17 Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха! И така, молим ти се, прости престъплението на слугите на бащиния си Бог! А Йосиф се разплака, когато му говореха. 18 После отидоха и братята му, паднаха пред него и казаха: Ето, ние сме ти слуги. 19 А Йосиф им каза: Не се бойте, нима съм аз вместо Бога? 20 Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ, както и стана днес. 21 И сега, не се бойте, аз ще храня и вас, и децата ви. И ги утеши, и говори с тях по сърцето им. 22 Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години, 23 и Йосиф видя от Ефрем синове до трето поколение. Също и децата на Махир, сина на Манасия, се родиха на коленете на Йосиф. 24 След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам, но Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков. 25 И Йосиф закле синовете на Израил, като каза: Понеже Бог непременно ще ви посети, да изнесете костите ми оттук! 26 И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години и го балсамираха, и го положиха в ковчег в Египет.

1.Mose 50 | Съвременен български превод Верен

Обещанието на Йосиф