1.Mose 27 | Библия, нов превод от оригиналните езици

Яков присвоява благословението на баща си

1 Когато Исаак остаря, очите му отслабнаха и не виждаха. Повика по-големия си син Исав и му каза: „Синко!“ Той отговори: „Тук съм!“

2 Исаак промълви: „Аз съм вече стар и не зная в кой ден ще умра.

3 Вземи сега оръжието си – колчана и лъка си, и иди на полето за дивеч.

4 Сготви ми вкусна гозба, каквато аз обичам. Донеси ми да ям, за да те благословя, преди да умра.“

5 А Ревека подслуша какво говореше Исаак на сина им Исав. Когато Исав тръгна за улов на дивеч,

6 тя каза на по-малкия си син Яков: „Чух баща ти да казва на брат ти Исав:

7 ‘Донеси ми дивеч и ми сготви вкусна гозба. Аз ще ям и ще те благословя пред Господ преди смъртта си.’

8 Сега, сине мой, послушай ме какво ще ти поръчам:

9 иди при стадото и ми донеси оттам две хубави ярета. От тях аз ще сготвя на баща ти вкусна гозба, каквато той обича.

10 Ти ще я занесеш на баща си и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.“

11 Но Яков възрази на майка си Ревека: „Брат ми Исав е космат, а моята кожа е гладка.

12 Баща ми може да ме попипа. Тогава аз ще се окажа пред очите му измамник и ще си навлека проклятие, а не благословия.“

13 Майка му обаче го успокои: „Нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой. Само ме послушай и иди да ми донесеш.“

14 Той отиде, взе ги и донесе на майка си, а майка му сготви вкусна гозба, каквато обичаше баща му.

15 След това Ревека взе скъпите дрехи на по-големия си син Исав, които бяха при нея вкъщи. С тях тя облече по-малкия си син Яков.

16 Ръцете и гладката му шия зави с ярешките кожи.

17 Тогава даде в ръцете на сина си Яков гозбата и хляба, които беше приготвила.

18 Той влезе при баща си и каза: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко, кой си ти?“

19 Яков отговори на баща си: „Аз съм Исав, твоят първороден син. Направих всичко, което ми нареди. Стани, седни и яж от лова ми, за да ме благословиш.“

20 И Исаак попита сина си: „Как можа толкова бързо да намериш дивеч, сине мой?“ Той отговори: „Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.“

21 Исаак каза на Яков: „Приближи се, сине мой, да те попипам – дали си синът ми Исав или не.“

22 Яков се приближи до баща си Исаак. Той го попипа и каза: „Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръцете на Исав.“

23 Понеже ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав, Исаак не го позна. Той даде благословията си на Яков.

24 После каза: „Ти ли си синът ми Исав?“ Яков отговори: „Аз съм.“

25 Исаак продължи: „Дай ми да ям от твоя улов, синко мой, за да те благословя.“ Яков му даде и той яде. Донесе му и вино и той пи.

Благословението на Яков

26 Баща му Исаак му каза още: „Приближи се, сине мой, и ме целуни.“

27 Той се приближи и го целуна. Исаак усети дъха от облеклото му и го благослови с думите: „Дъхът от сина ми – това е дъх от полята, благословени от Господ.

28 Да ти даде Господ от небесната роса и от плодовете на земята, както и изобилие на жито и вино.

29 Нека народи да ти служат и племена да се покоряват пред тебе. Да бъдеш господар над братята си и да се покоряват пред тебе синовете на майка ти. Тези, които те кълнат, да бъдат проклети. Тези, които те благославят, да бъдат благословени!“

30 Тъкмо Исаак свърши благословията си над Яков – той едва беше излязъл от баща си Исаак – ето от лов се завърна брат му Исав.

31 Също и той сготви гозба, донесе я на баща си с думите: „Татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благословиш.“

32 А баща му Исаак го попита: „Кой си ти?“ Той отговори: „Аз съм синът ти – твоят първороден син Исав.“

33 Тогава Исаак се разтрепери силно и рече: „А кой беше този, който улови лов, донесе ми и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти? Аз него благослових. Да, той ще бъде благословеният!“

34 Като чу думите на баща си, Исав извика със силен и жалостен глас към него: „Благослови също и мене, татко!“

35 В отговор Исаак каза: „Брат ти дойде с измама и отне твоята благословия.“

36 Исав каза: „Право са го нарекли Яков**, защото вече два пъти ме измества. Той отне първородството ми, а сега ми отне и благословията.“ След това продължи: „Нима не си оставил също и за мене благословия?“

37 Исаак отговори на Исав: „Аз го поставих господар над тебе, всичките му родственици превърнах в негови роби, обдарих го с жито и вино. А какво да направя за тебе, сине мой?“

38 Но Исав попита баща си: „Татко, нима само едно благословение имаш? Благослови също и мене, татко!“ Тогава Исав зарида.

39 А баща му Исаак каза: „Ти ще живееш от благодатта на земята и от небесната роса.

40 Ще се храниш от меча си и ще служиш на брат си. Но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще отхвърлиш ярема от врата си.“

Омразата на Исав към Яков

41 Тогава Исав намрази Яков заради благословията, с която го беше благословил баща му. Исав замисли в сърцето си: „Наближават дните, когато ще оплакваме баща си – ще убия брат си Яков.“

42 Съобщиха на Ревека замисъла на по-стария ѝ син Исав. Тогава тя повика по-малкия си син Яков и му каза: „Брат ти Исав възнамерява да те убие.

43 Затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, избягай при брат ми Лаван в Харан.

44 Поживей при него известно време, докато стихне яростта на брат ти,

45 докато премине гневът на брат ти против тебе и той позабрави какво си му сторил. Тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?“

46 Ревека каза на Исаак: „Дотегна ми животът от тия хетки. Ако Яков се ожени за местна – за хетка, подобна на тях, защо ми е този живот?“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Сине мой! А той му каза: Ето ме.

2 Тогава той каза: Ето, аз вече остарях, не зная в кой ден ще умра.

3 И така, вземи сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и ми улови лов,

4 и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.

5 А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови лов и да го донесе.

6 Тогава Ревека проговори на сина си Яков и каза: Ето, аз чух баща ти да говори на брат ти Исав така:

7 Донеси ми лов и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред ГОСПОДА, преди да умра.

8 И така, сине мой, сега послушай гласа ми в това, което ти поръчвам.

9 Иди още сега в стадото и ми донеси оттам две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

10 и ти ще го поднесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре.

11 Но Яков каза на майка си Ревека: Ето, брат ми Исав е космат мъж*, а аз съм гладък мъж.

12 Може би баща ми ще ме попипа, и аз ще се явя пред него като измамник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

13 А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мен, сине мой, само послушай думите ми и иди ми ги донеси!

14 И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си. И майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

15 После Ревека взе добрите дрехи на по-възрастния си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков,

16 а ръцете му и гладкото на шията му зави с ярешките кожи.

17 И даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила.

18 И той отиде при баща си и каза: Татко мой! А Исаак каза: Ето ме. Кой си ти, сине мой?

19 А Яков каза на баща си: Аз съм Исав, първородният ти. Направих каквото ми поръча. Стани сега, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти!

20 Но Исаак каза на сина си: Как стана, сине мой, че го намери толкова бързо? А той каза: Защото ГОСПОД, твоят Бог, ми даде добър успех.

21 Тогава Исаак каза на Яков: Приближи се, сине мой, за да те попипам дали си ти синът ми Исав, или не.

22 И Яков се приближи при баща си Исаак, и той, като го попипа, каза: Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръце на Исав.

23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исавст. 11;. И го благослови.

24 И каза: Ти ли си син ми Исав? А той каза: Аз.

25 Тогава каза: Поднеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му поднесе и той яде; донесе му и вино, и пи.

26 А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, сине мой.

27 И той се приближи и го целуна, и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови*, като каза: Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил ГОСПОД.

28 Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на младо вино!

29 Народи да ти слугуват, и племена да ти се покланят! Да си господар на братята си* и да ти се покланят синовете на майка ти! Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя!

30 Като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що се беше разделил с баща си Исаак, брат му Исав дойде от лова си.

31 И той също сготви вкусно ястие, поднесе на баща си и му каза: Нека стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.

32 А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той каза: Аз съм първородният ти син Исав.

33 Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови лов и ми поднесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? И благословен ще бъде.

34 Когато Исав чу думите на баща си, извика със силен и много жален вик и каза на баща си: Благослови и мен, и мен, татко мой!

35 А той каза: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

36 И Исав каза: Затова ли се казва Яков, защото сега втори път той ме е спънал! Отне първородството ми, и ето, сега е отнел и благословението ми! И каза: Не си ли задържал за мен благословение?

37 А Исаак в отговор каза на Исав: Ето, поставих го господар над теб, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и младо вино. И сега какво да сторя за теб, сине мой?

38 И Исав каза на баща си: Само едно благословение ли имаш, татко мой? Благослови и мен, и мен, татко мой! И Исав плака с висок глас.

39 Тогава баща му Исаак в отговор му казаст. 27;: Ето, далеч от тлъстината на земята ще бъде жилището ти, и далеч от росата на небето горе.

40 От меча си ще живееш и ще слугуваш на брат си, но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще строшиш ярема му от врата си.

41 И Исав мразеше Яков заради благословението, с което баща му го благослови. И Исав казваше в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, и тогава ще убия брат си Яков.

42 И казаха на Ревека думите на по-възрастния ѝ син Исав, затова тя прати да повикат по-младия ѝ син Яков и му каза: Ето, брат ти Исав крои за теб да те убие.

43 И така, сине мой, послушай думите ми, стани и бягай при брат ми Лаван в Харан,

44 и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти,

45 докато премине от теб гнева на брат ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

46 И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетейските дъщери! Ако и Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо ми е този живот?

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.