1.Könige 13 | Священное Писание, Восточный перевод

1 Когда Иеровоам стоял у жертвенника, чтобы возжечь благовония, из Иудеи в Вефиль, по слову Вечного, пришёл пророк. 2 Он крикнул жертвеннику по слову Вечного: – Жертвенник, жертвенник! Так говорит Вечный: родится дому Давуда сын по имени Иосия. На тебе принесёт он в жертву тех самых жрецов капищ, которые возжигают на тебе благовония, и сожжёт на тебе человеческие кости*. 3 В тот же день пророк дал знамение: – Вот знамение того, что это возвестил Вечный: этот жертвенник расколется, а пепел на нём будет рассыпан. 4 Услышав то, что пророк прокричал жертвеннику Вефиля, царь Иеровоам протянул руку от жертвенника и сказал: – Возьмите его! Но рука, которую он протянул к тому человеку, иссохла, и он не мог повернуть её к себе. 5 А жертвенник раскололся, и пепел с него рассыпался согласно знамению, что пророк дал по слову Вечного. 6 Тогда царь сказал пророку: – Прошу, помолись Вечному, твоему Богу, пусть Он смилуется надо мной и исцелит мне руку. Пророк помолился Вечному, и рука царя выздоровела и стала как прежде. 7 Царь сказал пророку: – Пойдём ко мне в дом, подкрепись, а я одарю тебя. 8 Но пророк ответил царю: – Даже если бы ты давал мне половину твоего добра, я не пошёл бы с тобой и не стал бы ни есть здесь хлеба, ни пить воды. 9 Ведь словом Вечного мне было велено: «Не ешь хлеба, не пей воды и не возвращайся тем путём, по которому идёшь». 10 И он пошёл другой дорогой, чтобы не возвращаться тем путём, по которому пришёл в Вефиль.

Непослушание пророка

11 А в Вефиле жил один старый пророк, сыновья которого пришли и рассказали ему обо всём, что совершил там в тот день иудейский пророк. Они передали отцу и то, что он сказал царю. 12 Отец спросил их: – Какой дорогой он пошёл? И сыновья показали ему, какой дорогой пошёл пророк из Иудеи. 13 Он сказал сыновьям: – Оседлайте мне осла. И когда они оседлали ему осла, он сел на него 14 и поехал за тем пророком. Он нашёл его сидящим под дубом и спросил: – Ты ли пророк, который пришёл из Иудеи? – Я, – ответил тот. 15 Тогда старый пророк сказал ему: – Пойдём ко мне в дом, поешь. 16 Но иудейский пророк ответил: – Я не могу вернуться с тобой и не могу здесь ни есть хлеба, ни пить воды, 17 потому что Вечный повелел мне: «Не ешь там хлеба, не пей воды и не возвращайся тем путём, по которому идёшь туда». 18 Старый пророк ответил: – Я такой же пророк, как и ты. И ангел сказал мне по слову Вечного: «Верни его к себе домой, чтобы он поел хлеба и попил воды». (А это была ложь.) 19 И пророк из Иудеи возвратился с ним, ел и пил у него дома. 20 Пока они ещё сидели за столом, к старому пророку, который возвратил его, было слово Вечного. 21 Он закричал пророку, который пришёл из Иудеи: – Так говорит Вечный: «Ты не послушался слова Вечного и нарушил повеление, которое дал тебе Вечный, твой Бог. 22 Ты вернулся, ел хлеб и пил воду там, где Он запретил тебе есть и пить. Поэтому твоё тело не будет погребено в гробнице твоих отцов». 23 Когда иудейский пророк поел и попил, пророк, который возвратил его, оседлал для него осла. 24 Иудейский пророк уехал из города, но по дороге на него напал лев и растерзал его. Его тело лежало брошенным на дороге, а возле него стояли осёл и лев. 25 Люди, что проходили мимо, увидели лежащее тело и льва, стоящего возле тела. Они пошли и рассказали об этом в том городе, где жил старый пророк. 26 Когда пророк, который возвратил его с пути, услышал об этом, он сказал: – Это тот пророк, который не послушался слова Вечного. Вечный отдал его льву, который растерзал и умертвил его, как Вечный и говорил ему. 27 Пророк сказал сыновьям: – Оседлайте мне осла, – и они сделали это. 28 Он вышел и нашёл тело, лежавшее на дороге, возле которого стояли осёл и лев. Лев же не съел тела и не растерзал осла. 29 Пророк поднял тело иудейского пророка, положил его на осла и привёз обратно в город, чтобы оплакать и похоронить его. 30 Он положил тело в свою гробницу и оплакивал его, восклицая: – О, мой брат! 31 Похоронив его, он сказал сыновьям: – Когда я умру, похороните меня в гробнице, где погребён иудейский пророк, положите мои кости рядом с его костями*. 32 Ведь то, что он возвестил по слову Вечного против жертвенника Вефиля и против всех капищ на возвышенностях в городах Самарии, непременно исполнится.

Упорство Иеровоама

33 Но даже после этого Иеровоам не переменил своего злого пути, и снова назначил из народа жрецов для капищ на возвышенностях. Он посвящал в жрецы для капищ любого, кто хотел. 34 Таков был грех дома Иеровоама, что вёл к его падению и к искоренению с лица земли.

Библия, ревизирано издание

Божият човек от Юдея и непослушанието му към Бога

1 Тогава един Божий човек дойде от Юдея във Ветил чрез ГОСПОДНЕТО слово; а Еровоам стоеше при жертвеника, за да покади. 2 И човекът извика против жертвеника чрез ГОСПОДНЕТО слово, като каза: Жертвениче, жертвениче, така говори ГОСПОД: Син ще се роди на Давидовия дом, на име Осия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе. Човешки кости ще бъдат изгорени върху теб. 3 И в същия ден той даде знамение, като каза: Това е знамението, което изговори ГОСПОД: Жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е на него, ще се разсипе. 4 А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, протегна ръката си от жертвеника и каза: Хванете го. И ръката му, която протегна против него, изсъхна, така че не можа да я върне назад към себе си. 5 Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника според знамението, което Божият човек даде чрез ГОСПОДНЕТО слово. 6 Тогава царят каза на Божия човек: Изпроси, моля те, благоволението на ГОСПОДА, твоя Бог, и се помоли за мене, за да ми се възстанови ръката. И така, Божият човек се помоли на ГОСПОДА; и ръката на царя се възстанови и стана, както беше преди това. 7 Тогава царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома да обядваме и ще ти дам подарък. 8 Но Божият човек отвърна на царя: Дори и да искаш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място; 9 защото това ми беше заръчано чрез ГОСПОДНЕТО слово: Не яж хляб там, нито пий вода и не се връщай по пътя, по който беше отишъл. 10 Така той си тръгна по друг път и не се върна по пътя, по който беше дошъл във Ветил. 11 А във Ветил живееше един стар пророк. И синовете му дойдоха и му разказаха за всичките дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил. Разказаха също на баща си и думите, които той беше говорил на царя. 12 Баща им запита: По кой път си отиде? А синовете му бяха видели по кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юдея. 13 И така, той каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела. Той, като го възседна, 14 отиде след Божия човек и го намери седнал под един дъб; и му каза: Ти ли си Божият човек, дошъл от Юдея? Онзи отговори: Аз съм. 15 Тогава пророкът му каза: Ела с мен и яж хляб. 16 А той отговори: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза при тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място, 17 защото ми бе казано чрез ГОСПОДНЕТО слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито като се връщаш, да минеш по пътя, по който си дошъл. 18 А другият му каза: И аз съм пророк, както си ти; и ангел ми говори чрез ГОСПОДНЕТО слово, като ми каза: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Той обаче го лъжеше. 19 И така, човекът се върна с него и яде хляб в къщата му и пи вода. 20 А като седяха на трапезата, ГОСПОДНЕТО слово дойде към пророка, който го беше върнал, 21 и извика към Божия човек, който беше дошъл от Юдея: Така говори ГОСПОД: Понеже ти не послуша ГОСПОДНЕТО слово и не опази заповедта, която ти даде ГОСПОД, твоят Бог, 22 а се върна, яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти каза да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да бъде положено в гроба на бащите ти. 23 И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал от пътя. 24 След като той си тръгна, лъв го нападна на пътя и го уби. И тялото му беше проснато на пътя и оселът стоеше при него. Също и лъвът стоеше при тялото. 25 И, ето, хора, като минаваха, видяха тялото, проснато на пътя, и лъва, който стоеше при тялото. И като дойдоха, известиха това в града, където живееше старият пророк. 26 А когато пророкът, който го беше върнал, чу, каза: Това е Божият човек, който не послуша ГОСПОДНЕТО слово. Затова ГОСПОД го предаде на лъва да го разкъса и го уби според словото, което ГОСПОД му говори. 27 Тогава каза на синовете си: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха. 28 И той отиде и намери тялото му, проснато на пътя, и осела и лъва, които стояха при тялото. Лъвът не беше изял тялото, нито беше разкъсал осела. 29 Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го отнесе. И старият пророк дойде в града си, за да го оплаче и да го погребе. 30 Той положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, като казваха: Жалко, брате мой! 31 И като го погребаха, говори на синовете си: Когато умра, погребете и мене в гроба, където е погребан Божият човек. Сложете костите ми при неговите кости. 32 Защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез ГОСПОДНЕТО слово против жертвеника във Ветил и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.

Божието наказание за нечестието на Еровоам и неговия дом

33 Но дори и след това Еровоам не се отвърна от лошия си път, а пак правеше от всякакви хора жреци за високите места. Който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места. 34 И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради който щеше да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

1.Könige 13 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

Непослушание пророка

Упорство Иеровоама

Божият човек от Юдея и непослушанието му към Бога

Божието наказание за нечестието на Еровоам и неговия дом