2.Samuel 3 | Священное Писание, Восточный перевод
1Между домом Шаула и домом Давуда шла продолжительная война. Давуд становился всё сильнее и сильнее, а дом Шаула всё слабее и слабее.
Сыновья Давуда
2В Хевроне у Давуда родились сыновья: Его первенцем был Амнон, сын изреельтянки Ахиноамь;3вторым был Килеав, сын Авигайль, вдовы Навала из Кармила; третьим – Авессалом, сын Маахи, дочери Талмая, царя Гешура;4четвёртым – Адония, сын Хаггиты; пятым – Шефатия, сын Авиталы;5шестым – Итреам, сын жены Давуда Эглы. Они родились у Давуда в Хевроне.
Авнер переходит на сторону Давуда
6Во время войны между домом Шаула и домом Давуда Авнер укреплял своё собственное положение в доме Шаула.7У Шаула была наложница по имени Рицпа, дочь Аяха. И Иш-Бошет сказал Авнеру: – Почему ты спишь с наложницей моего отца?8Авнер очень разгневался на слова Иш-Бошета и ответил: – Разве я собака? Разве я перебежал на сторону Иудеи? Сегодня я верен дому твоего отца Шаула, его семье и друзьям. Я не предал тебя Давуду. А ты сейчас обвиняешь меня в преступлении из-за этой женщины!9Так пусть же Всевышний сурово накажет Авнера, если я не сделаю для Давуда того, о чём клялся ему Вечный, –10не заберу царство у дома Шаула и не поставлю престол Давуда над Исраилом и Иудеей от Дана на севере до Беэр-Шевы на юге.11И Иш-Бошет не осмеливался далее говорить с Авнером, потому что испугался его.12А Авнер отправил послов от своего лица сказать Давуду: «Чья эта земля? Заключи со мной договор, и я помогу тебе перетянуть на свою сторону весь Исраил».13Давуд ответил: – Хорошо, я заключу с тобой договор. Но я требую от тебя одного: не приходи ко мне, если не приведёшь с собой Михаль, дочь Шаула!14Затем Давуд послал вестников к сыну Шаула Иш-Бошету с требованием: «Дай мне мою жену Михаль, которую я взял себе за сто филистимских краеобрезаний».15Иш-Бошет отдал приказ, и её забрали от её мужа Палтиила, сына Лаиша.16Но её муж пошёл вслед и плакал, идя за ней, всю дорогу до Бахурима. Авнер сказал ему: – Ступай домой! И тот возвратился.17Авнер совещался со старейшинами Исраила и сказал: – Некогда вы хотели поставить Давуда своим царём.18Теперь сделайте это! Ведь Вечный обещал Давуду: «Через Моего раба Давуда Я избавлю Мой народ Исраил от руки филистимлян и от руки всех его врагов».19Ещё Авнер говорил лично с вениамитянами. После этого он пошёл в Хеврон рассказать Давуду всё, что готовы сделать Исраил и весь дом Вениамина.20Когда Авнер, с которым было двадцать человек, пришёл к Давуду в Хеврон, Давуд устроил пир для него и для его людей.21И Авнер сказал Давуду: – Позволь мне немедленно отправиться и собрать весь Исраил к господину моему царю, чтобы они заключили с тобой договор, а ты стал править всем народом, как и желает твоё сердце. Давуд отпустил Авнера, и тот ушёл с миром.
Убийство Авнера
22В это время люди Давуда и Иоав вернулись из набега и принесли с собой богатую добычу. Но Авнера у Давуда в Хевроне уже не было, потому что Давуд отпустил его, и тот ушёл с миром.23Когда пришли Иоав и с ним все воины, ему сказали, что Авнер, сын Нера, приходил к царю, царь отпустил его, и он ушёл с миром.24Иоав пришёл к царю и сказал: – Что ты сделал? Ведь к тебе приходил Авнер! Почему ты отпустил его? Теперь он ушёл!25Ты же знаешь Авнера, сына Нера, – он приходил, чтобы обмануть тебя и выведать всё, что ты делаешь и куда ты ходишь.26Иоав вышел от Давуда, послал за Авнером вестников, и они вернули его от колодца Сира. Но Давуд об этом не знал.27А когда Авнер вернулся в Хеврон, Иоав отвёл его в сторону, в глубь ворот, словно для того, чтобы поговорить с ним наедине. И там, желая отомстить за кровь своего брата Асаила, Иоав поразил его мечом в живот, и он умер.
Давуд осуждает убийство и оплакивает Авнера
28После этого Давуд, услышав о случившемся, сказал: – Я и моё царство навеки неповинны перед Вечным в крови Авнера, сына Нера.29Пусть его кровь падёт на голову Иоава и на весь дом его отца! Пусть дом Иоава никогда не остаётся без больного с постоянными выделениями*, или кожной болезнью*, или опирающегося на костыль, или сражённого мечом, или нуждающегося в пище.30(Иоав и его брат Авишай убили Авнера потому, что он убил их брата Асаила в битве при Гаваоне.)31Затем Давуд сказал Иоаву и всем людям, которые были с ним: – Разорвите свои одежды, оденьтесь в рубище и плачьте над Авнером! Царь Давуд сам пошёл за похоронными дрогами.32Они похоронили Авнера в Хевроне, и царь громко плакал у его могилы. Весь народ тоже плакал.33Царь оплакивал Авнера этой песней: «Разве должен был Авнер умереть подлой смертью?34Руки твои не были связаны, ноги твои не были скованы. Ты пал, как падают перед разбойниками». И весь народ заплакал над ним снова.35Затем все они пришли и убеждали Давуда поесть, пока ещё продолжался день, но Давуд дал клятву: – Пусть Всевышний сурово накажет меня, если я поем хлеба или чего-нибудь ещё, прежде чем зайдёт солнце!36Весь народ видел это и был этим доволен, да и всё, что делал царь, нравилось всему народу.37Так в тот день весь народ и весь Исраил узнал, что царь не принимал никакого участия в убийстве Авнера, сына Нера.38И царь сказал своим людям: – Разве вы не понимаете, что сегодня в Исраиле пал вождь и великий человек?39И сегодня, хотя я и помазанный царь, я слаб, а эти сыновья Церуи для меня слишком сильны. Пусть Вечный воздаст делающему злое по его злобе!
Библия, ревизирано издание
1Войната между Сауловия дом и Давидовия дом продължи дълго време; и Давид непрестанно се усилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше.2На Давид се родиха синове в Хеврон. Първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам.3Вторият му – Хилеав*, от Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. Третият – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай.4Четвъртият – Адония, син на Агита. Петият – Сефатия, син на Авитала.5И шестият – Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.6А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.7Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Айя. Исвостей каза на Авенир: Ти защо си лежал с бащината ми наложница?8Тогава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и отговори: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показах благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и въпреки това ме обвиняваш днес за тази жена!9Така да стори Бог с Авенир – да! – и повече да му прибави, ако не сторя за Давид, както ГОСПОД му се е клел,10като направя да премине царството от Сауловия дом и като поставя Давидовия престол над Израил, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.11И Исвостей не можеше вече да каже нито дума на Авенир, понеже се боеше от него.12Тогава Авенир изпрати хора до Давид да кажат от негово име: Чия е земята? Съобщението гласеше още: Сключи договор с мен; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, така че да доведа под твоята власт целия Израил.13А Давид отговори: Добре, аз ще сключа договор с тебе. Но едно нещо искам аз от тебе: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да ме видиш.14И Давид прати хора до Сауловия син Исвостей да му кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия.15И така, Исвостей прати и я взе от мъжа и Фалатиил, Лаисовия син.16Мъжът и дойде с нея и като вървеше, плачеше и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.17А Авенир влезе във връзка с Израилевите старейшини и каза: В миналото вие сте искали Давид да царува над вас;18сега направете това, защото ГОСПОД е говорил за Давид: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели19Авенир говори още и на вениаминците. Също Авенир отиде да говори и с Давид в Хеврон всичко, което беше угодно на Израил и на целия Вениаминов дом.20И така, Авенир дойде при Давид в Хеврон заедно с двадесет мъже. И Давид направи угощение за Авенир и за мъжете, които бяха с него.21Тогава Авенир каза на Давид: Ще отида и ще събера целия Израил при господаря си, царя, за да сключат завет с теб и да царуваш над всички според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир и той отиде с мир.22А Давидовите слуги и Йоав идваха от едно нашествие и носеха със себе си голяма плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеврон, защото Давид го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир.23След като Йоав дойде заедно с цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав, че Авенир, Нировият син, е идвал при царя; и той го е изпратил и Авенир си е отишъл с мир.24Тогава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Авенир е идвал при тебе! Защо си го пуснал да си отиде?25Знаеш какъв е Авенир, Нировият син. Той е идвал, за да те измами, да научи влизането ти и излизането ти и да научи всичко, което правиш.26И Йоав, като излезе от Давид, прати хора след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира. Давид обаче не знаеше това.27И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрана в портата, уж за да му говори тайно. Там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил. И Авенир умря.28А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред ГОСПОДА до века за кръвта на Авенир, Нировия син.29Нека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.30Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон.31Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката.32Погребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ.33Царят плака над Авенир и каза: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният?34Ръцете ти не бяха вързани, нито краката ти – сложени в окови. Както човек пада пред тези, които вършат неправда, така падна и ти. И целият народ плака дълго над него.35После целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето.36И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше.37Защото в онзи ден целият народ и целият Израил разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син.38А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израил!39Днес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. ГОСПОД да въздаде на злодееца според злодеянието му.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.