1.Samuel 17 | Священное Писание, Восточный перевод

Вызов Голиафа

1 Филистимляне собрали войска для войны и пришли в Сохо, что в Иудее. Они расположились станом в Эфес-Даммиме, между Сохо и Азекой.

2 Шаул и исраильтяне собрались, расположились станом в долине Ела и выстроились против филистимлян.

3 Филистимляне стояли на одном холме, исраильтяне – на другом холме, а между ними была долина.

4 Из филистимского стана вышел борец по имени Голиаф*, родом из Гата. Ростом он был чуть больше трёх метров*.

5 На голове у него был бронзовый шлем, а сам он был одет в бронзовую кольчугу весом в шестьдесят килограммов*,

6 на ногах у него были бронзовые наколенники, а за спиной висел бронзовый дротик.

7 Древко его копья было большое, как ткацкий навой, а железный наконечник весил более семи килограммов*. Перед ним шёл его щитоносец.

8 Голиаф остановился и закричал выстроившимся исраильтянам: – Зачем вы вышли и построились на битву? Разве я не филистимлянин, а вы – не рабы Шаула? Выберите человека, пусть он спустится ко мне.

9 Если он сможет сразиться со мной и убить меня, мы станем вашими рабами, но если я одержу победу и убью его, вы станете нашими рабами и будете нам служить.

10 Филистимлянин добавил: – Сегодня я бросаю исраильтянам вызов! Выберите человека, чтобы нам сразиться друг с другом.

11 Услышав слова филистимлянина, Шаул и все исраильтяне пришли в смятение и сильно испугались.

Давуд в стане исраильтян

12 Давуд был сыном Есея, эфрафянина из Вифлеема, что в Иудее. У Есея было восемь сыновей, и во времена Шаула он достиг преклонных лет.

13 Три старших сына Есея пошли за Шаулом на войну: первенца звали Элиав, второго сына – Авинадав, а третьего – Шамма.

14 Давуд был самым младшим. Три старших сына пошли за Шаулом,

15 а Давуд ходил к Шаулу и возвращался в Вифлеем, чтобы пасти овец своего отца.

16 Сорок дней филистимлянин выходил каждое утро и каждый вечер и бросал свой вызов.

17 Есей сказал своему сыну Давуду: – Возьми небольшой мешок* поджаренного зерна и десять лепёшек для братьев и поспеши к ним в стан.

18 Возьми ещё десять голов сыра для тысяченачальника. Проведай братьев и принеси от них какую-нибудь весточку.

19 Они вместе с Шаулом и всеми его людьми в долине Ела воюют с филистимлянами.

20 Рано утром Давуд оставил отару другому пастуху, взял ношу и отправился в путь, как велел Есей. Он добрался до стана, когда войско с боевым кличем выходило на свои места.

21 Исраил и филистимляне построились в ряды друг напротив друга.

22 Давуд оставил свою ношу обозному сторожу и побежал в ряды, поприветствовать братьев.

23 Когда он говорил с ними, Голиаф, филистимский воин из Гата, выступил из рядов и прокричал свой обычный вызов на бой, и Давуд услышал его.

24 Увидев этого человека, исраильтяне убегали от него в великом страхе.

25 Они говорили: – Видите, как выходит этот человек? Он выходит, чтобы бросить Исраилу вызов. Царь одарит большим богатством того, кто убьёт его. Ещё он даст ему в жёны свою дочь и освободит от налогов семью его отца в Исраиле.

26 Давуд спросил у людей, которые стояли рядом с ним: – Что будет тому, кто убьёт этого филистимлянина и снимет позор с Исраила? Кто он такой, этот необрезанный филистимлянин, чтобы бросать вызов войскам живого Бога?

27 Они повторили ему то, что говорили раньше, и сказали: – Вот что будет тому, кто убьёт его.

28 Когда Элиав, старший брат Давуда, услышал, как тот говорит с людьми, он разгневался на него и спросил: – Зачем ты пришёл сюда? И на кого ты оставил тех немногих овец в пустыне? Я знаю, как ты тщеславен и как порочно твоё сердце, ты пришёл только для того, чтобы посмотреть на битву.

29 – Что же я сделал? – сказал Давуд. – Мне что, даже поговорить нельзя?

30 Он отвернулся от него к кому-то другому и заговорил о том же самом, и народ отвечал ему, как и прежде.

31 Когда слова Давуда передали Шаулу, он послал за ним.

32 Давуд сказал Шаулу: – Не падайте духом из-за этого филистимлянина, твой раб пойдёт и сразится с ним.

33 Шаул ответил: – Ты не можешь выйти против этого филистимлянина и сразиться с ним, ты всего лишь мальчик, а он – воин с юных лет.

34 Но Давуд сказал Шаулу: – Твой раб пас отцовских овец, и когда, бывало, лев или медведь приходил и уносил из отары овцу,

35 я гнался за ним, разил его и спасал овцу из его пасти. Когда же он бросался на меня, я хватал его за шерсть, разил и убивал.

36 Твой раб убивал и льва, и медведя. Этот необрезанный филистимлянин уподобится им, потому что он бросил вызов войскам живого Бога.

37 Вечный, Который избавлял меня от лап льва и медведя, избавит меня от руки и этого филистимлянина. Шаул сказал Давуду: – Иди, и да будет с тобой Вечный!

38 Шаул одел Давуда в свои собственные доспехи. Он надел на него кольчугу и возложил ему на голову бронзовый шлем.

39 Давуд опоясался мечом поверх доспехов и попробовал ходить в них, так как не привык к этому. – Я не могу ходить в них, – сказал он Шаулу, – потому что я к ним не привык. И он снял их.

40 Взяв в руку посох, он выбрал себе в ручье пять гладких камней, положил их в свою пастушью сумку и с пращой в руке приблизился к филистимлянину.

Давуд убивает Голиафа

41 Тем временем и филистимлянин со своим щитоносцем приближался к Давуду.

42 Когда филистимлянин увидел Давуда, румяного и красивого, он с презрением посмотрел на него, потому что тот был всего лишь юноша.

43 Он сказал Давуду: – Разве я собака, что ты идёшь на меня с палкой? И филистимлянин проклял Давуда своими богами.

44 – Иди сюда, – сказал он, – и я отдам твою плоть небесным птицам и земным зверям!

45 Давуд сказал филистимлянину: – Ты идёшь против меня с мечом, копьём и дротиком, а я иду против тебя во имя Вечного, Повелителя Сил, Бога армий Исраила, которым ты бросил вызов.

46 Сегодня Вечный отдаст тебя мне, и я сражу тебя и отсеку тебе голову. Сегодня я отдам трупы филистимского войска небесным птицам и земным зверям, и весь мир узнает, что есть Бог в Исраиле!

47 Все, кто собрался здесь, узнают, что Вечный спасает не мечом и не копьём, ведь эта битва – битва Вечного, и Он отдаст всех вас в наши руки.

48 Когда филистимлянин начал приближаться, чтобы напасть на Давуда, Давуд быстро побежал к строю воинов ему навстречу.

49 Опустив руку в сумку и вынув камень, он метнул его из пращи и поразил филистимлянина в лоб. Камень вонзился филистимлянину в лоб, и он упал лицом на землю.

50 Так Давуд одержал победу над филистимлянином с помощью пращи и камня. Без меча в руке он сразил филистимлянина и убил его.

51 Давуд подбежал и встал над ним. Он взял меч филистимлянина и вынул его из ножен. Убив филистимлянина, он отсёк ему голову мечом. Когда филистимляне увидели, что их герой мёртв, они развернулись и побежали.

52 Воины Исраила и Иудеи рванулись вперёд и преследовали филистимлян до входа в Гат и до ворот Экрона. Тела убитых филистимлян были разбросаны вдоль Шаараимской дороги, которая вела в Гат и Экрон.

53 Вернувшись из погони за филистимлянами, исраильтяне разграбили их стан.

54 Давуд взял голову филистимлянина Голиафа и принёс её в Иерусалим, а оружие филистимлянина он положил у себя в шатре.

Представление Давуда Шаулу

55 Когда Шаул смотрел на Давуда, идущего навстречу филистимлянину, он спросил Авнера, начальника войска: – Авнер, чей сын этот юноша? Авнер ответил: – Верно, как и то, что ты жив, царь, – я не знаю.

56 Царь сказал: – Узнай, чей он сын.

57 Как только Давуд вернулся, убив филистимлянина, Авнер позвал его и привёл к Шаулу, а Давуд всё ещё держал в руках голову филистимлянина.

58 – Чей ты сын, юноша? – спросил его Шаул. Давуд ответил: – Я сын твоего раба Есея из Вифлеема.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Победата на Давид над Голиат

1 След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.

2 А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.

3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.

4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

5 Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.

6 Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.

7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него.

8 И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.

9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.

10 Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.

11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.

12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.

13 Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама.

14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.

15 А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше.

16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.

17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.

18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях.

19 Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.

20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.

21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.

23 Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу.

24 А всички Израилеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.

25 Израилевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израил; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил.

26 И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

27 И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.

28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката.

29 Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина?

30 И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това.

31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.

32 Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него.

33 Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,

35 аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.

36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

37 Давид каза още: ГОСПОД, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и ГОСПОД да бъде с тебе.

38 Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.

39 Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.

40 Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.

41 И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.

42 И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив.

43 Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.

44 Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове.

45 А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на ГОСПОДА на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.

46 Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил.

47 Да познаят всички хора, събрани тук, че ГОСПОД не избавя с меч и копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в нашите ръце.

48 И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.

49 Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.

50 Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч;

51 затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха.

52 Тогава Израилевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

53 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

54 И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.

55 А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.

56 Царят каза: Попитай чий син е този момък.

57 И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му.

58 Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.