1Галаадитянин Иефтах был могучим воином. Его отцом был Галаад, а матерью – блудница.2Жена Галаада тоже родила ему сыновей, и когда они выросли, они выгнали Иефтаха. – Ты ничего не унаследуешь в нашей семье, – сказали они ему, – потому что тебя родила не наша мать.3Иефтах убежал от своих братьев и поселился в земле Тов, где вокруг него собрались изгои, которые вместе с ним совершали набеги.4Некоторое время спустя, когда аммонитяне пошли войной на Исраил,5старейшины Галаада пошли, чтобы привести Иефтаха из земли Тов.6– Приходи, – сказали они, – и будь нашим военачальником, чтобы нам воевать с аммонитянами.7Иефтах сказал им: – Разве не вы возненавидели и выгнали меня из дома моего отца? Зачем же вы приходите ко мне сейчас, когда вы в беде?8Старейшины Галаада сказали ему: – И всё же, мы обращаемся сейчас к тебе: пойдём с нами, чтобы воевать с аммонитянами, и ты будешь главой всех жителей Галаада.9Иефтах ответил: – Допустим, вы вернёте меня, чтобы воевать с аммонитянами, и Вечный отдаст их мне – стану ли я и вправду вашим главой?10Старейшины Галаада ответили: – Вечный – свидетель между нами! Мы непременно сделаем, как ты говоришь.11Иефтах пошёл со старейшинами Галаада, и народ поставил его над собой вождём и военачальником. Иефтах повторил все свои слова перед Вечным в Мицпе.12Затем он отправил послов с вопросом к царю аммонитян: – Что ты имеешь против меня, что напал на мою страну?13Царь аммонитян ответил послам Иефтаха: – Когда Исраил шёл из Египта, он захватил мою землю от реки Арнон до реки Иаббок и до Иордана. Итак, верни её добровольно.14Иефтах ещё раз отправил послов к царю аммонитян15сказать ему: – Вот что говорит Иефтах: Исраил не захватывал ни земель Моава, ни земель аммонитян.16Ведь когда они шли из Египта, Исраил прошёл через пустыню до Тростникового моря* и пришёл к городу Кадешу.17Исраил отправил послов к царю Эдома, говоря: «Позволь мне пройти через твою страну». Но царь Эдома не стал слушать. Исраил посылал и к царю Моава, но и тот отказал. И Исраил оставался в Кадеше.18Затем он странствовал по пустыне, обошёл земли Эдома и Моава, пришёл к восточной стороне земель Моава и поставил лагерь на другой стороне реки Арнон. Он не вошёл в землю Моава – ведь Арнон и был границей моавитян.19Исраил отправил послов к Сигону, царю аморреев, который правил в Хешбоне, и сказал ему: «Позволь нам пройти через твою страну к себе».20Но Сигон не доверял Исраилу и не дал пройти через свою землю. Он собрал всех своих воинов, разбил стан в Иахаце и напал на Исраил.21Тогда Вечный, Бог Исраила, отдал Сигона и всех его воинов в руки исраильтян, и те разбили их. Исраил завладел землёй аморреев, которые жили в той стране,22захватив её целиком, от Арнона до Иаббока и от пустыни до Иордана*.23Итак, раз Вечный, Бог Исраила, прогнал аморреев от Своего народа, Исраила, то какое у тебя право владеть ею?24Разве тебе не довольно владеть тем, что дал тебе твой бог Хемош?* А мы будем владеть всем, что дал нам Вечный, наш Бог.25Чем ты лучше Валака, сына Циппора, царя Моава? Разве он когда-нибудь ссорился с Исраилом или воевал с ним?26Исраил жил в Хешбоне, Ароере, прилегающих к ним поселениях и во всех городах по Арнону триста лет. Что же ты не захватил их за это время?27Я не провинился перед тобой, а ты причиняешь мне зло, идя на меня войной. Вечный – судья. Пусть Он решит сегодня тяжбу между исраильтянами и аммонитянами.28Но царь аммонитян не послушал слов Иефтаха.29Тогда Дух Вечного сошёл на Иефтаха. Иефтах прошёл через Галаад и Манассу, прошёл через Мицпу, что в Галааде, и оттуда двинулся на аммонитян.30Иефтах поклялся перед Вечным: – Если Ты отдашь аммонитян в мои руки,31то любое существо, которое выйдет из дверей моего дома мне навстречу, когда я вернусь с победой, будет принадлежать Вечному, и я принесу его в жертву всесожжения.32Иефтах переправился, чтобы сразиться с аммонитянами, и Вечный отдал их в его руки.33Он опустошил двадцать городов от Ароера до предместий Миннита и до самого Авель-Керамима. Так Исраил покорил аммонитян.34А когда Иефтах вернулся к себе домой в Мицпу, то кому же и было выйти ему навстречу, как не его дочери, танцующей под звуки бубнов! Она была его единственным ребёнком. Кроме неё, у него не было больше ни сына, ни дочери.35Увидев её, он разорвал на себе одежду и закричал: – О! Моя дочь! Ты сразила меня! Ты стала причиной моего несчастья, ведь я дал Вечному клятву, которую не могу нарушить.36– Мой отец, – ответила она, – ты дал Вечному слово. Сделай со мной то, что ты обещал, ведь Вечный дал тебе отомстить твоим врагам, аммонитянам.37Но исполни одну мою просьбу, – сказала она. – Дай мне два месяца срока, чтобы мне пойти и погулять в горах, поплакать с моими подругами о том, что мне уже никогда не суждено выйти замуж.38– Иди, – сказал он и отпустил её на два месяца. Она вместе с девушками пошла в горы и плакала о том, что ей уже никогда не суждено выйти замуж.39Когда же два месяца прошли, она вернулась к своему отцу, и он сделал с ней то, о чём поклялся. Она умерла девственницей. Отсюда и происходит исраильский обычай,40что каждый год молодые женщины Исраила выходят на четыре дня оплакивать дочь галаадитянина Иефтаха.
Библия, ревизирано издание
1Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.2Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.3Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха.4А след известно време амонците воюваха против Израил.5И когато амонците се биеха с Израил, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.6Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.7А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение?8Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители.9А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и ГОСПОД ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?10Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: ГОСПОД нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти.11Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред ГОСПОДА в Масфа.12След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?13А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израил, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път.14Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:15Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;16но когато Израил идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,17Израил прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израил прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израил остана в Кадис.18Тогава Израил мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.19След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място.20Но Сион не се довери на Израил дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израил.21ГОСПОД, Израилевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израил и те ги избиха. По този начин Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия.22Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан.23И сега, след като ГОСПОД, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израил, ти ли ще притежаваш земите им?24Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които ЙЕХОВА, нашият Бог, е изгонил пред нас.25И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израил и воювал ли е някога против него?26Триста години са минали, откак Израил се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно?27Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. ГОСПОД, Съдията, нека съди днес между израилтяните и амонците.28Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него.29Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците.30Ефтай направи оброк на ГОСПОДА: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,31онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на ГОСПОДА и ще го принеса всеизгаряне.32И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и ГОСПОД ги предаде в ръката му.33Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израилтяните.34Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.35И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на ГОСПОДА и не мога да се отрека.36А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на* ГОСПОДА, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като ГОСПОД е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците.37Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо – пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.38Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.39В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израил40Израилевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.