Richter 11 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

Richter 11 | Священное Писание, Восточный перевод

Иефтах покоряет аммонитян

1 Галаадитянин Иефтах был могучим воином. Его отцом был Галаад, а матерью – блудница. 2 Жена Галаада тоже родила ему сыновей, и когда они выросли, они выгнали Иефтаха. – Ты ничего не унаследуешь в нашей семье, – сказали они ему, – потому что тебя родила не наша мать. 3 Иефтах убежал от своих братьев и поселился в земле Тов, где вокруг него собрались изгои, которые вместе с ним совершали набеги. 4 Некоторое время спустя, когда аммонитяне пошли войной на Исраил, 5 старейшины Галаада пошли, чтобы привести Иефтаха из земли Тов. 6 – Приходи, – сказали они, – и будь нашим военачальником, чтобы нам воевать с аммонитянами. 7 Иефтах сказал им: – Разве не вы возненавидели и выгнали меня из дома моего отца? Зачем же вы приходите ко мне сейчас, когда вы в беде? 8 Старейшины Галаада сказали ему: – И всё же, мы обращаемся сейчас к тебе: пойдём с нами, чтобы воевать с аммонитянами, и ты будешь главой всех жителей Галаада. 9 Иефтах ответил: – Допустим, вы вернёте меня, чтобы воевать с аммонитянами, и Вечный отдаст их мне – стану ли я и вправду вашим главой? 10 Старейшины Галаада ответили: – Вечный – свидетель между нами! Мы непременно сделаем, как ты говоришь. 11 Иефтах пошёл со старейшинами Галаада, и народ поставил его над собой вождём и военачальником. Иефтах повторил все свои слова перед Вечным в Мицпе. 12 Затем он отправил послов с вопросом к царю аммонитян: – Что ты имеешь против меня, что напал на мою страну? 13 Царь аммонитян ответил послам Иефтаха: – Когда Исраил шёл из Египта, он захватил мою землю от реки Арнон до реки Иаббок и до Иордана. Итак, верни её добровольно. 14 Иефтах ещё раз отправил послов к царю аммонитян 15 сказать ему: – Вот что говорит Иефтах: Исраил не захватывал ни земель Моава, ни земель аммонитян. 16 Ведь когда они шли из Египта, Исраил прошёл через пустыню до Тростникового моря* и пришёл к городу Кадешу. 17 Исраил отправил послов к царю Эдома, говоря: «Позволь мне пройти через твою страну». Но царь Эдома не стал слушать. Исраил посылал и к царю Моава, но и тот отказал. И Исраил оставался в Кадеше. 18 Затем он странствовал по пустыне, обошёл земли Эдома и Моава, пришёл к восточной стороне земель Моава и поставил лагерь на другой стороне реки Арнон. Он не вошёл в землю Моава – ведь Арнон и был границей моавитян. 19 Исраил отправил послов к Сигону, царю аморреев, который правил в Хешбоне, и сказал ему: «Позволь нам пройти через твою страну к себе». 20 Но Сигон не доверял Исраилу и не дал пройти через свою землю. Он собрал всех своих воинов, разбил стан в Иахаце и напал на Исраил. 21 Тогда Вечный, Бог Исраила, отдал Сигона и всех его воинов в руки исраильтян, и те разбили их. Исраил завладел землёй аморреев, которые жили в той стране, 22 захватив её целиком, от Арнона до Иаббока и от пустыни до Иордана*. 23 Итак, раз Вечный, Бог Исраила, прогнал аморреев от Своего народа, Исраила, то какое у тебя право владеть ею? 24 Разве тебе не довольно владеть тем, что дал тебе твой бог Хемош?* А мы будем владеть всем, что дал нам Вечный, наш Бог. 25 Чем ты лучше Валака, сына Циппора, царя Моава? Разве он когда-нибудь ссорился с Исраилом или воевал с ним? 26 Исраил жил в Хешбоне, Ароере, прилегающих к ним поселениях и во всех городах по Арнону триста лет. Что же ты не захватил их за это время? 27 Я не провинился перед тобой, а ты причиняешь мне зло, идя на меня войной. Вечный – судья. Пусть Он решит сегодня тяжбу между исраильтянами и аммонитянами. 28 Но царь аммонитян не послушал слов Иефтаха. 29 Тогда Дух Вечного сошёл на Иефтаха. Иефтах прошёл через Галаад и Манассу, прошёл через Мицпу, что в Галааде, и оттуда двинулся на аммонитян. 30 Иефтах поклялся перед Вечным: – Если Ты отдашь аммонитян в мои руки, 31 то любое существо, которое выйдет из дверей моего дома мне навстречу, когда я вернусь с победой, будет принадлежать Вечному, и я принесу его в жертву всесожжения. 32 Иефтах переправился, чтобы сразиться с аммонитянами, и Вечный отдал их в его руки. 33 Он опустошил двадцать городов от Ароера до предместий Миннита и до самого Авель-Керамима. Так Исраил покорил аммонитян. 34 А когда Иефтах вернулся к себе домой в Мицпу, то кому же и было выйти ему навстречу, как не его дочери, танцующей под звуки бубнов! Она была его единственным ребёнком. Кроме неё, у него не было больше ни сына, ни дочери. 35 Увидев её, он разорвал на себе одежду и закричал: – О! Моя дочь! Ты сразила меня! Ты стала причиной моего несчастья, ведь я дал Вечному клятву, которую не могу нарушить. 36 – Мой отец, – ответила она, – ты дал Вечному слово. Сделай со мной то, что ты обещал, ведь Вечный дал тебе отомстить твоим врагам, аммонитянам. 37 Но исполни одну мою просьбу, – сказала она. – Дай мне два месяца срока, чтобы мне пойти и погулять в горах, поплакать с моими подругами о том, что мне уже никогда не суждено выйти замуж. 38 – Иди, – сказал он и отпустил её на два месяца. Она вместе с девушками пошла в горы и плакала о том, что ей уже никогда не суждено выйти замуж. 39 Когда же два месяца прошли, она вернулась к своему отцу, и он сделал с ней то, о чём поклялся. Она умерла девственницей. Отсюда и происходит исраильский обычай, 40 что каждый год молодые женщины Исраила выходят на четыре дня оплакивать дочь галаадитянина Иефтаха.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание
1 Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад. 2 Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка. 3 Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха. 4 А след известно време амонците воюваха против Израил. 5 И когато амонците се биеха с Израил, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов. 6 Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците. 7 А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение? 8 Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители. 9 А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и ГОСПОД ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас? 10 Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: ГОСПОД нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти. 11 Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред ГОСПОДА в Масфа. 12 След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми? 13 А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израил, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път. 14 Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат: 15 Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците; 16 но когато Израил идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис, 17 Израил прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израил прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израил остана в Кадис. 18 Тогава Израил мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница. 19 След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място. 20 Но Сион не се довери на Израил дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израил. 21 ГОСПОД, Израилевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израил и те ги избиха. По този начин Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия. 22 Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан. 23 И сега, след като ГОСПОД, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израил, ти ли ще притежаваш земите им? 24 Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които ЙЕХОВА, нашият Бог, е изгонил пред нас. 25 И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израил и воювал ли е някога против него? 26 Триста години са минали, откак Израил се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно? 27 Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. ГОСПОД, Съдията, нека съди днес между израилтяните и амонците. 28 Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него. 29 Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците. 30 Ефтай направи оброк на ГОСПОДА: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми, 31 онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на ГОСПОДА и ще го принеса всеизгаряне. 32 И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и ГОСПОД ги предаде в ръката му. 33 Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израилтяните. 34 Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря. 35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на ГОСПОДА и не мога да се отрека. 36 А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на* ГОСПОДА, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като ГОСПОД е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците. 37 Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо – пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си. 38 Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си. 39 В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израил 40 Израилевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.