1Что мы можем сказать о нашем предке Ибрахиме? Что же он приобрёл?2Если бы Ибрахим получил оправдание по делам, то ему было бы чем хвалиться, но только не перед Всевышним.3Ведь, что говорит Писание? «Ибрахим поверил Всевышнему, и это было вменено ему в праведность»*.4Плата работнику – это не дар, а положенное вознаграждение.5Тому же, кто не полагается на дела, но верит Всевышнему, Который оправдывает нечестивого, в праведность вменяется сама его вера.6Давуд утверждает то же самое, говоря о благословении, получаемом человеком, которому Всевышний вменяет праведность независимо от его дел:7«Благословенны те, чьи беззакония прощены и чьи грехи покрыты!8Благословен тот, кому Вечный* не вменит греха»*.9Относится ли это благословение к обрезанным или также и к необрезанным? Мы говорили о том, что Ибрахиму вера была вменена в праведность.10Когда она была вменена ему? До обрезания или после? Не после, а до обрезания!*11Знак обрезания он получил уже потом, как подтверждение того, что был праведен по вере, когда ещё был необрезанным. Таким образом он стал отцом всех верующих, которые не обрезаны, чтобы и им тоже была вменена праведность.12Он также является отцом и всех обрезанных, что не только прошли обряд обрезания, но и идут путём веры, которую имел наш отец Ибрахим ещё до обрезания.
Обещание Ибрахиму – для всех верующих
13Ведь не через Закон Ибрахим и его потомки получили обещание, что им будет отдан в наследство мир*, а потому, что они были праведны по вере.14Если бы наследниками Ибрахима были те, кто возлагает свои надежды на исполнение Закона, то вера была бы напрасной и само обещание было бы бессмысленно.15Ведь нарушение Закона вызывает гнев Всевышнего, но где нет Закона, там нет и преступления Закона.16Итак, вера нужна для того, чтобы обещание было по благодати, и чтобы оно было действительно для всех потомков Ибрахима: не только для тех, кто возлагает свои надежды на исполнение Закона, но и для тех, у кого есть вера, подобная вере Ибрахима. Он отец всех нас,17как и написано: «Я сделал тебя отцом множества народов»*. Он наш отец перед Всевышним, Которому он поверил, – перед Всевышним, оживляющим мёртвых и творящим то, чего не было прежде.18Ведь, когда не оставалось никакой надежды, Ибрахим всё-таки поверил с надеждой, поэтому он и стал отцом многих народов, как и было сказано: «Так многочисленно будет твоё потомство»*.19Его вера не ослабела, хотя он понимал, что его тело почти омертвело, ведь ему было около ста лет, и Сарра была слишком стара, чтобы иметь детей*.20Его вера в обещания Всевышнего не поколебалась, наоборот, он был твёрд в вере и славил Всевышнего.21Он твёрдо верил, что у Всевышнего есть сила осуществить то, что Он обещал.22И это«было вменено ему в праведность»*.23Слова«вменено ему» относятся не только к одному Ибрахиму,24они относятся и к нам. Вменено будет и нам, потому что мы верим в Того, Кто воскресил из мёртвых нашего Повелителя Ису,25Который из-за наших грехов был предан смерти и воскрес для нашего оправдания.
Библия, ревизирано издание
Примерът на Авраам
1И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?2Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.3Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“4А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата;5а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяраму се вменява за правда.6Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:7„Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити.8Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“9Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“10Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.11И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях,12и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.
Вярата в Божието обещание
13Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.14Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено;15понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.16Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни17(както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.18Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“19Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,20обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,21уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.22Затова му се вмени за правда.23Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,24но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,25Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.