Psalm 38 | Священное Писание, Восточный перевод

1 Дирижёру хора, Иедутуну*. Песнь Давуда.

2 Я сказал: «Я буду следить за своими путями и язык удерживать от греха; буду обуздывать уста, пока я рядом с нечестивыми».

3 Но когда я был нем и безмолвен и даже о добром молчал, усилилась моя скорбь,

4 и сердце моё загорелось. Пока я размышлял, вспыхнул огонь, и тогда я сказал своими устами:

5 «Вечный, покажи мне мою смерть, и число моих дней скажи; дай мне знать, сколь быстротечна жизнь моя.

6 Ты отмерил мне дни лишь на несколько пядей; мой век как ничто пред Тобой. Поистине, всякая жизнь – лишь пар. Пауза

7 Поистине, всякий человек подобен тени: напрасно он суетится, копит, не зная, кому всё это достанется.

8 Чего мне теперь, Владыка, ожидать? Надеюсь я лишь на Тебя.

9 Избавь меня от всех моих беззаконий; не предай глупцам на поругание.

10 Я молчу, я не открываю уст, потому что это Ты меня наказываешь.

11 Отклони от меня Свои удары, гибну я от Твоей карающей руки.

12 Ты коришь и наказываешь людей за грех; Ты губишь сокровища их, как губит моль. Поистине, всякий человек – лишь пар. Пауза

13 Вечный, услышь мою молитву; внемли моему крику о помощи; не будь безмолвен к моим слезам. Ведь я скиталец у Тебя, чужеземец, как все мои предки.

14 Отступи от меня, чтобы мне вновь улыбнуться, прежде чем я уйду, и меня не станет».

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Молитва за покаяние

(По слав. 37.)

1 Давидов псалом, за спомен*. ГОСПОДИ, в негодуванието Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.

2 Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи на мене.

3 Няма здраве в тялото ми поради Твоя гняв; няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; като тежък товар натегнаха на мене.

5 Смърдят и гноясват раните ми поради безумието ми.

6 Превит съм и съвсем се сгърбих; цял ден ходя нажален.

7 Защото всичките ми вътрешности са запалени и няма здраве в тялото ми,

8 изнемощях и премного съм смазан, охкам* поради безпокойствието на сърцето си.

9 Господи, известно е пред Тебе всичкото ми желание и стенанието ми не е скрито от Тебе.

10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, а светлината на очите ми – и тя не е в мене.

11 Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми и роднините ми стоят надалеч.

12 Също и онези, които искат живота ми, слагат примки за мен; онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща и измислят лъжи цял ден.

13 Но аз, като глух, не чувам и съм като ням, който не отваря устата си.

14 Да! Като човек съм, който не чува, в чиято уста няма изобличения.

15 Понеже на Тебе, ГОСПОДИ, се надявам, Ти ще отговориш, Господи, Боже мой;

16 защото казах: Да не тържествуват над мене, да не се големеят над мене, когато се подхлъзне кракът ми.

17 Защото съм близо да падна и скръбта ми е винаги пред мене;

18 понеже аз ще призная беззаконието си, ще тъжа за греха си.

19 Но моите неприятели са пъргави и силни. И онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

20 Също и онези, които въздават зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

21 Да не ме изоставиш, ГОСПОДИ; Боже мой, да не се отдалечиш от мене.

22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.