Lukas 14 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

Lukas 14 | Священное Писание, Восточный перевод

Милость важнее соблюдения субботы

1 Однажды в субботу, когда Иса пришёл на обед к одному из начальствующих блюстителей Закона, все, кто был там, внимательно следили за Ним. 2 Напротив Исы сидел человек, больной водянкой. 3 Иса спросил учителей Таурата и блюстителей Закона: – Разрешено исцелять в субботу или нет? 4 Они молчали. Тогда Иса, коснувшись человека, исцелил его и отпустил. 5 Затем Он сказал им: – Если у кого-то из вас сын или вол упадёт в колодец, разве вы не вытащите его немедленно, даже если это будет в субботу? 6 Им нечего было ответить на это.

Притча о почётных местах на пиру

7 Иса заметил, как гости выбирали почётные места за столом, и рассказал им притчу: 8 – Когда тебя приглашают на свадебный пир, не садись на почётное место, ведь может случиться так, что среди приглашённых окажется кто-то знатнее тебя, 9 и тогда хозяин, пригласивший и тебя, и его, подойдёт к тебе и скажет: «Уступи место этому человеку». И тебе придётся со стыдом занять самое последнее место. 10 Итак, когда тебя пригласили, пойди и возляг на самое последнее место, чтобы хозяин подошёл к тебе и сказал: «Друг, перейди на лучшее место». Тогда тебе будет оказан почёт перед всеми возлежащими за столом гостями. 11 Так что каждый возвышающий себя будет унижен, и каждый принижающий себя будет возвышен. 12 Затем Иса сказал хозяину: – Когда ты устраиваешь званый обед или ужин, то не приглашай своих друзей, братьев, родственников или богатых соседей, чтобы они не пригласили тебя в ответ и тем не отплатили тебе. 13 Когда ты устраиваешь пир, приглашай на него бедных, калек, хромых, слепых. 14 Вот тогда ты будешь благословен, потому что они не смогут отблагодарить тебя, и ты получишь награду в воскресение праведных.

Притча о приглашённых на пир

15 Когда один из возлежавших услышал это, он сказал Исе: – Благословен тот, кто будет пировать в Царстве Всевышнего. 16 Иса ответил ему: – Один человек приготовил большой пир и пригласил много гостей. 17 Когда подошло время пира, он послал своего раба сказать приглашённым: «Приходите, уже всё готово». 18 Но один за другим приглашённые начали извиняться. Первый сказал: «Я только что купил землю и мне надо пойти и посмотреть её. Извини меня, пожалуйста». 19 Другой сказал: «Я купил пять пар волов и иду испытать их, извини меня, пожалуйста». 20 Третий сказал: «Я женился и поэтому не могу прийти». 21 Раб вернулся и рассказал всё хозяину. Тогда хозяин дома рассердился и приказал рабу: «Пойди скорее по улицам и переулкам города и приведи сюда бедных, калек, слепых и хромых». 22 «Господин, – сказал раб, – то, что ты повелел, выполнено, но ещё есть место». 23 Тогда хозяин сказал рабу: «Пройди по дорогам и вдоль изгородей и уговори всех, кого встретишь, прийти на пир, чтобы дом мой был полон гостей. 24 Говорю вам, что из прежних приглашённых никто не попробует моего обеда».

Цена ученичества

25 С Исой шло множество людей, и Он, повернувшись к ним, сказал: 26 – Если тот, кто приходит ко Мне, не любит Меня больше, чем своего отца, мать, жену, детей, братьев, сестёр и даже свою собственную жизнь, он не может быть Моим учеником. 27 Тот, кто не несёт свой крест* и не идёт за Мной, не может быть Моим учеником. 28 Предположим, кто-то из вас хочет строить башню. Разве он не сядет вначале и не подсчитает все расходы, чтобы знать, хватит ли ему денег для завершения строительства? 29 Ведь если он заложит фундамент и будет не в состоянии закончить постройку, то все видящие это будут над ним смеяться: 30 «Начал строить, а закончить не может». 31 Или, предположим, царь собирается на войну против другого царя. Разве он не сядет вначале и не подумает, в силах ли он с войском в десять тысяч человек отразить того, кто идёт на него с войском в двадцать тысяч? 32 Если нет, то пока противник ещё далеко, он пошлёт посольство просить о мире. 33 Итак, тот из вас, кто не отречётся от всего, что имеет, не может быть Моим учеником. 34 – Соль – хорошая вещь, но если соль потеряет свой вкус, то что может опять сделать её солёной? 35 Даже навоз годится для удобрения земли, но соль, потерявшая вкус, ни на что не годна*, её остаётся лишь выбросить вон. У кого есть уши, чтобы слышать, пусть слышит!

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Христос изцелява в събота

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха. 2 И, ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка. 3 И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не? 4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна. 5 И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден? 6 И не можаха да отговорят на това.

За гостите и домакините

7 А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча: 8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб 9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място. 10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. 11 Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси. 12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено. 13 А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи; 14 и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните.

Притча за поканените на голямата вечеря

15 И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. 16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово. 18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. 19 Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме. 20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда. 21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците. 22 Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има. 23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; 24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

Изисквания към учениците

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: 26 Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот*, не може да бъде Мой ученик. 27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. 28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши? 29 Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват: 30 Този човек почна да гради, но не можа да довърши. 31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди? 32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир. 33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик. 34 Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи? 35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.