2.Mose 5 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

2.Mose 5 | Священное Писание, Восточный перевод

Положение исраильтян в Египте ухудшается

1 После этого Муса и Харун пришли к фараону и сказали: – Так говорит Вечный, Бог Исраила: «Отпусти Мой народ, чтобы он устроил Мне праздник в пустыне». 2 Фараон ответил: – Кто такой Вечный, чтобы мне слушаться Его и отпустить Исраил? Я не знаю Вечного и не отпущу Исраил. 3 Они сказали: – Бог евреев явился нам. Отпусти нас на три дня в пустыню – принести жертвы Вечному, нашему Богу, чтобы Он не наказал нас мором или мечом. 4 Царь Египта ответил: – Муса и Харун, зачем вы отвлекаете народ от работы? Ступайте работать! 5 И ещё добавил фараон: – Ваш народ стал многочисленным, а вы хотите, чтобы он перестал работать. 6 В тот же день фараон приказал надсмотрщикам над народом и старостам: 7 – Не давайте больше этому народу солому для изготовления кирпичей – пусть идут и собирают сами. 8 Но требуйте от них такое же количество кирпичей, как и прежде. Норму не убавляйте. Они ленивы и потому кричат: «Пойдём, принесём жертву нашему Богу». 9 Прибавьте им работы, пусть трудятся и не обращают внимания на лживые речи. 10 Надсмотрщики и старосты вышли и сказали народу: – Вот что говорит фараон: «Я больше не буду давать вам солому. 11 Идите и собирайте её сами, где найдёте, но норма не будет уменьшена». 12 И народ рассеялся по Египту собирать жнивьё, чтобы заменить им солому. 13 Надсмотрщики вынуждали их, говоря: – Выполняйте каждый день такую же норму, как и тогда, когда у вас была солома. 14 А старост исраильтян, которых надзиратели фараона поставили над ними, били и спрашивали: – Почему ни вчера, ни сегодня вы не сделали такого же количества кирпичей, как и прежде? 15 Старосты исраильтян пришли к фараону и взмолились: – Зачем ты так поступаешь со своими рабами? 16 Солому нам не дают, а кирпичи велят делать! Посмотри, как бьют нас! Вина лежит на твоём народе. 17 Фараон сказал: – Лентяи, вот вы кто, лентяи! Поэтому вы и говорите: «Пойдём, принесём жертву Вечному». 18 Ступайте работать. Солому вам давать не будут, но положенное количество кирпичей делайте. 19 Старосты исраильтян поняли, что попали в беду, когда им сказали: «Не уменьшайте ежедневной нормы кирпичей». 20 Выйдя от фараона, они нашли Мусу и Харуна, которые ждали их, 21 и сказали: – Пусть Вечный увидит, что вы наделали, и накажет вас. Вы сделали нас ненавистными фараону и его приближённым. Вы вложили им в руки меч, чтобы они убили нас.

Всевышний обещает избавление

22 Муса обратился к Вечному и сказал: – Владыка, зачем Ты навёл на этот народ беду? Для чего Ты послал меня? 23 С тех пор как я ходил к фараону говорить от Твоего имени, он стал обращаться с народом ещё более жестоко, а Ты ничего не сделал, чтобы спасти Свой народ.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Моисей и Аарон пред фараона

1 След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята. 2 Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израил. 3 А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч. 4 Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи. 5 Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи. 6 И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа: 7 Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява. 8 Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог. 9 Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи. 10 И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява. 11 Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви. 12 Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата. 13 А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява. 14 И надзирателите, поставени над израилтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега? 15 Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си? 16 Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ. 17 Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на ГОСПОДА. 18 Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли. 19 И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли.

Божието обещание за избавление

20 И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон 21 и им казаха: ГОСПОД да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни* на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч. 22 Тогава Моисей се върна при ГОСПОДА и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил? 23 Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?