2.Mose 16 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

2.Mose 16 | Священное Писание, Восточный перевод

Манна и перепела

1 Народ Исраила тронулся в путь из Елима и на пятнадцатый день второго месяца, через месяц после ухода из Египта, пришёл в пустыню Син, что между Елимом и Синаем. 2 В пустыне народ стал роптать на Мусу и Харуна. 3 Исраильтяне говорили им: – Лучше бы нам было умереть в Египте от руки Вечного! Там мы сидели у котлов с мясом и ели хлеб досыта. А вы вывели нас в пустыню, чтобы весь народ уморить голодом. 4 Вечный сказал Мусе: – Я осыплю вас хлебом с неба. Пусть народ выходит каждый день и собирает, сколько нужно на день. Так Я испытаю их, будут ли они следовать Моим наставлениям. 5 В пятницу пусть они соберут вдвое больше, чем в прочие дни, и заготовят это впрок. 6 Муса и Харун сказали исраильтянам: – Вечером вы узнаете, что Вечный вывел вас из Египта, 7 а утром увидите славу Вечного, потому что Он услышал ваш ропот на Него. Кто мы такие, чтобы вам роптать на нас? 8 Ещё Муса сказал: – Вот как вы узнаете, что это был Вечный: этим вечером Он накормит вас мясом, а утром даст вам вдоволь хлеба. Он услышал ваш ропот на Него. Кто мы такие? Вы ропщете не на нас, а на Вечного. 9 Муса сказал Харуну: – Скажи обществу исраильтян: «Предстаньте перед Вечным, потому что Он услышал ваш ропот». 10 Когда Харун говорил с народом Исраила, они повернулись к пустыне и увидели, как слава Вечного явилась в облаке. 11 Вечный сказал Мусе: 12 – Я услышал ропот исраильтян. Скажи им: «Вечером вы будете есть мясо, а утром наедитесь хлеба. Тогда вы узнаете, что Я – Вечный, ваш Бог». 13 В тот же вечер налетели перепела и накрыли лагерь, а утром вокруг лагеря легла роса. 14 Когда роса сошла, на поверхности пустыни показались тонкие хлопья, похожие на иней. 15 Увидев их, исраильтяне говорили друг другу: – Что это? Они не знали, что это такое. Муса сказал им: – Это хлеб, который Вечный дал вам в пищу. 16 Вечный повелел: «Пусть каждый собирает, сколько ему нужно. Берите по кувшину* на каждого члена семьи». 17 Исраильтяне сделали так, как им сказали. Одни собрали больше, другие меньше. 18 Но когда они измерили, то у того, кто собрал много, не было излишка, и у того, кто собрал мало, не было недостатка. Каждый собрал столько, сколько ему было нужно. 19 Муса сказал им: – Пусть никто ничего не оставляет до утра. 20 Но некоторые не послушали Мусу и оставили часть до утра. В пище завелись черви, и она стала зловонной. Муса разгневался на них. 21 Утром каждый собирал, сколько ему было нужно, а когда пригревало солнце, всё несобранное таяло. 22 В пятницу они собрали в два раза больше – по два кувшина* на человека, – и вожди народа пришли и доложили об этом Мусе. 23 Он сказал им: – Вечный повелел: «Завтра день покоя, святая суббота Вечного. Испеките сейчас то, что хотите испечь, и сварите то, что хотите сварить. То, что останется, нужно отложить и сохранить до утра». 24 Они сохранили это до утра, как повелел Муса, и оно не начало портиться, и черви в нём не завелись. 25 – Ешьте это сегодня, – сказал Муса, – потому что сегодня суббота Вечного. Сегодня вы ничего не найдёте на земле. 26 Вы будете собирать хлопья шесть дней, но на седьмой день, в субботу, ничего не будет. 27 Некоторые вышли в субботу, чтобы собрать дар Вечного, но ничего не нашли. 28 Вечный сказал Мусе: – Сколько ещё вы будете нарушать Мои повеления и наставления? 29 Запомните: Я установил для вас субботу и поэтому в пятницу даю вам хлеб на два дня. Пусть в субботу каждый остаётся там, где он есть. Пусть никто не выходит из дома. 30 И в субботу народ пребывал в покое. 31 Народ Исраила назвал эту пищу манной*. Она была белой, видом была похожа на кориандровое семя, а на вкус – как медовое печенье. 32 Муса сказал: – Так повелел Вечный: «Возьмите кувшин* манны и храните для грядущих поколений, чтобы они могли видеть хлеб, которым Я кормил вас в пустыне, когда вывел из Египта». 33 Муса сказал Харуну: – Возьми кувшин и наполни его манной*. Поставь его перед Вечным, чтобы сохранить для грядущих поколений. 34 Как Вечный повелел Мусе, Харун поставил кувшин с манной перед сундуком соглашения*, чтобы сохранить. 35 Исраильтяне ели манну сорок лет, пока не пришли в заселённую землю. Они ели манну, пока не достигли рубежей Ханаана. 36 (Кувшин вмещает в себя примерно два литра.)*

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Манната и пъдпъдъците

1 Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя. 2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон. 3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНЯТА ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад. 4 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не. 5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден. 6 И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че ГОСПОД ви е извел от Египетската земя; 7 а на сутринта ще видите славата на ГОСПОДА, понеже Той чу ропота ви против ГОСПОДА. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас? 8 Моисей каза още: Това ще стане, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже ГОСПОД чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против ГОСПОДА. 9 Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред ГОСПОДА, защото Той чу ропота ви. 10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, ГОСПОДНЯТА слава се яви в облака. 11 И ГОСПОД каза на Моисей: 12 Чух ропота на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. 13 И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса. 14 След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. 15 Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете. 16 Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор* на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му. 17 И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко. 18 А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. 19 Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта. 20 Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните. 21 Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше. 22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей. 23 А той им каза: Това е, както каза ГОСПОД. Утре е събота, свята почивка на ГОСПОДА; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре. 24 И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса. 25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на ГОСПОДА; днес няма да го намерите на полето. 26 Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има. 27 Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха. 28 Тогава ГОСПОД попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? 29 Вижте, понеже ГОСПОД ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си. 30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше. 31 А Израилевият дом нарече тази храна манна*; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът и беше като на пита, смесена с мед. 32 Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал ГОСПОД: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя. 33 Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред ГОСПОДА, за да се пази за бъдещите ви поколения. 34 И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както ГОСПОД заповяда на Моисей. 35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя. 36 А гоморът е една десета от ефата.