1– Выкрикивай громко, не сдерживайся; возвысь свой голос, подобно рогу! Возвести Моему народу об их отступничестве, потомкам Якуба – об их грехах.2День за днём они ищут Меня и желают знать Мои пути, словно народ, что творит правду и не оставляет законов своего Бога. Они просят у Меня справедливых решений и желают приблизиться к Всевышнему.3– Зачем же мы постились, – говорят они, – если Ты и не видел? Зачем мы смиряли себя, если Ты и не заметил? Но в день своего поста вы служите своей выгоде и притесняете работников своих.4Пост ваш заканчивается ссорами, и распрями, и жестоким кулачным боем. Пока вы так поститесь, и не ждите, что ваш голос будет услышан в высотах.5Разве такой пост Я избрал, день, когда человек лишь смиряет себя? В том ли смысл, чтобы голову склонять, как камыш, и лежать в пепле, одетым в рубище? Это ли вы назовёте постом, днём, угодным Вечному?6Вот пост, который Я избрал: снимите оковы неправды и развяжите узы бремени, чтобы освободить угнетённых и сломать всякое ярмо.7Раздели еду с голодным и дай пристанище бедному скитальцу; увидев нагого, одень его, и от родственника не отворачивайся.8Тогда воссияет твой свет, как заря, и быстро придёт твоё исцеление. Твоя праведность* пойдёт пред тобою, и слава Вечного защитит тебя с тыла.9Тогда воззовёшь ты – и Вечный отзовётся, позовёшь на помощь – и Он ответит: «Я здесь». Если покончишь с угнетением в своей среде, прекратишь показывать пальцем и оскорблять,10предложишь свою пищу голодному и насытишь страдальца, тогда воссияет во тьме твой свет, и мрак твой станет как полдень.11И Вечный всегда будет вести тебя; Он насытит тебя в безводных местах и укрепит твои кости. Ты будешь как орошаемый сад, как источник, чьи воды не иссякают.12Отстроятся твои древние развалины, и поднимутся прежние основания; назовут тебя Восстановителем Стен и Возобновителем Жилых Улиц.13Если удержишь ноги свои от нарушения субботы* и не будешь искать своей выгоды в Мой святой день, если будешь называть субботу радостью и чтимым, святым днём Вечного, если будешь чтить её, не заботясь о собственных делах, не служа своей выгоде и не пустословя, –14тогда ты найдёшь свою радость в Вечном, и Я пронесу тебя по высотам земли и дам вкусить от плодов земли, которую Я дал твоему праотцу Якубу. – Так сказали уста Вечного.
Библия, ревизирано издание
За истинския пост
1Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба и изяви на народа Ми беззаконието им и на Якововия дом – греховете им.2При все това те Ме търсят всеки ден и желаят да учат пътищата Ми; като народ, който е извършил правда и не е изоставил постановлението на своя Бог, те искат от Мене праведни наредби и желаят да се приближат до Бога.3Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия и изисквате да ви се вършат всичките ви работи.4Ето, вие постите, за да се препирате и карате и за да се биете нечестиво с юмруци; днес не постите така, че гласът ви да се чуе горе.5Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек трябва да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, угоден на ГОСПОДА?6Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот?7Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да не се криеш от своите еднокръвни?8Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; правдата ти ще върви пред теб и славата ГОСПОДНЯ ще ти бъде задна стража.9Тогава ще призоваваш и ГОСПОД ще отговаря! Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме! Ако махнеш отсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи,10ако подариш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне;11ГОСПОД ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват.12И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места*; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Възстановител на развалините, Възобновител на места за заселване.13Ако отдръпнеш крака си в събота, за да не вършиш своята воля в святия Ми ден, и наречеш съботата наслада, свята на ГОСПОДА, ден за почитане, и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,14тогава ще се наслаждаваш в ГОСПОДА; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня в наследството на баща ти Яков; защото устата ГОСПОДНИ изговориха това.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.