1Юсуф приказал своему управляющему: – Наполни мешки этих людей едой, сколько смогут унести, и положи серебро каждому обратно в мешок.2Положи мою чашу, мою серебряную чашу, в мешок к младшему вместе с его серебром за зерно. И тот сделал, как велел Юсуф.3Как только рассвело, братьев отправили в путь вместе с их ослами.4Они были ещё недалеко от города, когда Юсуф сказал управляющему: – Немедленно отправляйся в погоню за этими людьми и, когда догонишь, скажи им: «Почему вы заплатили злом за добро?5Ведь это чаша моего господина, из которой он пьёт и на которой он гадает!* Вы совершили недобрый поступок!»6Догнав их, он повторил им эти слова.7Они ответили: – Почему господин говорит такие слова? Разве станут твои рабы делать подобное!8Ведь мы даже принесли тебе обратно из земли Ханаана то серебро, которое нашли у себя в мешках. Зачем же нам воровать серебро или золото из дома твоего господина?9Если вещь найдётся у одного из нас, пусть он умрёт, а остальные станут рабами нашего господина.10Он сказал: – Хорошо, пусть будет так, как вы говорите: у кого найдётся чаша, тот станет моим рабом, а остальные будут свободны от ответа.11Братья быстро опустили каждый свой мешок на землю и развязали их.12Управляющий начал искать, начиная со старшего, кончая младшим; чаша нашлась в мешке у Вениамина.13Они в скорби разорвали на себе одежду, нагрузили каждый своего осла и вернулись в город.14Иуда и его братья вернулись в дом Юсуфа, который всё ещё был там. Они бросились перед ним на землю.15Юсуф сказал им: – Что же вы сделали? Разве вы не знали, что такой человек, как я, может всё узнать через гадание?16– Что мы можем сказать моему господину? – ответил Иуда. – Как нам возразить? Как доказать нашу невиновность? Всевышний открыл нашу вину. Теперь мы рабы моего господина – и мы, и тот, у кого нашлась чаша.17Юсуф сказал: – Разве я стану делать такое! Только тот, у кого нашлась чаша, будет моим рабом, а вы возвращайтесь к отцу с миром.
Иуда просит об освобождении Вениамина
18Тогда Иуда подошёл к нему и сказал: – Пожалуйста, мой господин, позволь твоему рабу сказать моему господину слово. Не гневайся на твоего раба, хотя ты равен самому фараону.19Мой господин спросил своих рабов: «Есть ли у вас отец или брат?»20И мы ответили: «У нас есть престарелый отец и есть его юный сын, рождённый ему в старости. Его родной брат умер, и из сыновей своей матери он остался один, поэтому отец особенно любит его».21Тогда ты сказал своим рабам: «Приведите его ко мне, чтобы мне посмотреть на него».22А мы ответили моему господину: «Мальчик не может оставить отца, а если оставит, то отец не переживёт разлуки с ним».23Но ты сказал своим рабам: «Пока ваш брат не придёт сюда с вами, не показывайтесь мне на глаза».24Вернувшись к твоему рабу, моему отцу, мы пересказали ему, что сказал мой господин.25Наш отец сказал: «Вернитесь и купите ещё немного еды».26Но мы ответили: «Мы не можем пойти; только если младший брат пойдёт с нами, тогда мы пойдём. Мы не можем и на глаза показаться тому человеку, если не будет с нами младшего брата».27Твой раб, мой отец, сказал нам: «Вы сами знаете, что моя жена Рахиля родила мне двоих сыновей.28Один из них ушёл от меня, и я сказал: „Конечно, он был растерзан на куски“, – и с тех пор я его не видел.29Если вы возьмёте у меня и другого, и с ним случится беда, вы сведёте мою седую голову в могилу от горя».30Поэтому, если мальчика не будет с нами, когда я вернусь к твоему рабу, моему отцу, и если мой отец, который так привязан к этому мальчику,31увидит, что его с нами нет, он умрёт. Твои рабы этой скорбью сведут седую голову нашего отца в могилу.32Твой раб поручился за безопасность мальчика перед отцом. Я сказал: «Если я не приведу его к тебе, то вина перед тобой, отец, будет на мне всю жизнь».33Итак, молю тебя, мой господин, позволь твоему рабу остаться здесь вместо мальчика, и позволь мальчику вернуться с братьями.34Как я могу вернуться к отцу, если мальчика со мной не будет? Да не увижу я горя моего отца.
Библия, ревизирано издание
1После Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му*2и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.3На сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.4А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?5Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.6И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.7А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да направят такова нещо.8Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?9Този от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си.10А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни.11Тогава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.12И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал.13Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града.14И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята.15А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно*?16Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си – и ние, и онзи, у когото се намери чашата.17Но Йосиф отговори: Не дай, Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.18Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.19Господарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?20И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.21А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.22И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.23А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.24И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.25А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна,26ние отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.27Тогава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;28и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;29и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.30И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,31като види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.32Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.33И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.34Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.