1За първия певец, на гетския инструмент*, псалом за Кореевите потомци. Колко са мили Твоите обиталища, ГОСПОДИ на силите!2Копнее и даже примира душата ми за дворовете ГОСПОДНИ; сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.3Дори врабчето си намира жилище и лястовицата – гнездо за себе си, където поставя пилетата си, при Твоите жертвеници, ГОСПОДИ на Силите, царю мой и Боже мой.4Блажени онези, които живеят в Твоя дом; те винаги ще Те хвалят. (Села.)5Блажени онези хора, чиято сила е в Тебе, в чието сърце са пътищата към Твоя дом.6Когато минават през долината на плача, те я превръщат в място на извори; и есенният дъжд я покрива с благословения.7Те преминават от сила в сила; всеки от тях се явява пред Бога в Сион.8ГОСПОДИ, Боже на Силите, послушай молитвата ми. Приклони ухо, Боже Яковов. (Села.)9Боже, щите наш, виж и погледни лицето на Твоя помазаник.10Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди други дни; бих предпочел да стоя на прага в дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на нечестието.11Защото ГОСПОД Бог е слънце и щит; ГОСПОД ще даде благодат и слава; няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.12ГОСПОДИ на Силите, блажен онзи човек, който уповава на Тебе.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.