Hiob 20 | Библия, ревизирано издание

Втора реч на Софар. Нетрайното щастие и наказанието на нечестивците

1 Тогава наамецът Софар отговори: 2 Понеже мислите ми ме карат да отговоря, затова бързам. 3 Чух укорителното изобличение против мен; и духът на разума ме кара да отговоря. 4 Не знаеш ли това от старо време, откогато е поставен човек на земята, 5 че тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на безбожния е минутна? 6 Макар величието му да се издигне до небето и главата му да стигне до облаците, 7 пак той ще бъде изринат завинаги, както нечистотиите му; онези, които са го гледали, ще кажат: Къде е той? 8 Като сън ще отлети и няма да се намери, и като нощно видение ще изчезне. 9 Окото, което го е гледало, няма да го гледа вече; и мястото му няма да го види вече. 10 Синовете му ще потърсят благоволението на бедните; и ръцете му ще върнат имота им. 11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; и те ще лежат с него в пръстта. 12 Ако и да е сладко злото в устата му и го крие под езика си, 13 ако и да го жали и не го оставя, но все още го държи вътре в устата си, 14 пак храната му ще се измени в червата му, на жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му. 15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне от корема му. 16 Отрова аспидна ще суче; език на ехидна ще го умъртви. 17 Няма вече да гледа потоците, реките, които текат с мед и масло. 18 Това, за което се труди, ще го върне и няма да се наслаждава на него*; съразмерно с имота, който е придобил, той няма да се радва. 19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; заграбил е къща, която не беше построил. 20 Понеже не е знаел насита на лакомията си, няма да запази нищо от това, което му е най-мило; 21 понеже не остана нищо, което не изяде, затова благоденствието му няма да трае. 22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; ръката на всеки окаяник ще го нападне. 23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв и ще го навали върху него, когато още яде. 24 Когато бяга от желязното оръжие, стрелата на медния лък ще го прониже. 25 Той я изтръгва и тя излиза от тялото му. Да! Лъскавият и връх излиза от жлъчката му; ужаси го обземат. 26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; огън, нераздухван от човек, ще го изяде; на тези, които остават в шатъра му, ще им бъде зле. 27 Небето ще открие беззаконието му и земята ще се повдигне против него. 28 Богатството на дома му ще изчезне, в деня на Божия гняв ще се разпилее. 29 Това е от Бога делът на нечестивия и определеното му от Бога наследство.