Hiob 17 | Библия, ревизирано издание

Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му

1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака. 2 Сигурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им! 3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене, 4 защото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш. 5 Който заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат. 6 Той ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях. 7 Помрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка. 8 Правдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия. 9 А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си. 10 А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен. 11 Дните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха. 12 Нощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината. 13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината, 14 ако съм викал към тлението: Баща си ми ти, – към червеите: Майка и сестра сте ми, 15 то къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми? 16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.