2.Samuel 23 | Библия, ревизирано издание

Последни слова на Давид

1 А тези са заключителните Давидови думи: Давид, Есеевият син, каза: Мъжът, който беше издигнат нависоко, помазаникът на Бога Яковов и сладкият Израилев псалмопевец, каза:

2 Духът на ГОСПОДА говори чрез мен и словото Му дойде на езика ми.

3 Бог Израилев каза, Скалата Израилева ми говори: Онзи, който владее над хора, нека бъде праведен. Нека бъде един, който владее със страх от Бога.

4 И ще бъде като утринната виделина, когато изгрява слънцето в безоблачна зора, като трева, която никне от земята от сиянието, което блясва след дъжд.

5 Дори домът ми да не е такъв пред Бога, пак Той е сключил с мене вечен завет, нареден във всичко, твърд и неизменим. От Него произлиза цялото ми спасение и цялото ми желание. И няма ли да* го направи да процъфти?

6 А всички беззаконници ще бъдат като тръни, които се изхвърлят. Защото с ръце не се хващат,

7 а който се допре до тях, трябва да е въоръжен с желязо или с дръжка на копие. И ще бъдат изгорени с огън на самото си място.

Изброяване на храбрите Давидови войни

8 Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Йосев-васевет, главен военачалник, който уби в една битка осемстотин души.

9 След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давид. Когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като се бяха заканили на събраните там на бой филистимци,

10 той стана и поразяваше филистимците, докато ръката му изнемощя и се залепи за меча; така че в онзи ден ГОСПОД извърши голямо избавление и народът се върна само за да събере плячката след него.

11 Следващият беше Сама, син на арареца Агей. Когато филистимците се бяха събрали в Лехий, където имаше парче земя, засадено с леща, и народът побегна от филистимците,

12 той застана сред нивата и я защити. И порази филистимците и ГОСПОД извърши голямо избавление.

13 А още трима от тридесетте военачалници слязоха и дойдоха при Давид при Одоломската пещера в жътвено време. Филистимският стан беше разположен в Рафаимската долина.

14 Давид беше по това време при канарата, а филистимският гарнизон беше тогава във Витлеем.

15 Давид, като поиска да пие, каза: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?

16 Тези трима силни мъже пробиха филистимския стан и наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и я донесоха на Давид. Но той отказа да я пие, а я изля пред ГОСПОДА, като каза:

17 Далече да бъде от мене, ГОСПОДИ, да направя аз това! Да пия ли кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тези трима силни мъже.

18 А Йоавовият брат Ависей, Серуиният син, беше първият от тримата. Той, като замахваше с копието си против триста души неприятели, ги уби и името му се прочу между тримата.

19 Не беше ли той най-славният от тримата? Затова им стана началник; обаче не стигна до славата на първите трима.

20 И Ванайя, син на Йодай, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата моавски мъже, които се биеха като лъвове. Той също така слезе и уби лъва сред рова в многоснежния ден.

21 При това той уби египтянина, едрия мъж, който държеше в ръката си копие. А той слезе при него само с тояга и като грабна копието от ръката на египтянина, го уби със собственото му копие.

22 Тези неща стори Ванайя, Йодаевият син, и си придоби име между тези трима силни мъже.

23 По-славен беше от тринадесетте, но не достигна до славата на първите трима. И Давид го постави над телохранителите си.

24 Асаил, Йоавовият брат, беше между тридесетте. Между тях бяха също и: Елханан, син на Додо от Витлеем;

25 Сама ародецът; Елика ародецът;

26 Хелис фалтянинът; Ирас, син на текоеца Екис;

27 Авиезер анатонецът; Мевунай кусатецът;

28 Салмон ахохиецът; Маарай нетофатецът;

29 Хелев, син на нетофатеца Ваана; Итай, син на Ривай от Гавая на вениаминците;

30 Ванайя пиратонецът; Идай от долината на Гаас;

31 Ави-алвон арветецът; Азмавет варумецът;

32 Елиав саалвонецът; Йонатан от Ясиновите синове;

33 Сама арорецът; Ахаим, син на арореца Сарар;

34 Елифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;

35 Есрай кармилецът; Фаарай арвиецът;

36 Игал, син на Натан от Сова; Ваний гадецът;

37 Силек амонецът; оръженосец на Йоав, Саруиния син; Наарай виротецът;

38 Ирас йетерецът; Гарив йетерецът и

39 Урия хетът; всичко тридесет и седем души.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Schlachter 2000

Davids letzte Worte

1 Und dies sind die letzten Worte Davids: »Es spricht David, der Sohn Isais, es spricht der Mann, der hoch erhoben wurde, der Gesalbte des Gottes Jakobs, der liebliche Psalmdichter in Israel:

2 Der Geist des HERRN hat durch mich geredet, und sein Wort war auf meiner Zunge.

3 Der Gott Israels hat geredet, zu mir hat der Fels Israels gesprochen: Ein gerechter Herrscher über die Menschen, ein Herrscher in der Furcht Gottes,

4 der ist wie das Licht am Morgen, wenn die Sonne aufgeht, ein Morgen ohne Wolken, wenn durch ihren Glanz das junge Grün nach dem Regen aus der Erde sprosst.

5 Ja, steht mein Haus nicht fest bei Gott? Denn er hat einen ewigen Bund mit mir gemacht, in allem wohlgeordnet und sicher — wird er nicht alles gedeihen lassen, was mir zum Heil und zur Freude dient?

6 Aber die Nichtswürdigen sind alle wie weggeworfene Dornen, die man nicht in die Hand nimmt.

7 Der Mann, der sie anrühren muss, wappnet sich mit Eisen oder Speerschaft; und sie werden vollständig mit Feuer verbrannt an ihrem Ort.«

Die Helden Davids

8 Dies sind die Namen der Helden Davids: Joscheb-Baschebet, der Tachkemoniter, das Haupt der Wagenkämpfer; das ist Adino, der Ezniter; [er siegte] über 800, die er auf einmal erschlagen hatte.

9 Und nach ihm Eleasar, der Sohn Dodos, der Sohn eines Achochiters; er war unter den drei Helden mit David, als sie die Philister verhöhnten; diese sammelten sich dort zum Kampf, als die Männer von Israel weggezogen waren;

10 er jedoch erhob sich und schlug die Philister, bis seine Hand müde wurde und seine Hand am Schwert klebte. So bewirkte der HERR an jenem Tag eine große Rettung, und das Volk kehrte um hinter ihm her, doch nur um zu plündern.

11 Und nach ihm Schamma, der Sohn Ages, des Harariters. Als die Philister sich zu einer Schar sammelten, war dort ein Ackerstück voll Linsen; und als das Volk vor den Philistern die Flucht ergriff,

12 da trat er mitten auf das Ackerstück und verteidigte es und schlug die Philister, und der HERR bewirkte eine große Rettung.

13 Und [die] drei unter den 30 Obersten zogen hinab und kamen zur Erntezeit zu David in die Höhle Adullam, während eine Schar von Philistern im Tal der Rephaiter lag;

14 David aber war zu der Zeit in der Bergfeste, und eine Besatzung der Philister befand sich damals in Bethlehem.

15 Und David hatte ein Gelüste und sprach: Wer wird mir Wasser zu trinken geben aus dem Brunnen von Bethlehem unter dem Tor?

16 Da brachen die drei Helden durch das Lager der Philister hindurch und schöpften Wasser aus dem Brunnen von Bethlehem unter dem Tor, trugen es her und brachten es zu David. Er aber wollte es nicht trinken, sondern goss es als Trankopfer aus vor dem HERRN,

17 und er sprach: Es sei fern von mir, o HERR, dass ich so etwas tue! Ist es nicht das Blut der Männer, die ihr Leben gewagt haben und hingegangen sind? — Darum wollte er nicht trinken. Das taten die drei Helden.

18 Und Abisai, der Bruder Joabs, der Sohn der Zeruja, der war das Haupt der drei; der zückte seinen Speer gegen 300, die er erschlug, und er hatte einen Namen unter den dreien.

19 War er nicht der Geehrteste von den dreien und wurde ihr Oberster? Aber an jene drei reichte er nicht heran.

20 Und Benaja, der Sohn Jojadas, der Sohn eines tapferen Mannes, groß an Taten, aus Kabzeel, erschlug die beiden mächtigen Helden von Moab; er stieg auch hinab und tötete einen Löwen in einer Zisterne zur Schneezeit.

21 Er erschlug auch einen stattlichen ägyptischen Mann, der einen Speer in der Hand trug; er aber ging zu ihm hinab mit einem Stock, und er riss dem Ägypter den Speer aus der Hand und tötete ihn mit seinem eigenen Speer.

22 Das tat Benaja, der Sohn Jojadas, und er war berühmt unter den drei Helden.

23 Er war der berühmteste der dreißig, aber an jene drei reichte er nicht heran. Und David setzte ihn über seine Leibwache.

24 Asahel, der Bruder Joabs, war unter den Dreißig; Elchanan, der Sohn Dodos, von Bethlehem;

25 Schamma, der Haroditer; Elika, der Haroditer;

26 Helez, der Paltiter; Ira, der Sohn des Jikes, des Tekoiters;

27 Abieser, der Anatotiter; Mebunnai, der Huschatiter;

28 Zalmon, der Achochiter; Mahari, der Netophatiter;

29 Heleb, der Sohn Baanas, der Netophatiter; Ittai, der Sohn Ribais, von Gibea der Kinder Benjamins;

30 Benaja, der Piratoniter; Hiddai von Nachale-Gaasch;

31 Abi-Albon, der Arbatiter; Asmaweth, der Barhumiter;

32 Eljachba, der Saalboniter; von den Söhnen des Jasen: Jonathan;

33 Schamma, der Harariter; Achiam, der Sohn Sarars, des Harariters;

34 Eliphelet, der Sohn Achasbais, des Sohnes des Maachatiters; Eliam, der Sohn Ahitophels, der Giloniter;

35 Hezrai, der Karmeliter; Paarai, der Arabiter;

36 Jigeal, der Sohn Nathans, von Zoba; Bani, der Gaditer;

37 Zelek, der Ammoniter; Naharai, der Beerotiter, der Waffenträger Joabs, des Sohnes der Zeruja;

38 Ira, der Jitriter; Gareb, der Jitriter;

39 Urija, der Hetiter. Insgesamt [waren es] 37.

Bibeltext der Schlachter Copyright © 2000 Genfer Bibelgesellschaft Wiedergegeben mit der freundlichen Genehmigung. Alle Rechte vorbehalten.