1.Könige 22 | Библия, ревизирано издание

Поход срещу Сирия и смъртта на Ахаав

1 Изминаха три години без война между Сирия и Израил. 2 А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израилевия цар, 3 Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар? 4 Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израилевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне. 5 Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до ГОСПОДНЕТО слово. 6 Тогава Израилевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя. 7 Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него? 8 Израилевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така. 9 Тогава Израилевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла. 10 А Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях. 11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш. 12 Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя. 13 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говори доброто. 14 А Михей отговори: В името на живия ГОСПОД заявявам, че каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря. 15 И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя. 16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в ГОСПОДНЕТО име! 17 Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израил, пръснат по планините – като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир. 18 Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло? 19 А Михей каза: Чуй ГОСПОДНЕТО слово. Видях ГОСПОДА, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво. 20 И ГОСПОД каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг – друго. 21 После излезе един дух, застана пред ГОСПОДА и каза: Аз ще го примамя. 22 ГОСПОД го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така! 23 И така, сега ГОСПОД е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; ГОСПОД обаче е говорил зло за тебе. 24 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина ГОСПОДНИЯТ Дух от мене, за да говори на теб? 25 А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш. 26 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас. 27 И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода*, докато си дойда с мир. 28 А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то ГОСПОД не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена. 29 И така, Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад. 30 Израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението. 31 А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар. 32 А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израилевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика. 33 И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха. 34 А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израилевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен. 35 И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата. 36 Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си. 37 Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там. 38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което ГОСПОД беше говорил. 39 А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе. 40 Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.

Възцаряване на Йосафат в Юдея

41 А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав. 42 Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей. 43 Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места. 44 И Йосафат сключи мир с Израилевия цар. 45 А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе. 46 Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса. 47 По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник. 48 Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер. 49 Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа. 50 И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам.

Възцаряване на Охозия в Израил

51 Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува две години над Израил. 52 Той върши зло пред ГОСПОДА, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; 53 защото служи на Ваал и му се поклони, и разгневи ГОСПОДА, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.

Segond 21

Mort d'Achab

1 On resta 3 ans sans qu'il y ait guerre entre la Syrie et Israël. 2 La troisième année, Josaphat, le roi de Juda, descendit trouver le roi d'Israël. 3 Ce dernier dit à ses serviteurs: «Savez-vous que Ramoth en Galaad nous appartient? Et nous, nous ne faisons rien pour la reprendre au roi de Syrie!» 4 Puis il demanda à Josaphat: «Veux-tu venir avec moi attaquer Ramoth en Galaad?» Josaphat répondit au roi d'Israël: «Toi et moi, ton peuple et le mien, tes chevaux et les miens, il n'y aura aucune différence.» 5 Puis Josaphat dit au roi d'Israël: «Consulte donc maintenant la parole de l'Eternel.» 6 Le roi d'Israël rassembla les prophètes, au nombre d'environ 400, et leur demanda: «Dois-je aller attaquer Ramoth en Galaad ou dois-je y renoncer?» Ils répondirent: «Montes-y et le Seigneur la livrera entre les mains du roi.» 7 Mais Josaphat dit: «N'y a-t-il plus ici aucun prophète de l'Eternel, pour que nous puissions le consulter?» 8 Le roi d'Israël répondit à Josaphat: «Il reste un seul homme par qui l'on puisse consulter l'Eternel, mais je le déteste, car il ne prophétise rien de bon sur moi, il ne prophétise que du mal: c'est Michée, fils de Jimla.» Josaphat répliqua: «Que le roi ne parle pas de cette manière!» 9 Alors le roi d'Israël appela un eunuque et lui dit: «Fais venir tout de suite Michée, fils de Jimla.» 10 Le roi d'Israël et Josaphat, le roi de Juda, étaient assis chacun sur son trône, habillés de leur tenue royale, sur la place qui se trouve à l'entrée de Samarie, et tous les prophètes prophétisaient devant eux. 11 Sédécias, fils de Kenaana, s'était fabriqué des cornes en fer et il affirma: «Voici ce que dit l'Eternel: Avec ces cornes tu frapperas les Syriens jusqu'à leur destruction.» 12 Tous les prophètes renchérissaient: «Monte à Ramoth en Galaad! Tu connaîtras le succès et l'Eternel la livrera entre les mains du roi.» 13 Le messager qui était allé appeler Michée lui dit: «Les prophètes sont unanimes pour prédire du bien au roi. Que ta parole soit donc pareille à celle de chacun d'eux! Annonce du bien!» 14 Michée répondit: «L'Eternel est vivant! Je communiquerai ce que l'Eternel me dira.» 15 Lorsqu'il fut arrivé vers le roi, celui-ci lui dit: «Michée, devons-nous aller attaquer Ramoth en Galaad ou devons-nous y renoncer?» Il lui répondit: «Montes-y! Tu connaîtras le succès et l'Eternel la livrera entre les mains du roi.» 16 Le roi lui dit: «Combien de fois me faudra-t-il te faire jurer de ne me dire que la vérité au nom de l'Eternel?» 17 Michée répondit: «Je vois tout Israël dispersé sur les montagnes, comme des brebis qui n'ont pas de berger*. Et l'Eternel a dit: ‘Ils n'ont pas de seigneur. Que chacun retourne en paix chez lui!’» 18 Le roi d'Israël dit à Josaphat: «Ne te l'avais-je pas dit? Il ne prophétise rien de bon sur moi, il ne prophétise que du mal.» 19 Michée ajouta: «Eh bien, écoute donc la parole de l'Eternel! J'ai vu l'Eternel assis sur son trône, et tous les corps célestes debout près de lui, à sa droite et à sa gauche. 20 L'Eternel a dit: ‘Qui va persuader Achab de monter à Ramoth en Galaad afin qu'il y meure?’ Ils ont répondu l'un d'une manière, l'autre d'une autre. 21 Mais un esprit est venu se présenter devant l'Eternel et a dit: ‘Moi, je vais le persuader.’ L'Eternel lui a dit: ‘Comment?’ 22 ‘Je vais sortir, a-t-il répondu, et je vais être un esprit de mensonge dans la bouche de tous ses prophètes.’ L'Eternel a dit: ‘Tu le persuaderas, tu vas y parvenir. Sors et agis de cette manière!’ 23 Maintenant, l'Eternel a mis un esprit de mensonge dans la bouche de tous tes prophètes que voici, mais lui, il a prononcé le malheur contre toi.» 24 Alors Sédécias, fils de Kenaana, s'approcha, frappa Michée sur la joue et dit: «Par où l'esprit de l'Eternel est-il sorti de moi pour te parler?» 25 Michée répondit: «Tu le verras le jour où tu iras de chambre en chambre pour te cacher.» 26 Le roi d'Israël dit: «Arrête Michée et amène-le à Amon, le chef de la ville, et à mon fils Joas. 27 Tu leur ordonneras: ‘Voici ce que dit le roi: Mettez cet homme en prison et nourrissez-le du pain et de l'eau de misère jusqu'à ce que je revienne en paix.’» 28 Michée dit: «Si tu reviens en paix, c'est que l'Eternel n'a pas parlé par moi.» Il ajouta: «Ecoutez, vous, tous les peuples!» 29 Le roi d'Israël et Josaphat, le roi de Juda, montèrent à Ramoth en Galaad. 30 Le roi d'Israël dit à Josaphat: «Je vais me déguiser pour aller au combat; mais toi, mets tes habits.» Le roi d'Israël se déguisa donc, puis il partit au combat. 31 Le roi de Syrie avait donné cet ordre aux 32 chefs de ses chars: «Vous n'attaquerez ni soldats ni officiers, mais seulement le roi d'Israël.» 32 Quand les chefs des chars aperçurent Josaphat, ils se dirent: «C'est sûrement le roi d'Israël», et ils s'approchèrent de lui pour l'attaquer. Josaphat poussa alors un cri. 33 Voyant que ce n'était pas le roi d'Israël, les chefs des chars s'éloignèrent de lui. 34 Alors un homme tira au hasard avec son arc et il frappa le roi d'Israël entre les deux parties de la cuirasse. Le roi dit à celui qui conduisait son char: «Fais demi-tour et fais-moi sortir du champ de bataille, car je suis blessé.» 35 Le combat fut si violent, ce jour-là, que le roi fut retenu dans son char face aux Syriens, et il mourut le soir. Le sang de sa blessure coula à l'intérieur du char. 36 Au coucher du soleil, on cria dans tout le camp: «Chacun dans sa ville et dans son pays!» 37 C'est ainsi que le roi mourut. Il fut ramené à Samarie et on y enterra le roi. 38 Lorsqu'on lava son char dans l'étang de Samarie, les chiens léchèrent le sang d'Achab et les prostituées s'y baignèrent, conformément à la parole que l'Eternel avait prononcée. 39 Le reste des actes d'Achab, tout ce qu'il a accompli, le palais d'ivoire qu'il a construit et toutes les villes qu'il a fortifiées, cela est décrit dans les annales des rois d'Israël. 40 Achab se coucha avec ses ancêtres. Son fils Achazia devint roi à sa place.

Règne de Josaphat sur Juda

41 Josaphat, le fils d'Asa, devint roi de Juda la quatrième année du règne d'Achab sur Israël. 42 Josaphat avait 35 ans lorsqu'il devint roi et il régna 25 ans à Jérusalem. Sa mère s'appelait Azuba et c'était la fille de Shilchi. 43 Il marcha entièrement sur la voie de son père Asa. Il ne s'en écarta pas, faisant ce qui est droit aux yeux de l'Eternel. 44 Toutefois, les hauts lieux ne disparurent pas; le peuple y offrait encore des sacrifices et des parfums. 45 Josaphat fut en paix avec le roi d'Israël. 46 Le reste des actes de Josaphat, ses exploits et ses guerres, cela est décrit dans les annales des rois de Juda. 47 Il débarrassa le pays du reste des prostitués, de ceux qui avaient survécu au règne de son père Asa. 48 Il n'y avait pas de roi en Edom, mais un intendant du roi. 49 Josaphat construisit des bateaux long-courriers pour aller à Ophir chercher de l'or, mais il ne parvint pas jusque-là, parce que les bateaux se brisèrent à Etsjon-Guéber. 50 Alors Achazia, le fils d'Achab, demanda à Josaphat: «Veux-tu que mes serviteurs aillent avec les tiens sur des bateaux?» Mais Josaphat refusa. 51 Josaphat se coucha avec ses ancêtres et il fut enterré à leurs côtés dans la ville de son ancêtre David. Son fils Joram devint roi à sa place.

Règne d'Achazia sur Israël

52 Achazia, le fils d'Achab, devint roi d'Israël à Samarie, la dix-septième année du règne de Josaphat sur Juda. Il régna 2 ans sur Israël. 53 Il fit ce qui est mal aux yeux de l'Eternel; il marcha sur la voie de son père et de sa mère, et sur la voie de Jéroboam, fils de Nebath, qui avait fait pécher Israël. 54 Il servit Baal et se prosterna devant lui, et il irrita l'Eternel, le Dieu d'Israël, tout comme l'avait fait son père.

1.Könige 22 | Библия, ревизирано издание Segond 21